Младата Климентина Фърцова е една от най-ярките изгряващи звезди на българската театрално-филмова сцена. Родена е през 1998 година в София и завършва Втора английска. Тази година се дипломира от НАТФИЗ, където се обучава в класа на проф. Пламен Марков. В момента можете да я гледате в театъра (в постановката „Закуска в Тифани“), на кино (във филма „Истината за група Жигули“, разпространяван от bTV Studios) и в ефира на bTV (където участва като Радост в сериала „Белези“).

За това как се справя с кариерните предизвикателства и успехи, Климентина говори пред вестник „Всичко за семейството“.

Не мога да се сетя за друг такъв летящ старт, плаши ли те това?

Разбира се, че ме плаши. Освен това малко шокиращо ми дойде всичко. Знаеш ли кое е проблемът? Много съм самокритична и освен това съм голям перфекционист. Скоро осъзнах, че през цялото време бях заета да си търся грешките, да мисля кое как по-добре може да стане. Затова въобще не можа да оценя за какъв кратък период колко много допълнителни неща успях да науча.

Коя от трите роли ти беше най-сложна?

Всяка една крие своите предизвикателства. За "Жигули" трябваше да се науча за два месеца да свиря на цигулка - съвсем нов инструмент, който е доста сложен. Но пък ролята не беше толкова сложна и по-близка до мен. Докато главна роля в "Закуска в Тифани" е доста сериозно предизвикателство. Мисля, че там изпитвах най-големи затруднения как точно да подходя към Холи. Освен това Диана Добрева е режисьор, който страшно много харесвам и уважавам. Питах се "Сега как ще работя с нея?", "Ами ако направя нещо много тъпо, тя какво ще си помисли?" В сериала Белези" също беше много сложно, защото имам прекалено малко опит пред камера. А там няколко месеца снимахме всеки ден, персонажът ми е доста главен. Мисля, че почнах да свиквам. Дори сега, като гледам сериала, забелязвам как има промяна в присъствието ми от първия епизод до този момент.

Как се справи с ролята на Радост, едва ли са ти се случвали чак такива драматични изпитания?

Със сигурност с Радост имаме някакви общи неща. Аз идвам от добро семейство, вярвам, че са ме възпитали добре и са се държали добре с мен. Въпреки това съм попадала в доста неприятни ситуации. Разбира се, не до такава степен като в сериала. Но останалото го оставям на въображението. Все пак, когато актьорът трябва да изиграе лекар, не трябва преди това да учи медицина. Някои неща просто търсиш, разпитваш и наистина се доверяваш на въображението си. И, разбира се, се оставяш на режисьора, който е там да ти помогне.

Цялото интервю четете във вестник „Всичко за семейството“.