Тя се казва Р. Запознахме се преди седмица, но все едно я познавах отдавна. За първи път ми се обади в една студена януарска вечер. И до днес си спомням този нежен глас, който тогава ми каза: „Здравей, можеш ли......и т.н. „Да, мога”, отвърнах аз, без да се замислям. Защото в този момент знаех, че не говоря просто с Р., а с една невероятна жена, която въпреки ударите на живота, намира сили да живее така, както съдбата е решила - неподвижна.

Р. е различната колежка от университета, студентката, която въпреки всичко е влюбена в PR-а и бизнескомуникациите, жената, за която всеки нов ден е нова надежда.

Тази история сигурно ще ви се стори прекалено обикновенна или няма да е това, което бихте искали да прочетете точно сега. Но реших да ви я разкажа, защото в нея има много радост, но и много тъга, защото в нея главната героиня не е просто пореден измислен образ, а жената с главно Ж. Ако все пак решите, че това не е вашата приказка, „откъснете тази страница” и още сега я „захвърлете в кошчето”. Но, ако го направите, вие ще изхвърлите един подарен ден, а повярвайте ми, този ден не е за боклука.

И така... Исках да направя нещо добро за нея, нещо от сърце, нещо истинско, та макар и малко. Знаех, че това ще я направи щастлива. Исках да видя радостта в очите на човек, който никога преди това не бях срещала.

Тогава разбрах, че д-р Джо Голдблат, автор на книгата „Специални събития” ще идва в България по повод на един майсторски клас. Реших да напиша писмо до малката бутикова PR-агенция, която организира това събитие. Изпратих го по имейла, за да пристигне по-бързо. И след няколко дни, ТЯ ми отговори. Така се запознах с нея, Д. Не, това не е грешка, от този момент представите ми за малко и голямо се преобърнаха. Защото, малката PR-агенция се оказа с голямо туптящо сърце. ТЯ откликна на моето желание и предстоеше заедно да подарим един прекрасен ден.

Р. получила по куриер книгата на д-р Джо Голдблат „Специални събития”, с лично послание от него. Пратката приели съседите, защото тя не можела да я вземе сама. След това я предали на сестра й, и така книгата стигнала до нея. Това било голямото специално събитие за Р. в този ден.

Една топла лятна сутрин през юли, тя ми се обади. Каза ми, че преди това е плакала много, от щастие, така, както никога преди това. Каза ми, че няма думи на този свят, с които да изрази това, което изпитва. Повярвах й, защото знам, че чувствата са безмълвни свидетели на всичко, което ни се случва, добро или лошо. Тогава тя поиска да ме види. Каза ми: „Каня те у нас, за да се запозная с теб.” Трябваше да отида, нямаше как да стане иначе. Това беше единствената възможност да се видим.

Щастие. Това усещах аз в този ден, защото знаех, че той е вече подарен от мен. Такава беше изненадата, малка, но денят беше голям за Р., както след това тя ми разказа.

Минаха няколко месеца оттогава.

През ноември се срещнахме с Р. Повярвайте ми, от 33 години съм на този свят, но никога досега не съм виждала толкова радост в очите на някой. Никога досега не съм чувала толкова топли думи от непознат човек. Няма как да ви опиша атмосферата по време на тази първа среща. И едва ли има някой, който е способен да го направи. Защото преживяните емоции си остават такива завинаги в сърцето и нямат нужда от хартиена трибуна.

Само ще ви кажа, че Р. е човек с много силен дух, жена, която излъчва позитивни чувства, създание, което те зарежда с много жизнена енергия. Това е Р.!

Тя бе написала писмо за нас, с много топли думи на благодарност. Искаше то да бъде прочетено по време на дипломирането през декември. Това беше нейната молба към инспекторката от учебен отдел, С., с която отидохме на гости у Р.

Р. не се дипломира заедно с всички нас, защото такива са обстоятелствата и най вече законите. Сигурно всеки от вас познава поне по един такъв човек като Р., но малко са тези, които умеят да подаряват дни. А така ми се иска да са повече.

Искам всеки като Р. да има не по един подарен ден, а по много такива дни, месеци и години. И това зависи от вас, от човека до вас, от хората, които познавате и от тези, които непознавате, но срещате всеки ден по улиците на вашия град или село. Знаете ли какво е чувството, което пораждат подарените дни? Пожелавам ви да го изпитвате все по-често, защото, докато вие подарявате дни, животът ви се отблагодарява с години.

Р., аз ти благодаря, че ме научи на повече добрина и ми показа, че трябва да ценя всеки миг от деня и всяка секунда от нощта. Защото всеки ден е подарен, а подаръците трябва да се пазят, да им се отделя внимание, защото са дарени с много любов и топлина. Малките и добри неща променят света. Но в този момент, аз исках да се случи Голямото чудо, което да промени съдбата на тази прекрасна жена. А знам, че то, Голямото чудо съществува някъде, просто трябва да повярваме в него, за да се случи наистина. Коледа е, а на Коледа стават чудеса.

*Историите са публикувани със съкращения