Казвам се М. и съм на 24 години от град Т. Искам да споделя и моята история, която премина през много бури и трудни изпитания, но си заслужаваше всичко това.
Ще започна от самото начало, когато се запознахме. Нашето запознанство беше в евангелска църква, която посещавах. Един ден и той дойде в църквата, той свиреше на китара, а аз пеех в хвалението. И така, той започна редовно да посещава църквата. Започна да има някакво привличане, но и двамата знаехме че няма да стане нищо, защото нашите роднини се ненавиждаха. По-точно неговата майка е била женена за моя дядо, но се разделили много бързо. След време тя се омъжила за друг, от когото създала семейство и деца. Едно от тях беше моят възлюбен. Дядо ми също създал семейство с друга (сегашната ми баба) и деца. От тази гледна точка, ние гледахме да не допускаме някакви искри на любов.

Но ние живеем в малък град, в който всичко бързо се научава. Преди да стане нещо между нас, започнаха клюките. Моите родители, когато разбраха, че той идва на църква, започнаха разправиите вкъщи. Не ме пускаха да ходя на църква, дори ако решах да изляза, те започваха да си мислят, че с него излизам. Дори баща ми ме следял в колко излизам и в колко се прибирам. И след това викаше на майка ми, и тя после конско на мен. Неговите близки също са го съветвали, че не може и не бива да има нещо между нас. Може би всичко това, което се случваше, ни сближи повече. Докато един ден той ме покани да излезем и тогава ми призна, че има някакви чувства към мен. И започнахме да излизаме тайно. Криехме се да не ни видят наши познати, отивах ме в по-скрити заведения. Всичко в продължение на близо 4 години тайни срещи. Престоеше ми абитуриентски бал , но баща ми, като научи че излизам с него, ми каза,че няма да ми прави бал. Но преди бала няколко месеца Г. (приятелят ми) замина за чужбина и така те се успокоиха. Започнахме вече само по телефона. Аз отидох да следвам във В .Той се връщаше за по 2-3 месеца и пак наново тайни срещи, тайни обаждания. Идваше във В. и там се срещахме. Докато един ден майка ми каза на баща ми, че излизам със него. Тогава баща ми се изнерви, започна да ми вика, да ми се кара. На следващия ден аз си заминах за В. и се обадих на Г. и той дойде с мен.От него ден нещата поеха друго начало. Баща ми ми се обади и каза да се прибера и да доведа и Г. с мен, защото искал да говори с него. Аз полудях, не исках да се прибирам, камо ли и Г. с мен. Но страх, не страх, прибираме се за Т., двамата много притеснени и уплашени за това, което ще става. Прибрахме се, седнахме, баща ми започна да говори с Г. за неговите намерения спрямо мен. Г. му обясни, че намеренията му са чисти и че ме обича и иска да се оженим. Не знам какво и как стана всичко това, че баща ми се съгласи, само мога да кажа ,че Бог е с нас и ни помогна. Г. отново замина за чужбина и си обещахме, като се върне след 6-7 месеца, да се оженим. Той замина и остана друга част още по-трудна - баща ми да съобщи на родителите си и близките му, че неговата дъщеря ще се омъжи за момчето от семейството, което не трябва. Всички не одобряваха това, но през това време, в което Г го нямаше, Бог направи чудо да ги смири. След тези месеци Г. си дойде и вдигнахме сватба само за три дни. Трябваше да направим всичко това бързо, защото кръстниците, които си избрахме, заминаваха за Пакистан. Помогнаха ни приятели да сключим брак по-бързо в гр. Б. По пътя за Б. стана страшна катастрофа, имаше загинали хора, не ни пускаха да минаваме, а трябваше да сме там в три часа. Ние пристигнахме в пет часа. Жената, която трябваше да ни бракосъчетава, беше на портала и си тръгваше. Отново Бог ни помогна навреме да отидем. И така, сватбата мина прекрасно, имаше много хора, които присъстваха на нашето сватбено тържество. Още по-щастливи бяхме, когато се роди нашето дете на13 03 2008 година. Сега сме щастливи и често се сещаме за това, което сме преминали и колко трудно ни беше. Може би така няма да ви трогне. Има много неща, които ще си останат вътре в нас. Едно нещо разбрахме: че Бог е добър и помага на тези, които се обичат.

*Историите са публикувани със съкращения