Борба за доказване на любовта и справедливостта
Сто и седемнадесета история
09 Септември 2009
Реклама
Пишат ви Ц. и Е. М. - едно младо семейство, което все още води борба за доказване на Любовта и Справедливостта. Надяваме се добре да сме оформили и да е разбираемо написаното, защото много се вълнуваме, когато пишем за нашата съдба, затова предварително се извиняваме.
Живота на Е. преди да се срещнем е бил сив. Роден е на 16.05.1984 единствен син на майка му И. и баща му Е. Но след раждането на Е. баща му ги изоставя, заживява с друго семейство и не иска да чува за тях. А когато става на 10 години, майка му умира от рак. Ако можех времето да върна, много бих искала да бъде жива, защото го е обичала истински и е гледала най-доброто за сина си. Преди да умре е нямало на кого да го остави, тъй като е нямала баща, майка, нито брат или сестра, затова го оставя на братовчед си И. и жена му М., с техния син К., който тогава е бил 2 години. Желанието й е било да го отгледат в нейния апартамент, че Е. там си е свикнал. Вуйчо му се е съгласил, но вуйна му отначало не е искала, дали защото се е карала с майката на Е. или не е искала да напуска апартамента си и да отиде в друг, не се знае. Накрая те го отглеждат. Е. пораства, почва работа и започва да издържа вуйчо си, вуйна си и синът им. Всички разходи – вода, ток, телефон, парно и т.н. той ги плаща до момента, в който се премести да живее у нас. Оттогава аз станах черна за тях.
А живота на Ц. преди да срещне Е. е бил в повечето случай в път. Родена е на 18.03.1987 г. и е третото най-малко детенце на майка й Е. и баща й М. Като малка не исках да ходя на градина и затова прекарвах цялото си време с него. Той е търговец, често пътува, даже в миналото аз съм прекарвала повече време в Сърбия, където ми продаде любимата кукла и обеща да ми купи нова, като се върнем, но още я чакам. Даже още тогава съм била близо до Е., по датата на напускане на България на паспорта видяхме, че на една и съща дата сме посетили Сърбия. Втората среща без да се познаваме с Е. бе на снимачната площадка на филм, където бяхме статисти. И така „Тя растяла, хубавяла и мъжките сърца владяла докато не срещнала мъжа на живота си Е., защото той завладял нейното сърце с красотата си, с добрината си, с таланта си, с всичко. С други думи казано, той бил нейният принц на бял кон.
Любовта ни голяма започна на 18.12.2006 г., тогава тръгнахме с моя съпруг, преди това той ме сваляше, но аз не се давах лесно до този прекрасен ден за двама ни. Запознахме се в ресторант за бързо хранене (там бяхме колеги) и на един от купоните беше нашата първа целувка, нашето вълшебно влюбване един в друг. Така съдбата реши да сме заедно завинаги. Но винаги след всяко хубаво нещо следва лошо. Моето семейство прие Е., но мен неговото - не. Постоянно говореха по мой адрес неверни неща, нагрубяваха ме. Гледаха по всякакъв начин да ни разделят и за малко да стане, когато бяхме в тях, те отново почнаха с обиди и казаха, че съм била губене на време, съсипвала съм му бъдещето, не съм за него, нито пък той за мен. Аз не издържах и си тръгнах, Е. ме последва, но аз не исках да му навредя и въпреки любовта ми към него гледах да го отблъсна по някакъв начин, но той знаеше, че каквото и да говоря и да правя, го обичам. От този ден той заживя в нас.
Аз наистина бих направила всичко за Е., за да живее добре, да бъде щастлив. И отначало не проумяваше защо не ме приемат, какво толкова ми имаше, какво толкова им казах, че да ме мразят, но накрая осъзна, че аз ги лишавам от възможността да се възползват от Е. Не знам кога ще ни оставят на мира и кога най сетне ще разберат, че ние с Е. се обичаме и ще бъдем заедно, каквото и да става. Защо ми преписват, че съм била с Е. само заради апартамента му, не е така, аз имам къде да живея, родителите ми никога няма да ме оставят да се мъча, винаги са ми помагали и ще продължават, сигурна съм в това, няма да ме използват, както те правят с Е. Наистина, отгледали са го, не по най-добрия начин, но съм им благодарна, както аз така и съпругът ми. Не исках много, само да се държат човешки с нас, да има мир и разбирателство. Защото мъжът ми заслужава много, неговото минало е тъжно и тежко, затова искам и се стремя неговото настояще и бъдеще да бъде прекрасно. Не разбирам защо след като казват, че са приели Е. за свой син, го измъчваха да ги издържа и се държаха грубо с него, не му даваха да се защитава - той нямаше думата, правеха го на най-долния и той плачеше като малко дете, беше ми много тежко да гледам как му вгорчават живота, а тяхното дете глезеха същевременно. Затова започнах да го защитавам, да го пазя, да не позволявам вече да го тормозят. Наистина не знам как е издържал да живее с тях, за мен те са най-гадните хора.
Когато решихме да се венчаем вуйчо и вуйна му ни разколебаваха и твърдо отказваха, не приемаха да правим това, че ако го направим, те няма да присъстват. Затова направихме годеж без тях. А за сватбата се дърпаха, но накрая дойдоха. Сватбата я направихме аз, Е. и моите родители много ни помогнаха. Беше незабравимо, вълнуващо, прекрасно изживяване. Най-хубавият ден за двама ни, почувствахме се наистина като принц и принцеса. Вълнуващото преживяване беше на 24.08.2008 г. Бяхме малко напрегнати. Е. си спа у тях и аз малко се притеснявах какво ще му говорят техните за мен. После той трябваше да отиде да вземе кумовете (сестра ми, която е омъжена и живее в с. В.), поради дългия път той закъсня малко и аз като всяка булка се чудех дали ще дойде. Аз се бях скрила в тоалетната и Е. се бил запътил на там но баща ми и братовчед ми се опитали да го заблудят, естествено за малко, той си намерил „ЗЛАТОТО”.
Естествено, когато се бърза стават обърквания. Аз приготвих всичко за съвета, църквата и ресторанта и им казах, че това трябва да е в моята кола (колата на булката - мерцедес). Мама дала багажа на братовчеда и му казала „За мерцедеса”, съответно има два мерцедеса и той си го слага в неговия мерцедес. Пристигаме на „Леге 6” и липсват документи. Докато намерим всичко, дойде и другата булка, аз се притесних – защото знам, че две булки не трябва да се виждат. И малко се разплаках. А пък Е. ме успокои и ми даде сили.
Докато бяхме в съвета и течеше церемонията, Е. много се натъжи и се разплака, че не може майка му да го види какъв мъж е станал.
В църквата беше много хубаво, нищо че попът беше леко пиян и обърка датата, вместо 24.08 той каза 23.08. и така стигнахме до ресторанта, там се веселихме, играхме и изкарахме чудесно. За първата брачна нощ избрахме хотел в подножието на Витоша, заедно с кумовете пихме по чаша шампанско и след това се приготвихме да спим. Изведнъж Е. ме попита „Ти снима ли се с булката?”, това бе бисера на незабравимия ден за нас двамата.
За сватбеното пътешествие избрахме екскурзия до Италия. Ходихме до Венеция, Падуа, Верона и Лидо ди Езоло. Беше невероятно, красиво, нямаме думи, всичко им е подредено. Кога ли ще станем като добрите страни, и ние имаме уникална природа. Е. ме заведе на разходка за първата годишнината из Родопите, където и да отидем, щом сме двамата, изкарваме си отлично, защото любовта е необяснима сила…
Преди и след сватбата говорехме много пъти с настоящите ми свекър и свекърва, че ще трябва да освободят апартамента на съпруга ми и да си отидат в техния, защото единствено него си има от майка му, пък и всяко младо семейство най-добре е да живее самостоятелно. А те винаги намираха причини да не се местят. Първо Е. да си вземел изпитите - той ги взе. Вуйчо му не бил добре, после след като Е. се дипломира и тогава, накрая че нямат пари да си направят ремонт на апартамента им, тъй като не са ходили 10 години и повече в него и бил разбиван. Не знам кой нормален човек няма да се поинтересува за жилището си толкова много време, а при условие, че се намира близо.
Поискаха от нас да изтеглим заем и да пуснем апартамента на съпруга ми под наем, за да изплащаме заема, а те да си направят ремонт. Е. беше съгласен, но аз не. Направихме компромис да пусне жилището под наем, но те да си изтеглят заем и ние ще им даваме наема, за да могат да си изплатят заема. Те не бяха съгласни с това предложение от начало, но видяха, че няма друг начин и се съгласиха. Нямаха доверие на мъжа ми и пожелаха да отидем в нотариус да сключим договор, с който да им дадем всички права над апартамента. Аз пък се усъмних, че може да го продадат, след като искат всичките права. Вуйчо му тогава много ми се разсърди, „как съм му нямала доверие, нямало да стори такова нещо”. А когато са отишли до нотариуса и той е потвърдил моите думи. Както и да е, всичко каквото те поискаха, ние го направихме, но те, от своя страна, нищо не направиха. Уж изтеглиха заем и нищо повече, казвам уж, защото не съм сигурна, тъй като на един от поредните ни разговори вуйчо му се обърна и каза, че не е почнал ремонт на апартамента, защото всичко ставало с пари. Видяхме, че те нищо не предприемат, за да се пренесат в техния и само си говорехме, карахме близо две години и въпреки че сме млади, ни изнервяха и само страдахме, затова решихме да наемем адвокат и да разрешим по този начин проблема, защото видяхме, че с добро не става. И пак направихме компромис, пуснахме нотариалната покана за доброволно напускане с по-голям срок - не 1 месец, както е редно, а 4 и сега сме в чакане, но сме сигурни, че няма доброволно да напуснат, а ще трябва да водим дело. Вуйчо и вуйна му ни заплашиха, че никога няма да стъпим в апартамента на Е., да забравим за него и че ще направят така че да им изплащаме 30 хил. лева обезщетение, че са го отгледали. Поискаха си колата, която ни подариха за сватбата, защото Е. „се отричал от тях, а те на непознати не подарявали нищо”. Вуйчо му изрично ни попита какво избираме да ни даде 500 лева за сватбата или колата да ни подари, ние избрахме колата, която седеше пред блока няколко години и те не вярваха, че ще си я оправим, ние хвърлихме много пари по нея. Не знаех какви хора може да има по света, толкова злобни, докато не ги срещнах.
Не сме много сигурни в адвокатката, мислим, че може да ни измами, иска само пари, но май нищо няма да направи. В момента си търсим силен адвокат за делото. Наистина не знаем къде и към кого да се обърнем за помощ, на повечето места са мошеници и ни гледат, че сме млади.
Добре, че все още нямаме детенце, че не знаем как ще смогваме да работим ли, да учим ли - аз съм 4 курс, а Е. прави диплома. Живеем заедно със семейството на брат ми и родителите ми, пък и тези бъркотии, не че няма да се справим и не желаем да имаме дете, но ще ни е много напрегнато и трудно, искаме да се устроим добре и тогава.
Още веднъж се извиняваме за оформлението и разбираемостта на писмото, но наистина се вълнуваме.
Нашата борба все още продължава, но ние заедно вървим ръка за ръка напред. Надяваме се, че все някой ден Справедливостта и Любовта ще възтържествуват. Аз вярвам в Любовта и знам, че най-голямото щастие на света е да обичаш и да бъдеш обичан.
Молим за помощ. Дано по-бързо проблемите ни да отминат, всичко да си дойде така, както си му е редът, всичко да се оправи и да има светли дни в нашия живот, но сигурно ще следват още и още беди, нашата история сигурно няма да свърши до тук.
Живота на Е. преди да се срещнем е бил сив. Роден е на 16.05.1984 единствен син на майка му И. и баща му Е. Но след раждането на Е. баща му ги изоставя, заживява с друго семейство и не иска да чува за тях. А когато става на 10 години, майка му умира от рак. Ако можех времето да върна, много бих искала да бъде жива, защото го е обичала истински и е гледала най-доброто за сина си. Преди да умре е нямало на кого да го остави, тъй като е нямала баща, майка, нито брат или сестра, затова го оставя на братовчед си И. и жена му М., с техния син К., който тогава е бил 2 години. Желанието й е било да го отгледат в нейния апартамент, че Е. там си е свикнал. Вуйчо му се е съгласил, но вуйна му отначало не е искала, дали защото се е карала с майката на Е. или не е искала да напуска апартамента си и да отиде в друг, не се знае. Накрая те го отглеждат. Е. пораства, почва работа и започва да издържа вуйчо си, вуйна си и синът им. Всички разходи – вода, ток, телефон, парно и т.н. той ги плаща до момента, в който се премести да живее у нас. Оттогава аз станах черна за тях.
А живота на Ц. преди да срещне Е. е бил в повечето случай в път. Родена е на 18.03.1987 г. и е третото най-малко детенце на майка й Е. и баща й М. Като малка не исках да ходя на градина и затова прекарвах цялото си време с него. Той е търговец, често пътува, даже в миналото аз съм прекарвала повече време в Сърбия, където ми продаде любимата кукла и обеща да ми купи нова, като се върнем, но още я чакам. Даже още тогава съм била близо до Е., по датата на напускане на България на паспорта видяхме, че на една и съща дата сме посетили Сърбия. Втората среща без да се познаваме с Е. бе на снимачната площадка на филм, където бяхме статисти. И така „Тя растяла, хубавяла и мъжките сърца владяла докато не срещнала мъжа на живота си Е., защото той завладял нейното сърце с красотата си, с добрината си, с таланта си, с всичко. С други думи казано, той бил нейният принц на бял кон.
Любовта ни голяма започна на 18.12.2006 г., тогава тръгнахме с моя съпруг, преди това той ме сваляше, но аз не се давах лесно до този прекрасен ден за двама ни. Запознахме се в ресторант за бързо хранене (там бяхме колеги) и на един от купоните беше нашата първа целувка, нашето вълшебно влюбване един в друг. Така съдбата реши да сме заедно завинаги. Но винаги след всяко хубаво нещо следва лошо. Моето семейство прие Е., но мен неговото - не. Постоянно говореха по мой адрес неверни неща, нагрубяваха ме. Гледаха по всякакъв начин да ни разделят и за малко да стане, когато бяхме в тях, те отново почнаха с обиди и казаха, че съм била губене на време, съсипвала съм му бъдещето, не съм за него, нито пък той за мен. Аз не издържах и си тръгнах, Е. ме последва, но аз не исках да му навредя и въпреки любовта ми към него гледах да го отблъсна по някакъв начин, но той знаеше, че каквото и да говоря и да правя, го обичам. От този ден той заживя в нас.
Аз наистина бих направила всичко за Е., за да живее добре, да бъде щастлив. И отначало не проумяваше защо не ме приемат, какво толкова ми имаше, какво толкова им казах, че да ме мразят, но накрая осъзна, че аз ги лишавам от възможността да се възползват от Е. Не знам кога ще ни оставят на мира и кога най сетне ще разберат, че ние с Е. се обичаме и ще бъдем заедно, каквото и да става. Защо ми преписват, че съм била с Е. само заради апартамента му, не е така, аз имам къде да живея, родителите ми никога няма да ме оставят да се мъча, винаги са ми помагали и ще продължават, сигурна съм в това, няма да ме използват, както те правят с Е. Наистина, отгледали са го, не по най-добрия начин, но съм им благодарна, както аз така и съпругът ми. Не исках много, само да се държат човешки с нас, да има мир и разбирателство. Защото мъжът ми заслужава много, неговото минало е тъжно и тежко, затова искам и се стремя неговото настояще и бъдеще да бъде прекрасно. Не разбирам защо след като казват, че са приели Е. за свой син, го измъчваха да ги издържа и се държаха грубо с него, не му даваха да се защитава - той нямаше думата, правеха го на най-долния и той плачеше като малко дете, беше ми много тежко да гледам как му вгорчават живота, а тяхното дете глезеха същевременно. Затова започнах да го защитавам, да го пазя, да не позволявам вече да го тормозят. Наистина не знам как е издържал да живее с тях, за мен те са най-гадните хора.
Когато решихме да се венчаем вуйчо и вуйна му ни разколебаваха и твърдо отказваха, не приемаха да правим това, че ако го направим, те няма да присъстват. Затова направихме годеж без тях. А за сватбата се дърпаха, но накрая дойдоха. Сватбата я направихме аз, Е. и моите родители много ни помогнаха. Беше незабравимо, вълнуващо, прекрасно изживяване. Най-хубавият ден за двама ни, почувствахме се наистина като принц и принцеса. Вълнуващото преживяване беше на 24.08.2008 г. Бяхме малко напрегнати. Е. си спа у тях и аз малко се притеснявах какво ще му говорят техните за мен. После той трябваше да отиде да вземе кумовете (сестра ми, която е омъжена и живее в с. В.), поради дългия път той закъсня малко и аз като всяка булка се чудех дали ще дойде. Аз се бях скрила в тоалетната и Е. се бил запътил на там но баща ми и братовчед ми се опитали да го заблудят, естествено за малко, той си намерил „ЗЛАТОТО”.
Естествено, когато се бърза стават обърквания. Аз приготвих всичко за съвета, църквата и ресторанта и им казах, че това трябва да е в моята кола (колата на булката - мерцедес). Мама дала багажа на братовчеда и му казала „За мерцедеса”, съответно има два мерцедеса и той си го слага в неговия мерцедес. Пристигаме на „Леге 6” и липсват документи. Докато намерим всичко, дойде и другата булка, аз се притесних – защото знам, че две булки не трябва да се виждат. И малко се разплаках. А пък Е. ме успокои и ми даде сили.
Докато бяхме в съвета и течеше церемонията, Е. много се натъжи и се разплака, че не може майка му да го види какъв мъж е станал.
В църквата беше много хубаво, нищо че попът беше леко пиян и обърка датата, вместо 24.08 той каза 23.08. и така стигнахме до ресторанта, там се веселихме, играхме и изкарахме чудесно. За първата брачна нощ избрахме хотел в подножието на Витоша, заедно с кумовете пихме по чаша шампанско и след това се приготвихме да спим. Изведнъж Е. ме попита „Ти снима ли се с булката?”, това бе бисера на незабравимия ден за нас двамата.
За сватбеното пътешествие избрахме екскурзия до Италия. Ходихме до Венеция, Падуа, Верона и Лидо ди Езоло. Беше невероятно, красиво, нямаме думи, всичко им е подредено. Кога ли ще станем като добрите страни, и ние имаме уникална природа. Е. ме заведе на разходка за първата годишнината из Родопите, където и да отидем, щом сме двамата, изкарваме си отлично, защото любовта е необяснима сила…
Преди и след сватбата говорехме много пъти с настоящите ми свекър и свекърва, че ще трябва да освободят апартамента на съпруга ми и да си отидат в техния, защото единствено него си има от майка му, пък и всяко младо семейство най-добре е да живее самостоятелно. А те винаги намираха причини да не се местят. Първо Е. да си вземел изпитите - той ги взе. Вуйчо му не бил добре, после след като Е. се дипломира и тогава, накрая че нямат пари да си направят ремонт на апартамента им, тъй като не са ходили 10 години и повече в него и бил разбиван. Не знам кой нормален човек няма да се поинтересува за жилището си толкова много време, а при условие, че се намира близо.
Поискаха от нас да изтеглим заем и да пуснем апартамента на съпруга ми под наем, за да изплащаме заема, а те да си направят ремонт. Е. беше съгласен, но аз не. Направихме компромис да пусне жилището под наем, но те да си изтеглят заем и ние ще им даваме наема, за да могат да си изплатят заема. Те не бяха съгласни с това предложение от начало, но видяха, че няма друг начин и се съгласиха. Нямаха доверие на мъжа ми и пожелаха да отидем в нотариус да сключим договор, с който да им дадем всички права над апартамента. Аз пък се усъмних, че може да го продадат, след като искат всичките права. Вуйчо му тогава много ми се разсърди, „как съм му нямала доверие, нямало да стори такова нещо”. А когато са отишли до нотариуса и той е потвърдил моите думи. Както и да е, всичко каквото те поискаха, ние го направихме, но те, от своя страна, нищо не направиха. Уж изтеглиха заем и нищо повече, казвам уж, защото не съм сигурна, тъй като на един от поредните ни разговори вуйчо му се обърна и каза, че не е почнал ремонт на апартамента, защото всичко ставало с пари. Видяхме, че те нищо не предприемат, за да се пренесат в техния и само си говорехме, карахме близо две години и въпреки че сме млади, ни изнервяха и само страдахме, затова решихме да наемем адвокат и да разрешим по този начин проблема, защото видяхме, че с добро не става. И пак направихме компромис, пуснахме нотариалната покана за доброволно напускане с по-голям срок - не 1 месец, както е редно, а 4 и сега сме в чакане, но сме сигурни, че няма доброволно да напуснат, а ще трябва да водим дело. Вуйчо и вуйна му ни заплашиха, че никога няма да стъпим в апартамента на Е., да забравим за него и че ще направят така че да им изплащаме 30 хил. лева обезщетение, че са го отгледали. Поискаха си колата, която ни подариха за сватбата, защото Е. „се отричал от тях, а те на непознати не подарявали нищо”. Вуйчо му изрично ни попита какво избираме да ни даде 500 лева за сватбата или колата да ни подари, ние избрахме колата, която седеше пред блока няколко години и те не вярваха, че ще си я оправим, ние хвърлихме много пари по нея. Не знаех какви хора може да има по света, толкова злобни, докато не ги срещнах.
Не сме много сигурни в адвокатката, мислим, че може да ни измами, иска само пари, но май нищо няма да направи. В момента си търсим силен адвокат за делото. Наистина не знаем къде и към кого да се обърнем за помощ, на повечето места са мошеници и ни гледат, че сме млади.
Добре, че все още нямаме детенце, че не знаем как ще смогваме да работим ли, да учим ли - аз съм 4 курс, а Е. прави диплома. Живеем заедно със семейството на брат ми и родителите ми, пък и тези бъркотии, не че няма да се справим и не желаем да имаме дете, но ще ни е много напрегнато и трудно, искаме да се устроим добре и тогава.
Още веднъж се извиняваме за оформлението и разбираемостта на писмото, но наистина се вълнуваме.
Нашата борба все още продължава, но ние заедно вървим ръка за ръка напред. Надяваме се, че все някой ден Справедливостта и Любовта ще възтържествуват. Аз вярвам в Любовта и знам, че най-голямото щастие на света е да обичаш и да бъдеш обичан.
Молим за помощ. Дано по-бързо проблемите ни да отминат, всичко да си дойде така, както си му е редът, всичко да се оправи и да има светли дни в нашия живот, но сигурно ще следват още и още беди, нашата история сигурно няма да свърши до тук.
