Б.: Нашата любов започна през есента на 2005 г. Аз бях на 17, а тя на 13 г., всичко започна в първия момент, когато я срещнах на входа на училищното стълбище, аз бях с приятели, а тя сама. Виждайки я да слиза по стълбите, ми се прииска да я прегърна, но вместо това само хванах ръката й и я задаржах за около минута. Тогава още не се бяхме запознали, но сякаш цяла вечност съм я познавал.

В.: Когато се разминахме на входа на училището, не обърнах голямо внимание на случващото се. Моят миг, в който усетих пеперудите в корема ми, беше, когато го видях да слиза по стълбите от втория към първия етаж. Той беше много сладък и в същото време недостижим. Страшно ми хареса, но той беше като връх Еверест, който не можех да изкача.

Б.: Тя имаше рожден ден на 20 септември и идваше да почерпи едно момче, което учеше в съседния клас. Аз я пресрещнах и видях, че носи бонбони, пошегувах се с нея да ме почерпи, а тя само ми се усмихна и продължи надолу към класната си стая.

В.: Не го почерпих, но се зарадвах, че ме заговори. По това време вече мислех само за него и за това дали ще ме заговори и какво ще ми каже. Не мога да опиша как се чувствах, направо бях на седмото небе и то дори без да знам защо.

Б.: След срещата ни пред моята стая на следващото междучасие един мой съученик и аз отидохме до едно кафе, за да си купим нещо и тъкмо си бяхме поръчали някакви сандвичи, когато тя влезе в кафето и си поръча кафе. На шега й казах да купи и на мен и си тръгнахме. След около минутка тя ни настигна и ми подаде кафето. Тогава аз я попитах как се казва, така най-сетне се запознахме. Тя бързаше, защото закъсняваше за час, а аз исках още малко да остане с мен. Тя постоя малко, докато си изпием кафето и тръгна към класната стая. Аз наистина я бях харесал, но дотогава не бях имал много сериозни връзки и се боях да не се влюбя в нея, затова се държах настрани и още не бяхме гаджета. Срещах я по коридорите, но не й обръщах внимание. На 3-ти октомври се престраших, дръпнах я настрани и й предложих, тя ми каза да й дам един ден да си помисли. Приех нейното условие и чаках с нетърпение отговора. Срещнахме се на другия ден, поговорихме си и тя прие - и оттук започна борбата за нашата любов.

В.: Борба или война... и днес не знам какво точно беше, но знам, че бяхме Б. и аз срещу моето семейство, учители и дори познати. Тогава бях едва на 13, а Б. на 17 години, всички бяха против, защото бях твърде малка и искаха да ме защитят, но всъщност почти ме задушаваха, оттук дойдоха и слабите ми оценки и близките ми ни разделиха. Не знам колко би продължило това, ако Б. не беше толкова търпелив. Аз не можех да си позволя да изляза с него, да пием кафе или дори да се разходим, защото ме беше страх да не ни види някой и да каже на семейството ми. Вече бяхме заедно 8 месеца и малкото време в училище не ни стигаше, но вместо нещата да станат по-добри, се усложниха, за първи път не исках да излизам във ваканция, това означаваше, че няма да виждам Б. около 3 месеца, а за мен това беше краят.

Б.: Но ето, че не беше краят, защото не исках да се отказвам толкова лесно, никога не съм се предавал пред трудностите, не го направих и този път. Никога няма да съжалявам, защото въпреки всички трудности, които имахме през това лято, ние се сближихме още повече. През цялото лято се видяхме точно три пъти, най-често бяхме заедно единствено чрез телефонните ни обаждания и sms-и. Винаги, когато се виждахме, си давахме листчета, на които сме си писали за проблемите и чувствата един към друг. Описвали сме всички неща, свързани с нас и нашия живот.

В.: Когато започна следващата учебна година, Б. и аз бяхме най-щастливите ученици. Началото на година означаваше, че ще се виждаме всеки ден, разбира се, без събота и неделя. През тази  година нямахме толкова много проблеми. Радвахме се на всеки миг, прекаран заедно. Вече си бях подобрила успеха в училище, така нямах проблеми с учители, а и нашите идваха по-рядко. Така имаха по-малко информация за Б. и мен. Тази година беше последна за Б., той завърши училище. Отново беше лято, но този път беше по-хубаво от предишното.

Виждахме се почти всеки ден, забавлявахме се заедно, но вече трябваше да се преместя да уча в С. при родителите си и това ни натъжаваше и двамата.

Б.: Бях много тъжен от предстоящото й заминаване за С. Не исках да се отдели за пореден път от мен, но това се случи. С В. не се откзахме от нашата цел да сме заедно и продължихме да си говорим по телефона, когато тя можеше, а когато не можеше, си пишехме sms. В. си идваше почти всяка събота на село и си имахме тайно място, което беше нашето убежище. Това беше една стара и изоставена сграда, но на нас ни беше хубаво там, имали сме много хубави моменти и прекрасни спомени. Но аз все повече исках да бъда отново с нея дори и в С., отидох да си търся работа, отседнах при мои роднини и започнах работа, но моята цел да се виждам с В. още не се бе осъществила. Но един ден не бях на работа и реших да отида да я потърся в училището. Въпреки че за първи път отивах там, с малко трудности и препятствия по пътя си открих нейното училище, звъннах й по телефона, тя тъкмо приключваше с часовете. Като разбра, че съм пред училището, хукна към мен. Когато я прегърнах, усетих колко много означава тя за мен и не исках тази прегръдка и това чувство да ме напускат никога. Това беше най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи след седмиците, в които не бях с нея.

В.: Винаги съм била благодарна на Б. за всяка секунда с него и за всяка малка или голяма изненада. Времето минаваше неусетно, когато бяхме заедно. Бяхме заедно две години и половина и се гордеехме, че сме успели да стигнем до там. Отново бях във ваканция, тъкмо завърших девети клас, отидохме си на село и бяхме заедно, когато ни се обадиха и ни съобщиха, че майка му е получила инсулт. Уплашихме се и двамата, той остана при нея в болницата. Една седмица по-късно майка му все още беше в болницата, когато разбрахме, че баща ми е катастрофирал и починал. Нямаше по-ужасни седмици от тези. Но за мое щастие Б. беше до мен и ме подкрепяше. И до днес Б. и аз съжаляваме, че баща ми и той не се познаваха, аз не ги запознах, защото не знаех как ще реаргира баща ми.

Б.: Миналото лято ни се случиха ужасни неща, за пореден път трябваше да се изправим и да посрешнем това, което ни е подготвила съдбата. Но този път нещата бяха коренно различни. В. преживяваше много труден момент в нейния живот и може би, ако не бях до нея, тя сигурно нямаше да може да излезе от кризата, в която беше. Тя продължи да учи, а аз започнах работа. Всичко вървеше добре. Прекарахме новогодишните празници заедно, след тях аз се преместих да живея при В.

В.: Когато заживяхме заедно, беше като сън. Говорехме си по цяла нощ, най-сетне животът ни беше спокоен и нормален. Преди не можехме и да си помислим, че може да заживеем заедно, но се случи. След като завърших десети клас, през лятото заминахме за Италия заедно с майка ми на заслужена почивка. Беше като в приказка. Прекарахме две незабравими седмици. Сякаш трябваше да изживеем всички лоши случки и да преодолеем трудностите, за да заслужим и нещо хубаво и запомнящо се.

Б.: Изживяхме две незабравими седмици. За първи път излизахме извън България и пътуването с кораб беше един незабравим момент и за двамата, видяхме много красиви места, прекарахме си хубаво. Но за съжаление ваканцията ни свърши и трябваше да се приберем в България, където също ми е добре, щом съм с В.

В. Отсега нататък ни очакват още вълнуващи мигове, започвам училище само след няколко дни, скоро имам рожден ден, а на 4 октомври ще направим 4 години, откакто сме заедно. Това беше нашата история, надявам се да ви е харесала.

На Наталия и екипа, организирал този конкурс, пожелаваме много успехи и още много върхове.

*Историите са публикувани със съкращения.