Чудеса стават и приказките не са само в книжките и във филмите

Двадесет и първа история

20 Юли 2009

В продължение на почти 4 месеца си бяхме писали, когато той каза, че ще мине през София, за да се срещне с негови приятели и ако искам може да се видим. Аз само това бях чакала и колкото и да бях притеснена, се съгласих веднага.

Първата ни среща беше на автогарата в София. Беше цяло приключение, докато се намерихме, припознах се в няколко мъже, но в крайна сметка се открихме. Стоеше с багажа си напрегнат и дори не се усмихна. Последваха няколко сконфузни часа, в които си говорехме общи приказки. Познавах го толкова добре по душа, но същевременно нямах и представа кой е този непознат. Не си говореше надълго с мен, почти ме игнорираше. Аз бях убедена, че това е краят, но той беше дошъл за няколко дни и не вървеше да го избягвам. Но тези няколко дни бяха преломни. Студеното и отчуждено момче постепенно започна да ме допуска до себе си, очите му грейваха, щом ме видеше, гушкаше ме с цялата си сила, сякаш някой щеше да ме отнеме от него, изпрати ме до нас в 2 след полунощ в най-невъобразимия порой и то не с такси. Тичахме в дъжда и тъкмо тогава осъзнах за себе си, че това е човекът за мен.

След като изтече времето му в София (което той прекара изцяло с мен) някак си вече мислех за нас като двойка. Той си тръгна с обещанието, че възможно най-рано ще се върна при мен, но едва ли преди 3 месеца. Той беше родом от друг град, но заради проблем с очите се лекуваше в чужбина, нямаше как дори да си говорим много, за да не навъртим космически сметки... Но той дойде само след месец и каза, че остава. Багажът му и цялата му любов бяха всичко, което имаше. Някъде там бях и аз, но не бях сигурна, че вече искам това. Едно е да видиш дали с някого ще потръгне, но съвсем друго е той да изостави целия си предишен живот и да рискува всичко за йе/. Да, беше толкова романтичноя както и във филмите, но осъзнах, че може би не искам да съм главна героиня в този филм... Въпреки всичко до мен беше най-добрият, грижовен и романтичен човек. Той вярваше, че всичко ще е наред, че това е съдба, че години наред е чакал мен, че всички моменти с мен му се струват познати, сякаш вече ги е изживял в мечтите си... И така започна всичко... началото беше трудно и плашещо, но с времето започна да става все по-лесно да го обичам :) Странно, но наистина с всеки изминал ден го обиквах все повече, колкото повече го опознавах, толкова по-влюбена се чувствах и така е и до днес :)

Някои вярват в Бог, други в късмета, трети в съдбата... Не знам как точно да си го обясня аз самата... безброй случайности ни събраха и сякаш всеки от нас намери липсващата си половинка, която да го направи завършен и цял.
Разказах тази история най-вече за хората, които вече не вярват в любовта. Открих моята любов тъкмо в един такъв момент и наистина чудеса стават и приказките не са само в книжките и във филмите. Те са около нас, в нас и рано или късно всеки ще бъде принцесата или принцът от своята приказка :)).

*Историите са публикувани със съкращения