Бъдете с гордо вдигнати глави и не ставайте робини!
Пета история
14 Юли 2009
Реклама
Здравейте!
Казвам се Д. К. и съм от Русе, на 17 г. Реших да споделя моята история с вас с надежда всеки да я чуе и да не прави моята грешка.
Бях в девети клас и като всяко момиче и аз си харесах момче, което беше една година по-голямо от мене. Всеки ден по коридорите го наблюдавах, не го изпусках от очи, докато накрая и той ме забеляза и даже ми се усмихна. Тогава почувствах нещо. Започнах да мисля по-често за него, стана най-важният човек за мен. След няколкото дни се запознахме и след известно време станахме гаджета. Връзката ни, както всяка друга, вървеше добре в началото, но всички, които го познаваха, ме съветваха да го оставя, уверяваха ме, че той не е за мене, че има проблеми с алкохола. Но аз не обръщах внимание на тези неща, за мене той беше всичко - бе ми взел ума.
И така мина месец, мина два и започнаха проблемите. Започна да ме ревнува от всеки и от всичко, забрани ми да говоря с момчетата дори и от собствения ми клас, дори с братовчедите ми. Не говорех с никого, изпокарах се с всички. За поли и потници с деколтета не можех да си помисля. А алкохола, както казваха, му беше първи приятел. Постоянно пиеше, а аз преглъщах всичко, все пак за мене беше той един.
След третия-четвъртия месец започна да ми посяга, да ме удря, да ме излага навсякъде, даже един път ме наби на спирката, пълна с хора, от която щях да се прибирам - причината беше, че излязох на кафе с моя клас.
Той се запозна с майка ми, а аз се запознах с майка му, баща му, брат му и баба му. Опознах целия му род и всичките им приятели. Та аз живях в тях продължение на месеци, защото баща ми, като разбра за връзката ни, ме изгони от вкъщи. А аз наивницата избрах него.
Работех заедно с тях, имаха ниви, помагах им във всичко. За всеки ние бяхме като женени.
По-късно баща ми ми прости. Позволи даже да живеем у дома, но това не беше причина проблемите да спрат, те си продължаваха, докато дойде денят, в който ми писна, осъзнах се и спрях да затварям очи и започнах да се държа с него както той с мен. Така започнахме да се ненавиждаме, не искахме да се виждаме и той си събра багажа и си тръгна. Така свърши всичко, страданията свършиха, сълзите спряха. Не след дълго време аз срещнах моето момче - Х., момче на моите мечти. Той ме накара да забравя за всичко, накара ме да се усмихвам отново, накара ме да се почувствам обичана. Сега разбирам колко глупава съм била да търпя такъв човек, който ме е наранявал и то в продължение на година. Но вече всичко свърши, сега съм щастлива.
Малка съм, но от тази моя грешка аз си взех поука и научих много неща. Надявам се и вие да си вземете поука, да имате едно наум, просто не бъдете наивни, бъдете с гордо вдигнати глави и не ставайте робини.
Сигурно ви направи впечатление, че не споменах името на този човек, това е, защото съм намразила това име и не искам даже да го пиша.
*Историите са публикувани със съкращения
Казвам се Д. К. и съм от Русе, на 17 г. Реших да споделя моята история с вас с надежда всеки да я чуе и да не прави моята грешка.
Бях в девети клас и като всяко момиче и аз си харесах момче, което беше една година по-голямо от мене. Всеки ден по коридорите го наблюдавах, не го изпусках от очи, докато накрая и той ме забеляза и даже ми се усмихна. Тогава почувствах нещо. Започнах да мисля по-често за него, стана най-важният човек за мен. След няколкото дни се запознахме и след известно време станахме гаджета. Връзката ни, както всяка друга, вървеше добре в началото, но всички, които го познаваха, ме съветваха да го оставя, уверяваха ме, че той не е за мене, че има проблеми с алкохола. Но аз не обръщах внимание на тези неща, за мене той беше всичко - бе ми взел ума.
И така мина месец, мина два и започнаха проблемите. Започна да ме ревнува от всеки и от всичко, забрани ми да говоря с момчетата дори и от собствения ми клас, дори с братовчедите ми. Не говорех с никого, изпокарах се с всички. За поли и потници с деколтета не можех да си помисля. А алкохола, както казваха, му беше първи приятел. Постоянно пиеше, а аз преглъщах всичко, все пак за мене беше той един.
След третия-четвъртия месец започна да ми посяга, да ме удря, да ме излага навсякъде, даже един път ме наби на спирката, пълна с хора, от която щях да се прибирам - причината беше, че излязох на кафе с моя клас.
Той се запозна с майка ми, а аз се запознах с майка му, баща му, брат му и баба му. Опознах целия му род и всичките им приятели. Та аз живях в тях продължение на месеци, защото баща ми, като разбра за връзката ни, ме изгони от вкъщи. А аз наивницата избрах него.
Работех заедно с тях, имаха ниви, помагах им във всичко. За всеки ние бяхме като женени.
По-късно баща ми ми прости. Позволи даже да живеем у дома, но това не беше причина проблемите да спрат, те си продължаваха, докато дойде денят, в който ми писна, осъзнах се и спрях да затварям очи и започнах да се държа с него както той с мен. Така започнахме да се ненавиждаме, не искахме да се виждаме и той си събра багажа и си тръгна. Така свърши всичко, страданията свършиха, сълзите спряха. Не след дълго време аз срещнах моето момче - Х., момче на моите мечти. Той ме накара да забравя за всичко, накара ме да се усмихвам отново, накара ме да се почувствам обичана. Сега разбирам колко глупава съм била да търпя такъв човек, който ме е наранявал и то в продължение на година. Но вече всичко свърши, сега съм щастлива.
Малка съм, но от тази моя грешка аз си взех поука и научих много неща. Надявам се и вие да си вземете поука, да имате едно наум, просто не бъдете наивни, бъдете с гордо вдигнати глави и не ставайте робини.
Сигурно ви направи впечатление, че не споменах името на този човек, това е, защото съм намразила това име и не искам даже да го пиша.
*Историите са публикувани със съкращения
