Дори и далеч, ти си в сърцето ми!
Четиридесет и първа история
30 Юли 2009
Реклама
Здравейте на всички от екипа на любимото ми предаване ,,Море От Любов''. Разбрах за конкурса на предаването от bTV и реших да споделя моята история. Следя непрекъснато сериала ,,Перла'' защото той много се доближава до историята ми. Казвам се С. П. и съм от град Бургас а любовта на моят живот се казва Д. И. и е от град Плевен. Всичко между нас започна от един сайт за запознанства. Там си пишехме редовно и си пращахме снимки и уж всичко бе на шега. Така в продължение на 1-2 месеца, докато не спряхме всякакъв контакт един с друг.
Една година по-късно той ми писа отново, след което се оказа, че и двамата ще ходим лятото на един и същи курорт (Ахтопол). И двамата нямахме търпение да се срещнем на живо и постоянно си пращахме sms-и, и така дойде денят на нашата дългоочаквана среща. Бяхме се разбрали по телефона да се видим в 20:00 часа на кея в Ахтопол. Когато отидох него още го нямаше, мина половин час и аз реших да си тръгна и точно тогава той се появи изневиделица и като го видях, цялата се разтреперих от вълнение. Тогава аз изтичах и се хвърлих на врата му сякаш винаги съм го познавала.След като се видяхме и двамата бяхме много развълнувани и решихме да отидем на някоя пейка да си поговорим, след което да разпуснем в някоя дискотека. Прекарахме си чудесно, но дойде денят, в който и двамата трябваше да се прибираме по домовете си. След като се прибрахме и двамата търсехме начини как да се видим отново, но нямаше как, защото учехме и бяхме много далече един от друг. Един ден аз казах на майка ми ,че много искам да го видя и бих направила всичко да отида при него, след което тя се съгласи и двете заедно решихме да отидем до Плевен. И така започнаха нашите срещи, които се състояха всеки месец, въпреки разстоянието един от друг. Ние непрестанно мислихме как да се виждаме по-често и до сега всяка ваканция сме заедно.С това показваме, че колкото да сме далече един от друг, винаги ще сме заедно и винаги ще се обичаме.
Надяваме се да ви е харесала историята ни :)
*Историите са публикувани със съкращения
Една година по-късно той ми писа отново, след което се оказа, че и двамата ще ходим лятото на един и същи курорт (Ахтопол). И двамата нямахме търпение да се срещнем на живо и постоянно си пращахме sms-и, и така дойде денят на нашата дългоочаквана среща. Бяхме се разбрали по телефона да се видим в 20:00 часа на кея в Ахтопол. Когато отидох него още го нямаше, мина половин час и аз реших да си тръгна и точно тогава той се появи изневиделица и като го видях, цялата се разтреперих от вълнение. Тогава аз изтичах и се хвърлих на врата му сякаш винаги съм го познавала.След като се видяхме и двамата бяхме много развълнувани и решихме да отидем на някоя пейка да си поговорим, след което да разпуснем в някоя дискотека. Прекарахме си чудесно, но дойде денят, в който и двамата трябваше да се прибираме по домовете си. След като се прибрахме и двамата търсехме начини как да се видим отново, но нямаше как, защото учехме и бяхме много далече един от друг. Един ден аз казах на майка ми ,че много искам да го видя и бих направила всичко да отида при него, след което тя се съгласи и двете заедно решихме да отидем до Плевен. И така започнаха нашите срещи, които се състояха всеки месец, въпреки разстоянието един от друг. Ние непрестанно мислихме как да се виждаме по-често и до сега всяка ваканция сме заедно.С това показваме, че колкото да сме далече един от друг, винаги ще сме заедно и винаги ще се обичаме.
Надяваме се да ви е харесала историята ни :)
*Историите са публикувани със съкращения
