Ако не знаеш какво е любовта, значи нищо не си видял от живота си
Шестдесет и осма история
18 Август 2009
Реклама
Здравейте! Пише ви едно влюбено момиче, влюбено и доста объркано.
Ето и моята история.
Преди около година се срещнах с едно момче съвсем случайно. Началото на моето запознанство съвпадна с началото на неговата връзка с една моя позната. Една вечер въпросното момиче дойде при мен с молба да й услужа с телефона си, даде ми номера на съвсем непознато момче и аз му звъннах. От онази вечер те непрестанно говореха от моя телефон в продължение на около месец. Тъй като аз работя, му казах да търси гаджето си вечер, след като се прибера от работа, защото говорят по моя телефон. Но той продължаваше да ми звъни, когато съм на работа. Търсеше си поводи да говори с мен, въпреки че не сме се виждали. Така до момента, в който каза на гаджето си, че ще дойде на село с брат си да се срещнем четиримата. Любопитството беше водещо. Срещнахме се, излязохме на кафе, а той през цялото време флиртуваше с мен, въпреки че гаджето му бе до него. На мен ми стана неудобно от тази ситуация и реших, че си въобразявам. През ума ми мина мисълта да си открадна една целувка от него и нищо повече, но женската солидарност и фактът, че сме приятелки с гаджето му, не ми позволиха да го направя и повече не съм мислила за това. Той беше за мен не момчето, което харесвам, а момчето на приятелката ми. След тази среща той продължи да търси онова момиче, като аз им бях връзката, до момента, в който той разбра, че гаджето му ще се жени за друг. Тогава той говори с нея по телефона и дойде на годежа й с мисълта да види мен, но не за да й отмъсти, а защото ме е харесал от пръв поглед. Аз не бях готова за нова връзка, защото съм доста ангажирана, а и вече си бях изпатила доста от несполучливи връзки. Но той беше доста убедителен в разговора ни, искаше от мен не просто флирт, авантюра, а бъдеще, семейство.
След като му обясних, че съм доста заета и е възможно по време на връзката ни да нямам достатъчно време за него, решихме да си дадем изпитателен срок от няколко месеца, за да видим как ще потръгнат нещата между нас. Но ни беше нужна само една седмица, за да разберем, че се обичаме. Аз го поканих у нас на гости, представих го на родителите си и така започна всичко между нас. Родителите ми настояваха да се сгодим, но аз не бях готова за такъв прибързан годеж. Не ви казах, но аз не съм българка, а ромка. При нас нещата са по-различни и общественото мнение е по-важно от любовта. Баща ми страдаше от факта, че ромите в моето село говорят по мой адрес, защото не е прието една ромка да кани гаджето си у тях на гости, без да е сгодена или женена за него. В продължение на 5 месеца аз се борих с това. Много хора клюкарстваха и правеха интриги. Най-накрая склоних и през март тази година обявихме годежа си. Но проблемите не спряха, въпреки че направих тази важна крачка в моя живот. Проблемът е, че родителите ми се влияят от хорските думи и в един момент заради тази любов в техните очи аз се превърнах в позор за семейството, защото се бунтувам срещу закостенелите разбирания на ромското общество. Трябваше да се омъжа за любовта на моя живот на 29.08.2009 г., но го отложихме за края на септември. Освен обществото и семейството в пречка се превърнаха и финансите, за да направим сватба, затова и я отложихме. Въпреки несъгласието на семейството ми, през юни тази година заминах за Гърция с него и с мисълта да съберем пари за сватба. Но нещата не се развиха в желаната посока и се върнахме. Нито моите, нито неговите родители могат да ни помогнат финансово. Всичко това, цялата тази ситуация, психическият натиск в продължение на близо година ме доведоха до нервна криза. Отношенията ни с вече годеника ми се обтегнаха, и имаше един период, в който не можехме да говорим, без да се караме. И една вечер, прибирайки се от работа, спорехме с него по телефона. Той искаше да отида при него да живея. Стигнал е до това решение, защото знаеше, че баща ми постоянно ме тормозеше психически, заради връзката ми с него, защото е беден и т. н. Но аз съм от Плевенския край, а той е от Врачанския. Това преместване за мен е неудобно за пътуване всеки ден до работа и аз му отказах. Опитах се да му обясня... Исках малко време, исках да живея с него, да се махна от нашите, но да сме на квартира някъде близо до моята работа. Тогава получих sms с текст да не го търся повече. Това ме срина! Но реших да уважа решението му. Прибрах се у нас и исках да се изнеса от къщи. Писна ми всички да ми казват как да живея. Зададох си въпроса защо трябва да се съобразявам с всички? А с мен кой се съобразява? Писна ми да живея заради другите! Искам да живея заради себе си... И така... У нас се разрази страшна буря, исках да се изнеса и да живея сама, но родителите ми не ми позволиха, а аз чувствах, че вече нямам сили да се боря. Вече нямах за какво да живея. Изгубих единственото нещо в моя живот, което ме караше да живея, да се боря - любовта си!!! Чувствах се сама...
В този момент се намеси майка ми. Тя му звънна, говори с него и нещата се изясниха. Той каза, че не може да живее без мен и че е казал това, защото е бил ядосан. Сега нещата между нас са наред. Обичаме се много и знаем, че не можем един без друг.
Разказах ви моята история, защото се нуждая от вашата помощ! Много е трудно да си ромка днес... да работиш в една среда цял ден, да живееш в техния свят, а вечер да се прибираш вкъщи и да живее в един друг свят, света на ромката общност, света, в който на преден план е общественото мнение, парите, всичко друго, но не и ЛЮБОВТА! Опитвам се да съчетая и двата свята, но ми коства много усилия!
Помогнете ми да кажа на тази общност, че ако не си срещнал и ако не знаеш какво е любовта, значи нищо не си преживял, нищо не си видял от живота си!
*Историите са публикувани със съкращения
Ето и моята история.
Преди около година се срещнах с едно момче съвсем случайно. Началото на моето запознанство съвпадна с началото на неговата връзка с една моя позната. Една вечер въпросното момиче дойде при мен с молба да й услужа с телефона си, даде ми номера на съвсем непознато момче и аз му звъннах. От онази вечер те непрестанно говореха от моя телефон в продължение на около месец. Тъй като аз работя, му казах да търси гаджето си вечер, след като се прибера от работа, защото говорят по моя телефон. Но той продължаваше да ми звъни, когато съм на работа. Търсеше си поводи да говори с мен, въпреки че не сме се виждали. Така до момента, в който каза на гаджето си, че ще дойде на село с брат си да се срещнем четиримата. Любопитството беше водещо. Срещнахме се, излязохме на кафе, а той през цялото време флиртуваше с мен, въпреки че гаджето му бе до него. На мен ми стана неудобно от тази ситуация и реших, че си въобразявам. През ума ми мина мисълта да си открадна една целувка от него и нищо повече, но женската солидарност и фактът, че сме приятелки с гаджето му, не ми позволиха да го направя и повече не съм мислила за това. Той беше за мен не момчето, което харесвам, а момчето на приятелката ми. След тази среща той продължи да търси онова момиче, като аз им бях връзката, до момента, в който той разбра, че гаджето му ще се жени за друг. Тогава той говори с нея по телефона и дойде на годежа й с мисълта да види мен, но не за да й отмъсти, а защото ме е харесал от пръв поглед. Аз не бях готова за нова връзка, защото съм доста ангажирана, а и вече си бях изпатила доста от несполучливи връзки. Но той беше доста убедителен в разговора ни, искаше от мен не просто флирт, авантюра, а бъдеще, семейство.
След като му обясних, че съм доста заета и е възможно по време на връзката ни да нямам достатъчно време за него, решихме да си дадем изпитателен срок от няколко месеца, за да видим как ще потръгнат нещата между нас. Но ни беше нужна само една седмица, за да разберем, че се обичаме. Аз го поканих у нас на гости, представих го на родителите си и така започна всичко между нас. Родителите ми настояваха да се сгодим, но аз не бях готова за такъв прибързан годеж. Не ви казах, но аз не съм българка, а ромка. При нас нещата са по-различни и общественото мнение е по-важно от любовта. Баща ми страдаше от факта, че ромите в моето село говорят по мой адрес, защото не е прието една ромка да кани гаджето си у тях на гости, без да е сгодена или женена за него. В продължение на 5 месеца аз се борих с това. Много хора клюкарстваха и правеха интриги. Най-накрая склоних и през март тази година обявихме годежа си. Но проблемите не спряха, въпреки че направих тази важна крачка в моя живот. Проблемът е, че родителите ми се влияят от хорските думи и в един момент заради тази любов в техните очи аз се превърнах в позор за семейството, защото се бунтувам срещу закостенелите разбирания на ромското общество. Трябваше да се омъжа за любовта на моя живот на 29.08.2009 г., но го отложихме за края на септември. Освен обществото и семейството в пречка се превърнаха и финансите, за да направим сватба, затова и я отложихме. Въпреки несъгласието на семейството ми, през юни тази година заминах за Гърция с него и с мисълта да съберем пари за сватба. Но нещата не се развиха в желаната посока и се върнахме. Нито моите, нито неговите родители могат да ни помогнат финансово. Всичко това, цялата тази ситуация, психическият натиск в продължение на близо година ме доведоха до нервна криза. Отношенията ни с вече годеника ми се обтегнаха, и имаше един период, в който не можехме да говорим, без да се караме. И една вечер, прибирайки се от работа, спорехме с него по телефона. Той искаше да отида при него да живея. Стигнал е до това решение, защото знаеше, че баща ми постоянно ме тормозеше психически, заради връзката ми с него, защото е беден и т. н. Но аз съм от Плевенския край, а той е от Врачанския. Това преместване за мен е неудобно за пътуване всеки ден до работа и аз му отказах. Опитах се да му обясня... Исках малко време, исках да живея с него, да се махна от нашите, но да сме на квартира някъде близо до моята работа. Тогава получих sms с текст да не го търся повече. Това ме срина! Но реших да уважа решението му. Прибрах се у нас и исках да се изнеса от къщи. Писна ми всички да ми казват как да живея. Зададох си въпроса защо трябва да се съобразявам с всички? А с мен кой се съобразява? Писна ми да живея заради другите! Искам да живея заради себе си... И така... У нас се разрази страшна буря, исках да се изнеса и да живея сама, но родителите ми не ми позволиха, а аз чувствах, че вече нямам сили да се боря. Вече нямах за какво да живея. Изгубих единственото нещо в моя живот, което ме караше да живея, да се боря - любовта си!!! Чувствах се сама...
В този момент се намеси майка ми. Тя му звънна, говори с него и нещата се изясниха. Той каза, че не може да живее без мен и че е казал това, защото е бил ядосан. Сега нещата между нас са наред. Обичаме се много и знаем, че не можем един без друг.
Разказах ви моята история, защото се нуждая от вашата помощ! Много е трудно да си ромка днес... да работиш в една среда цял ден, да живееш в техния свят, а вечер да се прибираш вкъщи и да живее в един друг свят, света на ромката общност, света, в който на преден план е общественото мнение, парите, всичко друго, но не и ЛЮБОВТА! Опитвам се да съчетая и двата свята, но ми коства много усилия!
Помогнете ми да кажа на тази общност, че ако не си срещнал и ако не знаеш какво е любовта, значи нищо не си преживял, нищо не си видял от живота си!
*Историите са публикувани със съкращения
