Когато безгрижието на детството е непостижима мечта...
Ще ви разкажем и за един свещеник, който спасява от безизходицата млада жена и двете й деца
18 Април 2011
Реклама
В навечерието на Великден решихме да ви разкажем историята на момиче, израснало във враждебния свят на човешко безхаберие и липса на състрадание, което не иска да изгуби вярата в доброто и човечността. Тя се казва Красимира и е на 14 г. Заедно с 11-годишния си брат Севдалин живеят при баба си Тодора в покрайнините на Добрич, където ежедневно се борят за физическото си оцеляване. В разтърсващата история, която тя споделя в писмото си до нас ще чуете отчаяния зов за помощ на едно младо момиче, за което безгрижието на детството е непостижима мечта.
След това ще ви запознаем с Николинка от Добрич и човека, който връща вярата й в доброто - отец Стоян. Николинка е от ромски произход, на 33 г. е и сама отглежда двете си деца. Отец Стоян е свещеник в храма "Света Троица” в Добрич. Съдбата ги среща преди 2 години в особено тежък за Николинка момент от живота й, когато тя е на ръба на отчаянието и безнадеждността. Тогава отец Стоян и съпругата му Елена се превръщат в спасителния лъч светлина, озарил пътя на младата жена и нейните деца. Николинка ни потърси, изпълнена с благодарност и надежда за своето бъдеще.
