Бях на 15 години, когато се запознах с мъжа на живота си
Петдесет и трета история
12 Август 2009
Реклама
Дълго мислих да напиша ли историята си и накрая реших. Не знам как биха я приели хората, но за мен тя е вълнуваща и неповторима.
Бях на 15 години, когато се запознах с мъжа на живота си. Всичко започна на 11.06.2003. Аз бях на лагер и той беше там. Моят ръководител. В първия миг, когато го видях, го харесах. Излизахме по дискотеки, ходихме на плажа, но нищо сериозно. Все пак той е учител, а аз ученичка. Гледахме се отстрани един друг, разменяхме закачки и комплименти, но до там. Мина и последният ден от лагера и си тръгнахме. Беше ми много гадно, не исках да се разделяме. До толкова бях свикнала с него, че не исках да си тръгвам. Прибрахме се в С. и всеки у тях си. Срещахме се по коридора на училището, разменяхме погледи и усмивки, но това беше всичко. Аз бях недостижимата ученичка. И така 2 години по екскурзии, по празници и по коридора. Срещите ни бяха кратки, но прекрасни. Аз прекратих връзка и започнах да мечтая за деня, в който ще съм достатъчно голяма, за да съм с него. И най-после зимата на 2004 г. всичко започна. Той ми се обади и каза, че не може без мен че иска да сме заедно и да градим живота си един до друг. А на мен това ми беше достатъчно. Захвърлих всичко и тръгнах. Започна един прекрасен живот като песен. И тогава дойде мига да кажа на родителите си, но разбира се, не беше лесно. Той учител, аз ученичка, и с 19 години разлика не е лесно признание. Но се справих и с това. Загърбих всичко до този момент и започнах нов живот. Различен от всичко до тогава. И така 2 години ние се крихме, за да не го изгонят от работа. Преминахме през много перипетии, срещнахме много завистливи хора, които искаха да ни разделят и успяхме. Сега - 6 години по късно, сме щастливо женени и с прекрасен син, който ни радва много. Обичаме се и си помагаме. Това е моята история надявам се да ви хареса.
*Историите са публикувани със съкращения
Бях на 15 години, когато се запознах с мъжа на живота си. Всичко започна на 11.06.2003. Аз бях на лагер и той беше там. Моят ръководител. В първия миг, когато го видях, го харесах. Излизахме по дискотеки, ходихме на плажа, но нищо сериозно. Все пак той е учител, а аз ученичка. Гледахме се отстрани един друг, разменяхме закачки и комплименти, но до там. Мина и последният ден от лагера и си тръгнахме. Беше ми много гадно, не исках да се разделяме. До толкова бях свикнала с него, че не исках да си тръгвам. Прибрахме се в С. и всеки у тях си. Срещахме се по коридора на училището, разменяхме погледи и усмивки, но това беше всичко. Аз бях недостижимата ученичка. И така 2 години по екскурзии, по празници и по коридора. Срещите ни бяха кратки, но прекрасни. Аз прекратих връзка и започнах да мечтая за деня, в който ще съм достатъчно голяма, за да съм с него. И най-после зимата на 2004 г. всичко започна. Той ми се обади и каза, че не може без мен че иска да сме заедно и да градим живота си един до друг. А на мен това ми беше достатъчно. Захвърлих всичко и тръгнах. Започна един прекрасен живот като песен. И тогава дойде мига да кажа на родителите си, но разбира се, не беше лесно. Той учител, аз ученичка, и с 19 години разлика не е лесно признание. Но се справих и с това. Загърбих всичко до този момент и започнах нов живот. Различен от всичко до тогава. И така 2 години ние се крихме, за да не го изгонят от работа. Преминахме през много перипетии, срещнахме много завистливи хора, които искаха да ни разделят и успяхме. Сега - 6 години по късно, сме щастливо женени и с прекрасен син, който ни радва много. Обичаме се и си помагаме. Това е моята история надявам се да ви хареса.
*Историите са публикувани със съкращения
