Стефани Ивайло: С Еми се разбираме чудесно, но не я чувствам близка

Реклама

Младата актриса Стефани Ивайло e завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ при професор Боньо Лунгов. Започва кариерата си във Врачанския драматично-куклен театър, а по-късно се присъединява към Сатиричен театър „Алеко Константинов“, където дебютира с ролята си на Изабел в постановката „Ретросексуално“, а в момента участва и в представлението „Сатирично кабаре“. Стефани Ивайло ще направи своя дебют на големия екран през 2022 година с филма „Жълт олеандър“, дебют на малкия екран прави с ролята на Еми в сериала „Татковци“.

В новия брой на сп. Жената днес, Стефани повдига завесата над професионалния си свят и поредицата от успехи, белязали творческия й път в последните години. Част от текста, четете  тук.

Част от трупата на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ си. Играеш една от главните роли в хитовия ситком „Татковци“ по bTV. Предстои в началото на 2022г. по кината да излезе филмът „Жълт Олеандър“, в който играеш главна роля, съпруга на български политик – актьора Китодар Тодоров, по време на европейски избори. Като че ли комедията е в кръвта ти. Така ли е?

Не знам дали е в кръвта ми, но със сигурност обичам да се смея. Евтиният хумор, обаче, е едно от нещата, които силно ме отблъскват. Абсурдът, черният хумор, странни случки, странни хора … това е което харесвам и намирам за истински смешно. „Жълт олеандър“ е проектът, който от – до изцяло е по моя естетически вкус. В него черния хумор е красота.

Ражда ли се човек с чувство за хумор или може да се възпита? Колко е важно за теб чувството за хумор?

За мен чувството за хумор е велик дар. Средата, хората, с които общуваш, филмите, които гледаш, книгите, които четеш, оказват огромно влияние върху човека и оформят представата и усещането му за това кое е смешно. Аз много харесвам хора с чувство за хумор и самоирония.

Снимка: Кирил Станоев

Каква е емоцията на снимачната площадка, докато създавате „Татковци“?

Изключително приятна и забавна е всяка среща с екипа, който работи по сериала „Татковци“. Ходя на снимки с удоволствие, защото знам, че там винаги ще намерим повод да се смеем и ще бъда в една невероятна приятелска обстановка.

„Разбираш“ ли се с героинята си в „Татковци“, чувстваш ли близък образа й, лесно ли влизаш в него?

С Ема се разбираме чудесно, много ми е симпатична, но не я чувствам близка (смее се). Работя над това, когато съм на снимки бързо да вляза в образ, но този процес не става от днес за утре. Освен образа трябва да изследваш и себе си, кое работи за теб, кое – не. Изисква се ежедневна работа в посока на концентрацията и дисциплината.   

За какво мечтаеш – в работата си, а и лично?

По отношение на актьорството си мечтая за интересни проекти и работа с режисьори и сценаристи, които мислят „извън кутията“. Искам да изиграя странни хора, на „криви“ хора. На такива, който са „болни“ от вътре и от вън. Подобен род образи са ми много любопитни. А що се отнася до мечтите ми в личен план, засега ще запазя нещата точно там – в личното си пространство.

Как работиш върху себе си, за да изграждаш увереността и устойчивостта, които са нужни в твоята професия (а и не само) в днешни дни?

Опитвам се много често да излизам от зоната си на комфорт. Смятам, че по този начин се виждат много повече неща и помага човек да не зацикля в еднообразие.