Цветанка Ризова завършва „Българска филология”  в СУ „Св. св. Климент Охридски”. Решава да се посвети на научна работа, но една случайна обява за създаването на нов вестник я отвежда на интервю във в. „Новинар”. И така започва всичко. В телевизията попада след като остри перото си във вестниците „Новинар” и „Сега”. Работила е като репортер, редактор, анализатор. Първо стартира емблематичното предаване „На четири очи”, а след това вдига летвата още по-високо с „Лице в лице”.

Цветанка Ризова няма учители и кумири - учи от всекиго и от всичко.  Не обича подражанието и не следва модели. Казва, че „работата на човек има смисъл само, ако сам си изработиш модел и система. Вдъхновението, любопитството и атмосферата са лични неща, които ако ти липсват, ти липсва индивидуалност.”

Много обича импровизациите и провокациите. Същото важи за иронията и самоиронията, но не и за сарказма. Вярва, че журналистът може да бъде силен с много неща, но на първо място - със собствените си качества и почерк. После - със своята независимост. С липсата на обвързаности, страхове, задкулисни контакти и връзки.

Занимава се с публицистика, защото политиката я вълнува истински. Застава зад каузи, които имат смисъл и я докосват.  Социални, научни, културни. Носител е на много награди – неколкократно получава годишното студентско отличие на Софийския университет за правилен български език и е първият и единствен журналист, получил наградата „Черноризец Храбър” за телевизионна публицистика. Носител е и на приза „Осмата муза”, а през 2007 г. е обявена за „Жена на годината” в категория „Телевизионна журналистика”. Автор е на две книги – едната с поезия - "Прекрасното дете", а другата - с избрани интервюта.