Чатех си в интернет и случайно забелязах нов ник на момиче
Сто и четвърта история
01 Септември 2009
Реклама
Здравеите, аз съм Я.
Нашата история започва по този начин.
На 22.09.2006 г. аз се ровех в интернет и си чатех и случайно забелязах нов ник на момиче. Реших да видя дали я познавам. Пишехме си ние и тя се оказа, че е от град А., но много много аз не вярвах. Изведнаж тя ми каза, че трябвала да става, защото има работа, прати ми снимки и ми грабна окото. Още като видях снимките, ми хареса страшно много. За да не загубя връзка с нея, реших да й поискам скайпа, за да може да си пишем допълнително. След няколко дена тя ми писа, но в началото ме пробваше, не знаела кой съм, че не била тя, а братовчедка й пред компютъра, и й казах: като седне В., да ми пише, но тя продалжаваше и ми каза, че може да си пиша и с нея. Но аз предпочитах В. След само няколко минутки думите й бяха такива... "Вече съм аз". Много ми стана интересно и оттам почнахме да си пишем, но най-интересното беше, че впоследствие момичето, в което се привързвах, ми призна, че това в началото не е била тя, а майка й и аз съм си писал с нея първия път. И след това вече дошло истинското момиче. И така, аз от град В., тя от град А. Цели безсънни нощи пред компютъра, дойде и Нова Година, аз заминах за Испания при родителите си за празниците и продължавахме да поддържаме връзка.
Тя трябваше да ме чака в С. като се връщах на летището, но за жалост не стана. Върнах се, тя започна вразка, и аз също, но от една страна ни беше страх да се видим, от друга и ние не знаехме какво да правим... Към пролетта вече аз се престраших, излъгах всички, че отивам на екскурзия с учлилището и заминах с още 2 момчета за град А. Всичко беше много вълнуващо. Тръгнахме в 13:30 ч. и единият ми приятел си намери приятелка в нашето купе, почнаха да се закачат и си паснаха. Стигнахме ние и момичето, което исках да видя 9месеца, ме чакаше!!! Видяхме се от далеч, тя не сваляше очи от мен и аз от нея и се прегърнахме, тя искаше да ме целуне, аз се направих малко на недостапен и само я прегърнах. След това я хванах за ръката и отидохме към перона да чакаме влака.
Настанихме се в хотела. Аз и момчетата прекарахме много яки три дена в А., след това раздялата беше много тежка. Всички със сълзи на очи, В. я беше страх дали ще ме види отново, мен също. След това нямаше как да се видим пак и чак след 3 месеца отново се видяхме в С. за няколко часа. Отново беше незабравим ден дори за няколко часа. И третия път тя ми дойде на гости във В. И така се виждахме на месеца по веднъж или два пъти, беше много трудно за двамата. Дойде моментът, в който тя имаше рожден ден. Аз признах на родителите си и те бяха против, защото тя е от далеч и да не би да се заблуждаваме двамата. Но аз отидох, запознах се с родителите й.
И тя да идваше във В., беше по-трудно, защото майка й и баща й ги беше страх да я пускат сама, но имаше моменти, в които им казваше, че отива на село и идваше. И така, ние заедно, тя в А., аз във В., идваше Нова година отново, аз трябваше да замина за Испания.
Наближаваха баловете ни, защото и двамата завършвахме. Скарахме се ужасно преди баловете, аз й казах, че завършвам и заминавам за Испания, тя искаше да следва и нямаше как да сме заедно. На баловете не си говорехме, тя тръгна с друг, за да ме забрави, аз не можах да приема загубата. Докато изведнъж не дойде на село при мен без да знам. Както си седях пред къщата, гледам - слиза от автобуса. Направих се, че не я виждам, тя се спря и ме гледа, аз гледах в земята. Погледнах майка ми, всички бяха дошли за бала ми от Испания и им викам: това е В., а те се чудят какво става, защото не се бяха виждали никога. Тя започна да реве, да се оплаква, че не може без мен, и на другия ден си тръгна. Аз започнах курс за професионален шофьор. Чаках момента да замина и да сложа край. Докато бях в град А., й казах, че заминавам и нищо повече, тя го преживя трудно. Там излизах с едно момиче, което беше ми грабнало окото, тя ме видя в дискотеката с нея, мислеше си, че нарочно го правя. Дойде моментът, в който трабваше да тръгваме, звъннах й и й казах да дойде да я видя за последно, тя ми отказа сърдито. След две минути ми звъни и ми вика "чакай ме". Разделихме се и като тръгна влакът, имах чувството, че й се скъса сърцето.
В края на юли заминах за Испания и оттогава си пишехме само малко и аз сложих край. Но й бях дал номера си. Тя ме търсеше много, след 2 месеца ме потърси и ми беше казала, че събира пари, за да дойде за 1 седмица да ме види. Аз й казах, че и да дойде, аз няма да я чакам, защото бях обърнал гръб на всичко. През октомври говорих с нея да я питам дали иска да дойде при мен, за да опитаме върви ли, като живеем заедно, или не върви, да разберем един път завинаги и да видим как ще е, защото до тогава само разделени, с желание да сме двамата и оттам сигурно идваха и проблемите.
Аз я предупредих: като дойдеш, ще си далеч от вашите, от всички близки, само с мен и с моито роднини, ти си сама, само мен имаш. Ще дойде момент, в който ще искаш да работиш, няма да е каквато и да е работа, ще чистиш къщи като всички други, които не знаят добре езика. И тя беше съгласна на всичко, само и само да е с мен. Дойде. Беше й трудно, защото до този момент не се беше разделяла за повече от 1 седмица с родителите си! Помагах, колкото можех, да преодолее носталгията и така в търсене на работа дойде кризата и нямаше работа нито за мен, нито за нея. Аз работех като градинар, но нямах документи и ме изгониха. Дойде май месец, тя трябваше да замине за три седмици за бала на най-добрата си приятелка и за матурата, защото не си я беше взела. Аз не отидох с нея, надявах се да намеря работа. По едно време тя ми намекна, че не искала да се връща в испания, защото било по-добре в БГ при приятелките и родителите й. Аз й казах, че такива неща в скаипа и по телефон не се говорят, да дойде и да се разберем. Тя ме подкрепи и дойде. Като ме видя на летището и като беше с мен 1 седмица, съжаляваше, че е казала тия думи... За жалост и аз, и тя искаме адски много България, но върнем ли се, ще ни е трудно, защото работа ако намерим, едвам ще изкараме месеца. И така, до ден днешен преодоляваме всички трудности и сме заедно. И ни е адски хубаво и яко в момента... Но намерим ли си хубава работа в БГ, искаме да си прекараме младите и хубави години там, а не в Испания. Затова чакаме с нетърпение момента, в който да се приберем един ден и да изживееме нашата любов където трябва. Засега се справяме с трудностите и с проблемите, защото много се обичаме!
*Историите са публикувани със съкращения
Нашата история започва по този начин.
На 22.09.2006 г. аз се ровех в интернет и си чатех и случайно забелязах нов ник на момиче. Реших да видя дали я познавам. Пишехме си ние и тя се оказа, че е от град А., но много много аз не вярвах. Изведнаж тя ми каза, че трябвала да става, защото има работа, прати ми снимки и ми грабна окото. Още като видях снимките, ми хареса страшно много. За да не загубя връзка с нея, реших да й поискам скайпа, за да може да си пишем допълнително. След няколко дена тя ми писа, но в началото ме пробваше, не знаела кой съм, че не била тя, а братовчедка й пред компютъра, и й казах: като седне В., да ми пише, но тя продалжаваше и ми каза, че може да си пиша и с нея. Но аз предпочитах В. След само няколко минутки думите й бяха такива... "Вече съм аз". Много ми стана интересно и оттам почнахме да си пишем, но най-интересното беше, че впоследствие момичето, в което се привързвах, ми призна, че това в началото не е била тя, а майка й и аз съм си писал с нея първия път. И след това вече дошло истинското момиче. И така, аз от град В., тя от град А. Цели безсънни нощи пред компютъра, дойде и Нова Година, аз заминах за Испания при родителите си за празниците и продължавахме да поддържаме връзка.
Тя трябваше да ме чака в С. като се връщах на летището, но за жалост не стана. Върнах се, тя започна вразка, и аз също, но от една страна ни беше страх да се видим, от друга и ние не знаехме какво да правим... Към пролетта вече аз се престраших, излъгах всички, че отивам на екскурзия с учлилището и заминах с още 2 момчета за град А. Всичко беше много вълнуващо. Тръгнахме в 13:30 ч. и единият ми приятел си намери приятелка в нашето купе, почнаха да се закачат и си паснаха. Стигнахме ние и момичето, което исках да видя 9месеца, ме чакаше!!! Видяхме се от далеч, тя не сваляше очи от мен и аз от нея и се прегърнахме, тя искаше да ме целуне, аз се направих малко на недостапен и само я прегърнах. След това я хванах за ръката и отидохме към перона да чакаме влака.
Настанихме се в хотела. Аз и момчетата прекарахме много яки три дена в А., след това раздялата беше много тежка. Всички със сълзи на очи, В. я беше страх дали ще ме види отново, мен също. След това нямаше как да се видим пак и чак след 3 месеца отново се видяхме в С. за няколко часа. Отново беше незабравим ден дори за няколко часа. И третия път тя ми дойде на гости във В. И така се виждахме на месеца по веднъж или два пъти, беше много трудно за двамата. Дойде моментът, в който тя имаше рожден ден. Аз признах на родителите си и те бяха против, защото тя е от далеч и да не би да се заблуждаваме двамата. Но аз отидох, запознах се с родителите й.
И тя да идваше във В., беше по-трудно, защото майка й и баща й ги беше страх да я пускат сама, но имаше моменти, в които им казваше, че отива на село и идваше. И така, ние заедно, тя в А., аз във В., идваше Нова година отново, аз трябваше да замина за Испания.
Наближаваха баловете ни, защото и двамата завършвахме. Скарахме се ужасно преди баловете, аз й казах, че завършвам и заминавам за Испания, тя искаше да следва и нямаше как да сме заедно. На баловете не си говорехме, тя тръгна с друг, за да ме забрави, аз не можах да приема загубата. Докато изведнъж не дойде на село при мен без да знам. Както си седях пред къщата, гледам - слиза от автобуса. Направих се, че не я виждам, тя се спря и ме гледа, аз гледах в земята. Погледнах майка ми, всички бяха дошли за бала ми от Испания и им викам: това е В., а те се чудят какво става, защото не се бяха виждали никога. Тя започна да реве, да се оплаква, че не може без мен, и на другия ден си тръгна. Аз започнах курс за професионален шофьор. Чаках момента да замина и да сложа край. Докато бях в град А., й казах, че заминавам и нищо повече, тя го преживя трудно. Там излизах с едно момиче, което беше ми грабнало окото, тя ме видя в дискотеката с нея, мислеше си, че нарочно го правя. Дойде моментът, в който трабваше да тръгваме, звъннах й и й казах да дойде да я видя за последно, тя ми отказа сърдито. След две минути ми звъни и ми вика "чакай ме". Разделихме се и като тръгна влакът, имах чувството, че й се скъса сърцето.
В края на юли заминах за Испания и оттогава си пишехме само малко и аз сложих край. Но й бях дал номера си. Тя ме търсеше много, след 2 месеца ме потърси и ми беше казала, че събира пари, за да дойде за 1 седмица да ме види. Аз й казах, че и да дойде, аз няма да я чакам, защото бях обърнал гръб на всичко. През октомври говорих с нея да я питам дали иска да дойде при мен, за да опитаме върви ли, като живеем заедно, или не върви, да разберем един път завинаги и да видим как ще е, защото до тогава само разделени, с желание да сме двамата и оттам сигурно идваха и проблемите.
Аз я предупредих: като дойдеш, ще си далеч от вашите, от всички близки, само с мен и с моито роднини, ти си сама, само мен имаш. Ще дойде момент, в който ще искаш да работиш, няма да е каквато и да е работа, ще чистиш къщи като всички други, които не знаят добре езика. И тя беше съгласна на всичко, само и само да е с мен. Дойде. Беше й трудно, защото до този момент не се беше разделяла за повече от 1 седмица с родителите си! Помагах, колкото можех, да преодолее носталгията и така в търсене на работа дойде кризата и нямаше работа нито за мен, нито за нея. Аз работех като градинар, но нямах документи и ме изгониха. Дойде май месец, тя трябваше да замине за три седмици за бала на най-добрата си приятелка и за матурата, защото не си я беше взела. Аз не отидох с нея, надявах се да намеря работа. По едно време тя ми намекна, че не искала да се връща в испания, защото било по-добре в БГ при приятелките и родителите й. Аз й казах, че такива неща в скаипа и по телефон не се говорят, да дойде и да се разберем. Тя ме подкрепи и дойде. Като ме видя на летището и като беше с мен 1 седмица, съжаляваше, че е казала тия думи... За жалост и аз, и тя искаме адски много България, но върнем ли се, ще ни е трудно, защото работа ако намерим, едвам ще изкараме месеца. И така, до ден днешен преодоляваме всички трудности и сме заедно. И ни е адски хубаво и яко в момента... Но намерим ли си хубава работа в БГ, искаме да си прекараме младите и хубави години там, а не в Испания. Затова чакаме с нетърпение момента, в който да се приберем един ден и да изживееме нашата любов където трябва. Засега се справяме с трудностите и с проблемите, защото много се обичаме!
*Историите са публикувани със съкращения
