Тя се среща само веднъж и мисля, че всеки я е усетил в сърцето си поне веднъж. И е почувствал огъня и топлината на нейните слънчеви и галещи лъчи. Ще започна от момента, когато си имах приятел, но връзката помежду ни не вървеше и тогава, един мой колега на предишната ми работа (2007 г. края на юни) ми предложи да ме регистрира в интернет. Тогава работех като сервитьорка в един ресторант и първоначално не исках, защото бях на 20 и по принцип нямам доверие на тези сайтове, защото не знаеш какво да очакваш. И така, колегата ми ме убеди, като каза: ,,Хайде, хайде, какво ще скучаеш, нека да видим, може да ти хареса някой, а и поне ще се разнообразиш.'' Съгласих се и заедно отидохме да ме регистрира, сложихме и снимка. Аз харесах веднага едно момче, което ми изглеждаше на снимка добро и също възпитано, дори ме привлече. След това му писахме, а когато бях на работа, моят колега пишеше вместо мен. На четвъртия ден, момчето позвъни, като ме покани на кафе. Но аз отказах, защото се страхувах от среща с непознати и при това от интернет.

На другия ден момчето отново ме потърси и аз отново отказах, но моят колега ме убеди да идем двамата, за да не се страхувам. Отидохме до Бургас и там ме чакаше момчето, видяхме се, отидохме на кафе и си говорехме главните неща, той е адвокат на 28 години, а аз - на 20. Разликата от 8 години не ме притесняваше. Харесахме се и открихме дори химия помежду си, странното беше, че го чувствах толкова близък и толкова много ми се ускоряваше сърцето, като го погледнех. И до днес е така. А интересното беше, че аз тогава слушах само чалга, а той не я понасяше и в някои отношения бяхме пълни противоположности, а така силно се привличахме и продължава да е така. Всичко беше страхотно до момента, в който ме запозна с неговите родители, които не ме одобриха за сина си, защото съм необразована (главната причина). А останалите подробности, че съм била малка, не сме били един за друг и така нататък. Но аз се привързах към него, а така също и той. Толкова много се заобичахме и започнахме да ходим тайно и до ден днешен също е така. Нашата връзка е тайна, но аз се надявам,че няма дълго да продължава така и нашият щастлив ден ще настъпи. Аз вече съм на 22, а той на 30.Миналата година кандидатствах и вече съм студентка - тази година ще ми е втората. Това лято работя на сезонна работа, която вече приключва, а с приятеля ми продължаваме да ходим тайно и да се обичаме все по-силно и истински, да си помагаме и да се грижим един за друг. Благодаря на съдбата, че ни срещна и познахме истинската любов, а тя дано да бъде градивна, вечна и единствена и да продължава все така силно да топли нашите сърца.

*Историите са публикувани със съкращения