Реклама
уважаеми приятели от екипа на "Море от любов",
С най голямо удоволствие ви пиша това писмо. Това е така, защото харесвам предаването ви и всички добри "акции" дотук за щастлив край на различни съдби и преживявания.
Казвам се Ц. С. и съм от гр. К. За някои името ми е странно, но аз си го харесвам - то е плод на обич на две баби. Не гледам много сериали, но „Перла” ме заинтересува по причината, че сценарият предлага събития и ситуации, които са част от нашето ежедневие. Живеем в голям жилищен блок и скоро не бях виждал такова нещо - наближи ли 20.00 часа, всички казват „Бързам да не изтърва „Перла”.
С наши съседи често обсъждаме развитието на филма, но по-интересното е, че аз доразвивам в разговора дали има нещо сходно и в нашето семейно ежедневие. Да, има, и то много.
На 05.09.2009 г. празнуваме 33 години от сватбата ни с моята брачна половинка – тя носи красивото българско име Н. Ние създадохме и отгледахме три прекрасни деца – Д., П. и С. Сега се радваме и на три чудесни внучета – Ц., П. и Ц.-младши. Какво намирам сходно с филма? Дълбоко уважение и признание към най-възрастния член на семейството за желанието му за съветване и обсъждане на възникнали проблеми. И в нашето семейство е така – с годините изградихме традиция да заставаме с лице към проблема и да говорим за него, да търсим разумно решение. Изход винаги има, просто трябва да го намериш. Винаги има риск, но който не рискува, той не печели.
Когато създадохме нашето семейство, решихме с Н. да живеем отделно и сами да решаваме семейните задачи. Много е сладко ти да търсиш решение и да говориш с любимия човек до теб. Двама души се борят по-добре, отколкото само единият. Винаги до днес двамата с Н. сме обсъждали всички възникнали трудности и сме имали успех при преодоляването им. Родиха се двамата сина с малка разлика и когато узнахме за третото дете, застанах до Н., хванахме се ръце и си казахме „Ще си ги гледаме”. Имаше чиновници, които ни оплюваха за трите деца, когато се борехме за голямо жилище, но винаги съм бил борбена натура и накрая успяхме да си купим просторно жилище. Стигнахме след години до кредит срещу ипотека на апартамента ни, инвестирахме в образованието на децата ни – помогнахме им за началото на собствен бизнес и така успяхме стъпка по стъпка. Когато и тримата решиха да създават свое семейство, Н. и аз решихме да приемем новите членове на семейството като наши деца. Но им казахме
„Ще се обръщате към нас с нашите имена. Няма „майко”, няма „татко”. Всеки си има майка и татко, ние не можем да ги заместим”. Ако някога решат по желание, това е друго, но по задължение - никога.
Обръщам се към родителите. Не мъчете снахите си от самото начало да ви казват „майко” и „татко”. Младото момиче се чуди как да постъпи, до вчера е мислило за любов с партньора си, а днес е длъжна на обръщения.
Харесва ми сплотеността в семейството по сценария на филма – всеки търси начин да помогне на другия, допускат се грешки, сцени на ревност, интриги от близки хора. И това сме го преживели. Н. беше ревнива в началото, но аз като семеен лекар се постарах да й дам лекарство за лечение – моята обич и уважение. В нашето семейство винаги казваме „ние” „нашите деца”, „нашите проблеми” . Използваме само множествено число и така трябва. На българина му дай да казва „моята жена”/собственост/, „моето дете” /сякаш го е раждал/, „моята къща” и т.н. Ние в живота се борим двамата и винаги сме „ние”. Това е голямо уважение към партньора.
Обичам много изненадите. Не е нужно да има повод... По традиция празнуваме рождени и именни дни, но аз много често изненадвам Н. с цвете, разговаряме как ни е минал денят – една прегръдка, една целувка и ето ти добро семейно настроение. Помня къде целунах Н. за първи път, как беше облечена и колко често си говорим за хубавите дни и мигове. Лошото отминава и го забравяш веднага. Останах малък без баща. Не след дълго почина и майка ми. Научихме се с годините да се борим с Н. в семеен екип, а една жена обича да я уважават независимо от възрастта. До последен дъх жената трябва да бъде уважавана – винаги на възрастните жени казвам „Здравейте, дами” или „Здравейте, момичета” – това поддържа бодростта и доброто настроение.
Във филма има и много драматични моменти, но семейството полага усилия за преодоляването и търсенето на изход. И при нас е така. Никога не сме се карали за пари /а това е за жалост тема номер едно в много семейства/ и това е така, защото се казват лоши думи и после съжаляваш. Ние с Н. сме над тези неща – сядаме и мислим как да се оправи положението. Винаги помагам на Н. в къщната работа – когато четири ръце работят, тогава по-бързо се прави всичко и имаш време за почивка и разходка.
Животът в семейството е по-лесен, когато проявяваш търпение, разум и уважение към партньора си. Бъди верен на чувствата си, бъди искрен и честен, признай грешките си и се учи от тях – такива сме си ние с Н. Желая всекиму не 3, не 33, а колкото е рекъл Бог да живееш с любимия си човек.
Наталия, знаеш ли колко е хубаво след 33 години приятелство и уважение с Н.! Мисля, че както си устроиш живота, така и продължава. Н. е най добрият ми приятел, а знаеш, че приятел в нужда се познава. Както морето е пълно с различни видове риба, така и хората са различни по земята. Но ако се уважаваме повече и бъдем по добри един към друг, сякаш ще е по лесно. Често сами усложняваме нещата със сложни уравнения, просто уважавай първо себе си и тогава всички около тебе!
Харесвам филма и за това, че има много предизвикателства. И ние с Н. обичаме предизвикателствата, преди години и аз ходех на две работи – през деня и вечер, за да помогна на семейството. Само че й казвах. И така, сплотени и здраво свързани вече 33 години. Пак ще я изненадам – с цвете, целувка, ще си направим вкъщи наша вечеря на свещи, ще танцуваме. Често си прави такива вечери, не нужно само ядене, просто свещи и хубава музика.
Желая на екипа много успехи, а ти, Наталия, си като Шерлок Холмс – винаги се стараеш да доведеш нещата до успешен край (е, понякога е трудно). И вие се обичайте и уважавайте с любов в сърцето, топлина в душата и разум в главата.
*Историите са публикувани със съкращения.