Беше краят на петото лято след загубата на съпруга ми, в което аз изкарвах отпуската си на морето сред приятели, но в същност бях сама... В душата ми останаха хубавите спомени от миналото, но знаех, че трябва да се преборя със съдбата и да срещна любовта на нов човек до мен. Трудно е да се живее сам... Един човек, когото познавах едва от няколко дни, ми предложи да ме запознае с негов приятел, който също бил самотен, след развода с жена си. Обеща да му даде моя мобилен номер и каквото стане оттам нататък...

Прибрах се от отпуската и отново ме погълна ежедневието - от работа вкъщи и обратно, докато една вечер получих sms от чужбина. Запознахме се с А. и започна една продължителна телефонна любов. Обсъждахме много сходни житейски проблеми и с всеки изминал ден аз усещах как той ме привлича, въпреки че бяхме се виждали само на снимки по ел. поща. Тази комуникация продължи около месец във взаимното очакване на поредния sms от любимия човек.

Трябваше да се видим и запознаем на живо, А. ме покани да му отида на гости в чужбина, той не желаеше да дойде в България. Аз прекарах няколко безсънни нощи в размисли дали да замина или да остана на сигурната си работа в България.

Реших да рискувам и да отида да се запознаем, нищо не губехме, достатъчно бяхме загубили и двамата от предишните си бракове. А. ме посрещна на летището с букет от червени рози. Много бързо се разпознахме и разцелувахме, той ме отведе на юг, в едно малко крайморско селище, в което живееше и работеше. Запозна ме с приятелите си, повечето от тях бяха българи. Излизахме сред природата, на риболов, пикник, по исторически местности. Така започнаха първите дни от съвместния ни живот, измина месец и аз си скъсах билета за обратно, чувствахме се щастливи и силни заедно и се обичахме.

Имах затруднения с комуникацията и започнах да посещавам езиков курс, за да се интегрирам по-бързо в средата, а А. беше насреща във всичко. След няколко месеца разбрахме, че ще имаме дете, за мен беше чудо, понеже от първия брак нямам деца. Наистина, това дете беше Божи дар и го кръстихме Т. Роди се на Средиземно море и първите месеци го отгледахме там. За мен беше трудно да започна работа там с малко бебе на ръце, освен това имаше запор за легална работа на новодошлите българи. Решихме да се приберем в България и да си отглеждаме детето в родината. В момента и двамата работим, Т. стана на 1 г. и 6 м., можем да кажем, че сме щастливо семейство, в което има обич, разбирателство и уважение.

*Историите са публикувани със съкращения