Когато срещнеш истинската си любов, когато разбереш, че никога не си обичал така..., когато хората, които очакваш да те подкрепят, застанат срещу теб тогава...       

Беше месец март 2006 г. Почти завършил семестриално университет, още под емоциите на студентския живот, една вечер сестра ми се обади да ме запознае с В. от П., която бе дошла да работи в моя град, където и започна всичко. Не бях много очарован от предложението, защото точно тогава бях с приятели в уютна домашна обстановка и въобще не ми се излизаше да ходя където и да е в такъв студ. Но въпреки обстоятелствата не отказах.

Сестра ми преди това ми беше говорила много за нея, на базата на което си изградих образ. Когато отидох в заведението, където беше тя със сестра ми и приятелки, не бях очарован. Видях едно симпатично момиче с плах поглед и нищо, което да ме впечатли. Дори се бях раздразнил, че трябваше да се разкарвам в студената вечер.

Така дойде пролетта, след това и лятото, когато се видяхме случайно и нищо повече. През лятото започнах и първата си сериозна работа след завършване на университета. И като че ли всичко започна през есента. В една октомврийска вечер сестра ми предложи да излезя с нейни приятели. Сред тях беше и В. В общата компания малко по малко намерихме много допирни точки. Отначало излизахме в обща компания, след това започнах да я изпращам. Изпращанията започнаха да стават все по-дълги, защото, когато стигнехме до нейната квартира, тя не се прибираше, а оставаше да си говорим на какви ли не теми. Интересно беше, че до този момент се виждахме само вечер, тъй като често се случваше да работя до късно.

В един студен януарски понеделник на 2007 г. работодателят ми ни пусна да почиваме. Тогава си определихме и среща. Това беше първият път, когато видях В. на дневна светлина. Имахме цял следобед свободен. Тогава реших да я заведа в университета, за да й посвиря на пиано. Описвах я с мелодии, свирих откъси от песни, които харесваше. Денят така неусетно мина, че портиерът ни подсети, че в 20.00 часа се заключва сградата. Прибирайки се от университета, захласнати от увлекателни разговори по литература, музика, история и какви ли не още теми, решихме да изпием по нещо топло в кафене. Времето си летеше и в един момент се оказа, че е дошло време за вечеря. Решихме и да вечеряме заедно. Влизайки в заведението, не видяхме никого. Дори се смутихме и попитахме дали работят. Оказа се, че работят и дори имаше и оркестър. А ние бяхме единствените клиенти. Цялата вечер оркестърът свиреше балади за нас, а ние си пожелавахме много успехи в личен план. Това беше първият ни следобед и първата ни вечеря, когато бяхме само двамата. След това в излизанията ни продължиха в обща компания.

Сестра ми започна да забелязва, че обръщам внимание на В. и че искам да излизам с нея без тя да идва. Това започна да я дразни, но ние не обръщахме внимание на това. По време на срещите, които имахме, започнахме да откриваме все повече и повече общи неща.

Дойде и 14.02.07 г. Имахме пак среща, но за да прикрия чувствата си, аз не й купих цвете, а тя очакваше. Бяхме в едно кафене на втория етаж, когато тя ми каза:

- Искам да те попитам нещо, но няма да го направя.
Попитах я:
- Какво е това нещо?
Въпреки че се досещах какво може да е. 
Тя ми отвърна:
- Искам да те попитам, но няма да го направя.
Тогава я погледнах нежно, целунах я и й казах:
- Може би това е отговорът на твоя въпрос.

И всичко започна така. Двамата бяхме толкова щастливи, когато излязохме от кафенето. Като решихме да си търсим ресторант се оказа, че всички заведения са пълни. Тогава като на шега решихме да проверим в едно малко ресторантче. В този момент се оказа, че се освобождава маса. Това беше една от най-прекрасните вечери, които бях преживявал до онзи момент.

Радостта ни не беше дълга. Тя ми сподели, че ще ходи на лекар заради проблем с яйчниците. Два дни по-късно имахме среща пред театъра. Тя се забави. Когато я видях, че идва, тя плачеше и ми каза, че ще се наложи да влезе в онкологична болница. Открили са й киста на единия яйчник. Когато чух, не можах да го проумея. Стремях се винаги да бъда до нея, така че да не се чувства сама. Няколко дни по-късно насрочиха операцията за 12 март 2007 г.

По това време семейството ми ме подкрепяше. В. идваше вкъщи, говореше с майка ми, а тя я успокояваше, че всичко ще мине добре. Тогава, предполагам, сестра ми започна да ревнува, че аз имам приятелка, а тя си няма никого. Кулминацията на всичко това беше на 03.03.2007 г. Тогава нейната ревност ескалира и тя изпрати на В. SMS, пълен с обиди. Последвалите обяснения, които й поисках, доведоха до конфликт между нея и майка ни.

Ден по-късно последва и пълният обрат. Майка застана изцяло на страната на сестра ми. Започнаха да се опитват да ми пречат да се срещам с В. Майка започна да ме убеждава, че В. излизала с друго момче, което ме следяло. Сестра ми от своя страна започна да се опитва да ми налага вечерен час. Почти всяка вечер ставаха скандали. За да се запазя в емоционално отношение, се стремях, щом се пребара от работа веднага да изляза, за да не се заформи поредният скандал. Майка не спря, а дори започна да разпространява слухове, че В. има интимни взаимоотношения с работодателя си и не само това. С цел да ни раздели, тя дори отиде на семинар, където присъстваха ръководни органи над нейния работодател и се опита да дискредитира както нея, тъка и работодателя й. Скандалите продължаваха и продължаваха. Дори майка започна да ме гони от къщи и да ми иска наем, че живея в апартамента.

Дойде  денят, който беше определен за операция. В уречения ден си взех отпуска, за да бъда до В. Бях силно притеснен за нея и за нейната сигурност (майка работи в болницата). Тревожех се да не се появи в отделението и да не й наговори глупости, което и се случи. В дните, когато беше в болницата, всяка вечер бях до нея. Първите дни след операцията и двамата чакахме резултатите от туморните маркери, молехме се да не излезе нещо злокачествено. В. дори преди да влезе в операционна ми даде библията си да я пазя. Когато резултатите излязоха отрицателни, двамата благодарихме на Бог за милостта, която показа. След като станаха ясни резултатите, на сутрешна визитация лекуващите лекари й казаха, че ако до 6 месеца не забременее, има голяма вероятност да не може да има деца. Вечерта, когато отидох в болницата, тя ми каза:

- Сутринта лекарите ми казаха, че ако до 6 месеца не забременея, може да нямаме деца. Ти си прекрасно момче, ако искаш, намери си друго момиче, с което със сигурност един ден да си създадете семейство.
Аз и отвърнах:
- Каквото и да става ще бъда с теб, искам да си спокойна.
Тогава тя се разплака, а аз я прегърнах.

Бяха тежки моменти. Седмица след операцията В. беше изписана и започна да се възстановява бързо. В същото време майка и сестра ми не спряха. Продължаваха да настояват да плащам наем за престоя ми у дома. Скандалите не спряха и взех решение да изляза на квартира. С В. намерихме квартира и се изнесох. Единствените хора от семейството ми, които ме подкрепиха безрезервно, бяха баба и дядо. Майка се опитваше на няколко пъти да ги настрои против мен, но безуспешно. Заради своята подкрепа те платиха висока цена. Майка започна да ги заплашва, че ще запали къщата. Започна да звъни по роднини да ги клевети, звъня на кметицата на село  и писа писма до нея против тях и куп други глупости. Те изживяха всичко тежко. Единствената им радост беше, когато аз и В. ходихме на село.

Дойде и 14.02.08 г., точно една година, след като започна всичко между нас. Тогава предложих брак на моето момиче. На 6.04.08 г. беше и нашият годеж. В оставащото време до сватбата се опитвахме да си подобрим взаимоотношенията с майка и сестра ми, но без успех. Когато майка разбра, че сме се сгодили, започна да заплашва, че ще дойде в П., откъдето е В. и където щеше да се проведе сватбата, че ще развали всичко. Един ден дори изгони баща ми. Наложи се да пазим, доколкото разбира се това беше възможно, датата на сватбата в тайна. Нито майка ми, нито баща ми, нито сестра ми присъстваха. Сега майка ми присъства в спомените ни с обидите, заканите, клетвите, манипулациите и всички разпространени лъжи за нас. На 06.07.08 г. беше и нашият голям ден. Въпреки тежката операция, която изживя В., ни се роди и дъщеричка.

Това е нашето благословение от Бог. Нашето свидетелство за Божията любов и милост, която показа Той към нас.

Ние с моята съпруга много често сме си казвали, че историята ни е направо за сериал, особено ако опишем и съпътстващите подробности, както и преживяното от нас преди да се срещнем. Ако трябва да оприлича нашата история с някоя от историите в сериала ПЕРЛА ще кажа, че тя донякъде прилича на историята на Берк и неговата приятелка, заради която той напусна дома си. От друга страна, историята ни прилича на историята между Мехмет и Инджи.

В момента живеем в П. и се радваме на нашия щастлив семеен живот и на нашето детенце К.

*Историите са публикувани със съкращения.