Една история, която очаква своето продължение...

Живеейки в непрекъснато променяща се околна среда, в ерата на новите технологии и компютъризиран мироглед, в един дълъг, сив и еднообразен тунел, зад чиито ъгли е неясно какво ни очаква, съществува двигател и отправна точка, наречена „любов”, която е в основата на всичко хубаво, стойностно и истинско. Както едно растение не може без вода, така и хората се нуждаят от любов. Тя е силата за успех, вдъхновение за покоряване на по-високи върхове в дадена йерархия (това е допустимо и реално в случаите, когато любовта е основана от взаимно разбирателство, сакрални взаимоотношения). Истинската любов е ключът към съвършенството. Тя е онази висша добродетел, която прави хората щастливи, скрепява отношенията помежду им и ражда всичко красиво в живота. Както една къща без основи не може да бъде истинска къща и лесно ще се разруши, така и едно семейство без любов не би било истинско. Следователно любовта е в основата на всяко едно начинание и чрез нея хората създават значими неща. Животът без любовта е като година без пролет – да бъдеш лишен от любов, значи да бъдеш лишен от живот.

На фона на красивото и неоценимото и понякога невъзможно да се опише с думи (думите не са достатъчни, за да се изрази опиянението и възторгът от любовта), е свързана и следната история:

Той е красив и неповторим, излъчващ чар, непоколебимост, твърдост, пленяващ с погледа си джентълмен. Идва от дадена точка и продължава развитието си в БГ като мениджър, отговарящ за продажбите в дадена компания – „sales director”, владее 3 езика. Освен многобройните всекидневни срещи с клиенти, неговата работа е свързана с непрекъснати пътувания в и извън страната. В динамичната среда, в която работи този мъж, в едно прекрасно юлско утро под звуците на Barbara Streisand – “Woman in love”, погледът му спира пред обаянието на една половинка от нежния пол в ресторанта, където периодично закусва. Двата погледа се срещат (така, както се срещат за първи път момче и момиче, два магнита или две птички) и пламва неугасим пожар. Обменят се поздравителни реплики, телефонни номера. Дните продължават да се изнизват динамично. Дамата е в очакване дали принцът ще се обади, или тя ще се окаже поредната жертва. В размисли и страсти телефонът иззвънява, насрочва се среща в изискан ресторант. Това ще бъде първата среща между двама привидно-изглеждащи влюбени хора. Какъв ще бъде сблъсъкът между двамата герои? (Все пак той е с богато родословно дърво, финансово независим, високообразован, а тя – обикновен човек, който тепърва встъпва в мрежите и капаните на живота, със средно - заможен произход.) (Подобно на любовта в турския сериал”Перла” между Мехмед и неговата „перла” – Инджи). Денят на срещата настъпва, а напрежението е голямо. Обличайки ефирна рокля от червен сатен, дамата отива на уговорената среща. А той е вече там с огромен букет от червени рози и черен костюм. Дъхът му спира пред величието и неземната красота на девойката. Вечерята минава неусетно в разговори за житейски теми. Искрицата, наречена”любов” продължава да пламва и да се разраства на всяка изминала среща. Следват моменти на бурна и изпепеляваща любов, подплатена със стойностни елементи. Прокрадват се известни дози на съмнение от страна на нежния пол - жената и частица ревност. Нормално ли е тя да присъства в морето на любовта, когато всичко е приказно красиво и омайващо? Дали ревността е показател за истинската любов?

В една неделна утрин, разхождайки се из алеята в парка, в далечината момичето вижда нейния любим да се разхожда и възторжено да разговаря с друга жена. В първия момент тя не осъзнава гледката и дори смята, че е сън (видение), а не реалност. Но вперила поглед в далечината и приближавайки тайно, тя усеща че всичко е съвсем реално и дори по погледите им долавя, че има нещо „по-дълбоко” между тях. Сърцето на дамата спира (сякаш току-що е прободено от отровна стрела), но ревността продължава да припламва в малки дози в тялото й. Развръзката на историята е свързана с големи игри и лъжи от страна на мъжа. При зададения му въпрос от страна на момичето, относно нейната гледка в парка и дали има друга жена, той безчувствено отговаря, че няма и дори започва да споделя планове за женитба с момичето. Но дозата на съмнение си остава в нейното сърце. А той продължава да води двуличен живот – уговаряйки и двете дами, че няма други и че са единствени и неповторими. Търпението от страна на първото момиче се изчерпва от многобройните думи на хората по негов адрес за страстта му към жените и нощния живот. Тя слага край на взаимоотношенията им (въпреки че любовта й към него е силна), а той не реагира огорчено, отрича отправените упреци и продължава с обещанията, че е безумно влюбен в нея. Момичето е непоколебимо в решенията си и не отговаря на многобройните обаждания от негова страна. Дните се изнизват бързо (както мъниста от гердан) в разсъждения. В един момент първата девойка научава, че въпросният мъж е заминал от България и повече няма да се връща в съответната фирма. Сърцето й и душата й са сломени. И въпреки всички перипетии и препятствия в красивата алея на любовта, тя решава да му се обади и да поиска обяснение относно поредния слух. Слухът се оказва верен. Той е извън България с пояснението, че е на почивка и скоро ще се върне при нея.

Минават няколко месеца, години, но това не се случва. А тъгата по тази любов е голяма. Всеки един от двамата герои продължава развитието си и професионализма в две различни точки на света, разделени един от друг, но все още обменяйки информация за живота и постигнатото в него. Искрата любов в съзнанието на момичето към този човек все още припламва, а надеждата е силна. Тя също е важен фактор в житейското съществуване за хората, така както кислородът за организма. Дали един ден двамата влюбени герои ще се срещнат? Ще бъдат ли заедно и дали ще узаконят присъствието си? Отговорите на тези въпроси са неизвестни, но това ни прави по–силни.

Може би всеки има своята недовършена история и очаква продължението (кулминацията). Понякога сложното понятие ”живот” ни представя по друг начин нашето развитие и устременост и тези дребни, но изключително важни любовни истории остават някъде там – хубав спомен за дадения момент. Именно те са стимулант, извор на енергия и едно голямо огнище за човешкия индивид, ключът към неговия успех и харизматичния му дух.

Прочитайки написаната история, може би читателите ще открият нещо сходно с техния характер или персонажи от бляскавия сериал”Перла”. „Перлата”- нежната или по-силната половинка съществува. Всеки трябва да отвори мирогледа си за красивото и неповторимото в живота, да излезе от черупката на песимизма и да насочи съзнанието си към реализиране на целите. Добавяйки и една истинска любов към тези дози разсъждения, светът ще придобие по-различен и стойностен облик.”Мехмед” и „Инджи” са около нас или скоро ще бъдат до конкретните хора. Търпението – част от изпитанията в живота, е ключов момент от любовта. А когато тя настъпи – опиянението е велико. Или както казва Габриел Маркес:

„Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.”

„Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.”

„В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.”

Нека всички се потопим в Перлата на любовта и вземем най-доброто от нея, за да заживеем хармонично в своя вътрешен и външен свят!!!

*Историите са публикувани със съкращения