За истинската любов се изисква борба всеки ден

Двеста и втора история

Реклама

Здравейте, мило предаване "Море от любов",


Гледах всички епизоди на сериала "Перла" и всеки от тях не само ме развълнува, но и ме кара да си припомням, че няма по-могъща сила от любовта...

Аз съм В. от П. и се боря за любовта на живота си от 6лизо 7 години и продължавам да се боря всеки миг за нея. Нашата история с Г. започна, когато бях на 10. Тогава видях за първи път Г. С него сме съседи в родния ни град. Още в първите мигове, когато видях по-голямото от мен с 3 години момчея нещо трепна в мен.. Тогава той ме отминаваше и дори не се познавахме.

Един случаен чат, но не толкова (разбрах, че си чатя с неговия най-добър приятел) направи така, че да се запознаем с Г. Още оттогава нашите съдби се преплетоха. Месец бяхме само приятели, дори неговият приятел искаше да станем гаджета, но аз отказах. Тъй като аз учех в друг град и си идвах само събота и неделя, след четвъртата седмица от познанството ни дойде дългоочакваният sms - “Нека рискуваме, нека танцуваме под звездопада небесен, нямам търпение да дойде петък и да си дойдеш». Няма да забравя никога как ми предложи, въпреки че нямах и 14, а тои 17:

Г: Харесваш ли ме?

В: В какъв смисъл?

Г: Като приятел или повече от това?

В: Като повече от приятел. Сега да питам ли и аз?

Г: Харесвам те като повече от приятелка...

Следва 2 мин. мълчание...

Г: Ами предлагам да пристъпим тогава към предложение за брак (той коленичи и ми взе ръката в своите). Ще се омъжиш ли за мен?

В: Да

Г: Тогава да го отбележим с целувка...

И тогава за първи път устните ни се докоснаха... Беше незабравимо. Три часа под зимния студен дъжд без да се отделим един от друг. И оттогава се борим всеки миг за любовта си. Минахме през какво ли не с моя любим. Делеше ни растояние, защото учехме в различни градове. Всеки час си пращахме sms-и, всеки ден се чувахме по десетки пъти и вместо да ходя с другите ми съученици по заведения, аз всяка свободна минута ходех да чатя с моята любов. Не съм ходила на една екскурзия, за да не го натъжавам; бягах от часове, за да мога да си идвам в П. по-рано, взимах болнични; карах се с родителите си... и толкова упреци получавахме, тъй като родният ни град е малък и всички завиждаха на нашата силна любов... Не се отделяхме един от друг и където и да бяхме, все едно бяхме само двамата, другите просто не съществуваха. Когато бях в 9-ти клас, той ми подари златен пръстен като годежен и оттогава не го свалям, аз също му подарих пръстен... И бяхме толкова сладки, когато се карахме за глупости и си уговаряхме среща по телефона да си ги връщаме. А щом се видехме, се втурвахме един към друг, прегръщахме се толкова силно, сякаш сме били разделени не за часове, а за години.

Когато бях в 10-ти клас, възникна голям проблем - мислехме, че съм бременна. Тогава за първи път видях моя любим да плаче (а съм го виждала за тези 7 години само 2 пъти). Майка ми искаше да ни разделя, а ние замисляхме как да избягаме. Тогава Г. каза: «Мило, няма да позволя да ни разделят. Не знам какво ще правя, но ще те отвлека, ако трябва и ще си гледаме детето».

За щастие, тогава се оказа, че не съм бременна и нещата се подредиха... но само временно.

Заради мен той кандидатства само в града, в който аз учех и за наша радост го приеха. Нещата започваха да стават по-сложни. Той работеше и учеше. Работата и липсата на пари го промениха - вече изчезна детето, което вярваше само в доброто. От 2 години Г. работи много добра за неговото бъдеще работа, която обаче беше свързана до преди няколко месеца с много време - до 15 часа в денонощието. Това доведе до влошаване на нашите отношения. Като включим, че и миналата година живеехме с майка ми... Тя е много добра майка, но живеенето ни 3-мата доведе до отдалечаването ни с Г. За мен това беше ужасно тежко, човекът, когото безумно обичах, се отдалечаваше от мен и все повече неща ни разделяха.

Така се стигна до тежката раздяла... аз казах край на любовта в един тежък за мен момент -бяха ми и открили голяма киста на яйчника и тогава не получих подкрепа от него и това ме нарани ужасно... Разби ми сърцето, защото аз винаги го бях подкрепяла в радостни и трудни моменти. Късането ни беше най-отвратителното и тежко нещо за мен, защото и двамата си казахме «Винаги ще те обичам, няма да има друг като теб...» и си казахме «сбогом».

Даже 10 минути след това Г. ми звънна да ме попита дали не правим грешка, а аз отвърнах, че времето ще покаже. И започна адът.

Отслабнах, не ядях, не спях, плачех всяка нощ. Бях с друг напук, само за да го забравя, за да не посмея да помисля да се съберем... Беше болезнено - целувах друг, а мислех и обичах Г. И сега ме боли сърцето като се сетя. А и той беше с друга, това ме влудяваше.

Въпреки всичко всеки ден се чувахме... всеки миг страдахме и така в началото на ноември след влошаване на отношенията ни с Г. аз се прибрах в родния си град.

Звъннах му обляна в сълзи и му казах, че го обичам с цялото си сърце... Но той не искаше да прости, че съм била с друг... Каза ми, че мислел, че не съм като всички останали, че съм ангел, а съм го разочаровала ужасно..

На следващия ден обаче се срещахме. Той си дойде въпреки всичкия си яд към мен... Срещахме се на мястото, където бяхме изливали любовта си милиони пъти. Там 5 часа се нагрубявахме, плакахме, задето и той, и аз позволихме да се разделим. Разказахме си с болка как сме предали любовта си, мразехме се тези часове... Но любовта се оказа по-силна. Събрахме се и си намерихме квартира във В. още на следващия ден. Беше много трудно, едва тогава наистина осъзнахме, че не можем един без друг, че искаме да създадем семейство заедно и да се обичаме цял живот. Молим се по-скоро да имаме финансова възможност и да си имаме детенце. Това е нашата мечта. Иска ми се в очите на нашето дете да виждам Г. и силната ни любов... Надявам се скоро това да стане реалност.

Сега също има трудности, но няма да се отказвам от любовта! За истинската любов се изисква борба всеки ден! Надявам се нашата история да ви е харесала и да е докоснала сърцата ви! Обичайте се, по-голямо щастие от споделената любов няма.

*Историите са публикувани със съкращения.