Една щастлива майка
Сто и петнадесета история
09 Септември 2009
Реклама
Здравейте Наталия и целият лъчезарен екип на „Море от любов”!
Пиша Ви от гр. С. – моят роден град и родният град на дъщеря ми. Нашето семейство е двучленно - аз и П. сме неговите главни и единствени членове. Разделихме се с баща й 4 дни след нейния втори рожден ден и вече почти 14 години ( на 07.09. П. има рожден ден) аз си я отглеждам сама. През тези години ние сме преживели не едно и две важни събития: първи учебен ден, първи стъпки в народните танци и балета, многобройни успехи по математика, изучаване на чужди езици, кандидатска кампания за учениците след завършване на седми клас, невероятен успех още с първия самостоятелно подготвен от нея проект, успех с нетрадиционни проектни идеи, призови места в множество конкурси и състезания. През всичките тези години се боря за нейното приятелство и всеотдайна обич. През цялото време, моите цели се компрометираха от баща й, а в известен период от време – и от неговите родители. Те ме обиждаха и настройваха детето против мен, внушаваха й, че няма добро възпитание.
Баща й не присъства в нейния живот по никакъв начин, въпреки че живеем в един град. Когато П. му напомни това и му предложи конкретни стъпки за промяна: примерно да й звънне по телефона, когато тя е на път за участие в някакво мероприятие, да присъства на неин концерт, да й купи поне тетрадка за училище, да й подари мартеница, все получава силни упреци, веднъж че е неблагодарна задето й се обажда веднъж на 40-50 дни и й плаща 60 лв. издръжка от една година и за това, че аз я възпитавам по старомоден и странен начин…
Детето ми обаче е невероятно! Живее борбено и покорява върхове, въпреки „студа” на баща й. Тя спечели младежкия конкурс „Аз създавам Европа” на Представителството на Европейската комисия в България през 2007 г. С проекта „Да танцуваме заедно”, за нейната упоритост научи цялата област С. и целия Европейски континент. Събрахме на една сцена всички ансамбли за народни танци в града, които никога не са играли заедно, въпреки че състава на П. е с повече от 40-годишна история. Залата „пъшкаше” от народ, така както това е ставало в годините преди 1989. Подготвихме филм за България и българския фолклор, който П. преведе на английски и изпрати до всички Европейски държави. От три седмици този филм се разпространява лично от нея вече и в САЩ.
Въпреки житейските несгоди, успях да възпитам едно страхотно дете: лъчезарно, пленително, изключително трудолюбиво и последователно упорито, дете, което денонощно ме поддържа духом и е винаги до мен в най-трудните моменти, а за най-радостните – тя е главният герой, който ме прави невероятно щастлива…
На изпита след седми клас в РИ на МОН С., бяха допуснали груба грешка и вместо заслужената от П. оценка 5,81, й бяха писали 4,05. В резултат на нейната непоколебима вяра в собствените сили и настоятелност да се ревизират нещата, се оказа, че действително в РИ на МОН са сгрешили и тя има вторият по успех резултат на теста по български език и първи по математика в нашата област. Молейки се на секретарката да приеме молбата ми за преразглеждане на работата на П., детето ми каза: „Мами, няма да се предаваме, аз вярвам в своите знания, обявената оценка не е моят резултат, нека се борим, Господ поставя пред изпитания силните хора”. Не се предадохме и победихме човешката грешка. От този миг, аз често си повтарям тези нейни думи и с тази мисъл се боря за победа над чиновническите неволи (аз от 11 години съм чиновник). Често припомням и на П. тези нейни думи и по този начин я нахъсвам да преодолява трудностите в далечна държава, на хиляди километри от мама и дома.
Есента на 2008 г., моята дъщеря участва в конкурса на Американския съвет на САЩ за едногодишно обучение по обменната програма „YES”, която за първи път влезе в България. На 8 април 2009 г. й съобщиха, че тя успешно е издържала трите кръга на конкурса и е сред 7-те финалисти от България, които през учебната 2009/2010 г. ще учат в САЩ. Четирите момичета от страната ни, които на 18 август 2009 г. излетяха за далечния континент, са на една възраст, но само П. вместо в 10 учи в 11 клас, защото нейната академична справка е впечатляваща.
Въпреки финансовите затруднения и особения характер на самотната майка, при която е настанена, П. се записа в клуба по театрално изкуство в училище, яви се на прослушване и вече има първата роля в клуба за участието му с пиеса в театралния фестивал, който ще се проведе в началото на октомври в щата Орегон. Тя вече е член на клуба по интернационални въпроси, към който създаде група за изучаване на български народни танци (народни танци П. играе от шестгодишна възраст). Тя вече е доброволка на Американския червен кръст (тук с доброволна дейност се занимава от 4 години, три от които беше областен координатор на Младежкия червен кръст в област Силистра). Благодарение на този си опит, през 2009 г. детето ми участва в конкурса на МОН за надарени деца и получи специалната награда за най-социален проект, който третира актуалния проблем за деца с девиантно поведение. В САЩ, П. си е поставила за цел да вземе специалния сертификат на президента на САЩ за доброволна дейност. Неуморно е моето дете. Започна училище на 1 септември и вече е подала документи до ръководството на училището да й разрешат да изучи всички предмети, които са задължителни за 11 и 12 клас и да се върне след 10 месеца в България, на 16 години, с Американска диплома за средно образование. Независимо от решението на училището, тя ще се яви на тест за владеене на английски език по системата SAT и ще вземе SAT сертификат. Всеки ден, когато се чуем, тя ми споделя съкровено: „Мами, споделям с теб, защото ми даваш сили, защото ме разбираш и ме надъхваш, вярваш ми и ме подкрепяш, въпреки разстоянието. Вече се убедих, че най-голямото ми богатство си ти, с твоята силна обич и всеотдайна подкрепа. Тук определено не живея така, както с теб… ”.
П. вече е убедена, че никой не я дарява с обич като моята, а аз съм горда с детето си и със своята сила, въпреки трудностите в личен и служебен план, да не преставам да поддържам силен огъня на тази любов.
Пиша Ви тези редове за участие в обявения от Вас конкурс за силата на любовта и защото искам в навечерието на 16-ия рожден ден на моята дъщеря П., за нейните успехи обич и признателност към мен, да научат всички добри хора, които се „къпят” като мен в бурните води на морето от любов, не само всяка събота в 17,00 часа, а всяка секунда от живота!
С много любов:
от една щастлива майка – Г. Д.
*Историите са публикувани със съкращения
Пиша Ви от гр. С. – моят роден град и родният град на дъщеря ми. Нашето семейство е двучленно - аз и П. сме неговите главни и единствени членове. Разделихме се с баща й 4 дни след нейния втори рожден ден и вече почти 14 години ( на 07.09. П. има рожден ден) аз си я отглеждам сама. През тези години ние сме преживели не едно и две важни събития: първи учебен ден, първи стъпки в народните танци и балета, многобройни успехи по математика, изучаване на чужди езици, кандидатска кампания за учениците след завършване на седми клас, невероятен успех още с първия самостоятелно подготвен от нея проект, успех с нетрадиционни проектни идеи, призови места в множество конкурси и състезания. През всичките тези години се боря за нейното приятелство и всеотдайна обич. През цялото време, моите цели се компрометираха от баща й, а в известен период от време – и от неговите родители. Те ме обиждаха и настройваха детето против мен, внушаваха й, че няма добро възпитание.
Баща й не присъства в нейния живот по никакъв начин, въпреки че живеем в един град. Когато П. му напомни това и му предложи конкретни стъпки за промяна: примерно да й звънне по телефона, когато тя е на път за участие в някакво мероприятие, да присъства на неин концерт, да й купи поне тетрадка за училище, да й подари мартеница, все получава силни упреци, веднъж че е неблагодарна задето й се обажда веднъж на 40-50 дни и й плаща 60 лв. издръжка от една година и за това, че аз я възпитавам по старомоден и странен начин…
Детето ми обаче е невероятно! Живее борбено и покорява върхове, въпреки „студа” на баща й. Тя спечели младежкия конкурс „Аз създавам Европа” на Представителството на Европейската комисия в България през 2007 г. С проекта „Да танцуваме заедно”, за нейната упоритост научи цялата област С. и целия Европейски континент. Събрахме на една сцена всички ансамбли за народни танци в града, които никога не са играли заедно, въпреки че състава на П. е с повече от 40-годишна история. Залата „пъшкаше” от народ, така както това е ставало в годините преди 1989. Подготвихме филм за България и българския фолклор, който П. преведе на английски и изпрати до всички Европейски държави. От три седмици този филм се разпространява лично от нея вече и в САЩ.
Въпреки житейските несгоди, успях да възпитам едно страхотно дете: лъчезарно, пленително, изключително трудолюбиво и последователно упорито, дете, което денонощно ме поддържа духом и е винаги до мен в най-трудните моменти, а за най-радостните – тя е главният герой, който ме прави невероятно щастлива…
На изпита след седми клас в РИ на МОН С., бяха допуснали груба грешка и вместо заслужената от П. оценка 5,81, й бяха писали 4,05. В резултат на нейната непоколебима вяра в собствените сили и настоятелност да се ревизират нещата, се оказа, че действително в РИ на МОН са сгрешили и тя има вторият по успех резултат на теста по български език и първи по математика в нашата област. Молейки се на секретарката да приеме молбата ми за преразглеждане на работата на П., детето ми каза: „Мами, няма да се предаваме, аз вярвам в своите знания, обявената оценка не е моят резултат, нека се борим, Господ поставя пред изпитания силните хора”. Не се предадохме и победихме човешката грешка. От този миг, аз често си повтарям тези нейни думи и с тази мисъл се боря за победа над чиновническите неволи (аз от 11 години съм чиновник). Често припомням и на П. тези нейни думи и по този начин я нахъсвам да преодолява трудностите в далечна държава, на хиляди километри от мама и дома.
Есента на 2008 г., моята дъщеря участва в конкурса на Американския съвет на САЩ за едногодишно обучение по обменната програма „YES”, която за първи път влезе в България. На 8 април 2009 г. й съобщиха, че тя успешно е издържала трите кръга на конкурса и е сред 7-те финалисти от България, които през учебната 2009/2010 г. ще учат в САЩ. Четирите момичета от страната ни, които на 18 август 2009 г. излетяха за далечния континент, са на една възраст, но само П. вместо в 10 учи в 11 клас, защото нейната академична справка е впечатляваща.
Въпреки финансовите затруднения и особения характер на самотната майка, при която е настанена, П. се записа в клуба по театрално изкуство в училище, яви се на прослушване и вече има първата роля в клуба за участието му с пиеса в театралния фестивал, който ще се проведе в началото на октомври в щата Орегон. Тя вече е член на клуба по интернационални въпроси, към който създаде група за изучаване на български народни танци (народни танци П. играе от шестгодишна възраст). Тя вече е доброволка на Американския червен кръст (тук с доброволна дейност се занимава от 4 години, три от които беше областен координатор на Младежкия червен кръст в област Силистра). Благодарение на този си опит, през 2009 г. детето ми участва в конкурса на МОН за надарени деца и получи специалната награда за най-социален проект, който третира актуалния проблем за деца с девиантно поведение. В САЩ, П. си е поставила за цел да вземе специалния сертификат на президента на САЩ за доброволна дейност. Неуморно е моето дете. Започна училище на 1 септември и вече е подала документи до ръководството на училището да й разрешат да изучи всички предмети, които са задължителни за 11 и 12 клас и да се върне след 10 месеца в България, на 16 години, с Американска диплома за средно образование. Независимо от решението на училището, тя ще се яви на тест за владеене на английски език по системата SAT и ще вземе SAT сертификат. Всеки ден, когато се чуем, тя ми споделя съкровено: „Мами, споделям с теб, защото ми даваш сили, защото ме разбираш и ме надъхваш, вярваш ми и ме подкрепяш, въпреки разстоянието. Вече се убедих, че най-голямото ми богатство си ти, с твоята силна обич и всеотдайна подкрепа. Тук определено не живея така, както с теб… ”.
П. вече е убедена, че никой не я дарява с обич като моята, а аз съм горда с детето си и със своята сила, въпреки трудностите в личен и служебен план, да не преставам да поддържам силен огъня на тази любов.
Пиша Ви тези редове за участие в обявения от Вас конкурс за силата на любовта и защото искам в навечерието на 16-ия рожден ден на моята дъщеря П., за нейните успехи обич и признателност към мен, да научат всички добри хора, които се „къпят” като мен в бурните води на морето от любов, не само всяка събота в 17,00 часа, а всяка секунда от живота!
С много любов:
от една щастлива майка – Г. Д.
*Историите са публикувани със съкращения
