Една трудно спечелена и лесно изгубена любов
Двадесет и шеста история
20 Юли 2009
Реклама
Здравейте, когато чух, че има конкурс, свързан с "Перла" реших и аз да ви разкажа моята история.
Свързана е с едно момче, с което бяхме от 1 до 4 клас в един клас и което аз харесвах още от самото начало. Мислех си че това е само увлечение, защото бяхме много малки, но всъщност изобщо не беше така!
Смятах че ще го забравя, защото смених училището и въпреки че бяхме в една компания, не го виждах често, но не стана така. През лятото на 6 срещу 7 клас разбрах, че това увличане се е превърнало в любов! Тогава реших да се сближа с него и да видя дали може да се получи нещо. Първо започнах с намеци, за да му покажа, че изпитвам нещо, но той...нищо. Ние имахме и общи приятели: неговият най-добър приятел и моята най-добра приятелка бяха гаджета. Това момиче знаеше, че го харесвам и явно за да ми помогне, каза на гаджето си.И така от уста на уста разбраха почти всички, както и това момче. Тогава започнаха и бъзиците от приятелите ни. Аз естествено не отричах. И така минаха няколко седмици и стана нещо много странно!
Един ден приятелката ми ме извика в училище, без да ми казва нищо. Докато седяхме, дойдоха гаджето й и момчето, което харесвам. Тя и приятелят й ни оставиха сами. Той започна да ми говори много хубави неща и накрая ми предложи. Аз приех, естествено, но забелязах, че има нещо странно. Всичко, което ми каза, сякаш го беше научил наизуст, просто не идваше от сърцето му. Аз много се радвах, но не бих казала същото и за него. Той се държеше дръпнато.
Мина един месец и през това време той беше все така странен. Когато го питах дали има някакъв проблем, той казваше че няма, но аз не му вярвах. Тогава реших да направя всичко възможно, за да разбера какво става. Накарах тази моя приятелка да се опита да разбере нещо, защото те бяха в един клас и бяха приятели.
Една сутрин телефонът ми звънна. Беше тя. Каза ми че говорила с него и че новините не са добри. Той й казал, че не изпитва нищо към мен, но не можел да ми го каже. Аз бях съкрушена и не знаех какво да правя. Веднага в главата ми изникнаха сумати въпроси: Защо ме е използвал?, Кой го е накарал?, всички SMS-и които ми изпращаше, той ли ги е писал всъщност?, и т.н. .Отговорите на тези въпроси можеше да ми ги даде само той, но не го направи. Нямаше дори смелостта да ми каже едно извинявай! Малко след това всички отговори излязоха наяве. Защо го е направил?-накарали са го , Кой го е накарал?-гаджето на приятелката ми, Кой е писал SMS-ите?-брат му. Когато са идвали с приятеля си при нас, той го е инструктирал какво трябва да направи и той си е свършил работата. Не можех да повярвам, че го е направил. Не ме болеше от това, че ме е лъгал, болеше ме, че не дойде да ми го каже в очите.
Всичко мина и замина и останаха само спомените. Въпреки всичко ние продължихме да се движим в една компания. Не бяхме първи приятели, но и не се мразехме. Друга на мое място нямаше да иска да го вижда, но при мен не беше така. Не можеш да мразиш човека, който до вчера си обичала, а може би и все още обичаш.
Но нищо не свършва до тук. Една вечер бяхме излезли с компанията и не знам какво му стана, но той започна да се държи много странно към мен. Не като преди. Сега се държеше по-спокойно и не се притесняваше. Това не беше нормално за него. Вечерта по скайп реших да разбера на какво се дължи това. Ние по принцип не си пишехме много, но този път реших да полюбопитствам. Той сякаш само това чакаше. Отново започна да се повтаря старата история. Той започна да ми говори едни хубави неща и накрая ми предложи. Аз не знаех какво да кажа. Да, обичах го, но си мислех, че ако кажа ДА, ще се повтори пак предишната история, но от друга страна пък ако кажа НЕ, може би ще изпусна един от най-добрите шансове в живота си. Той започна да ме убеждава, че няма да бъде като първия път. Обеща, че случката от първия път няма да се повтори. Аз мислих доста, но накрая приех. Всички, включително и ние, бяха много радостни. Този път наистина беше по-различно, по-хубаво.И той самият беше по-различен. Сега наистина виждах този пламък в очите му. Самото му държание към мен беше променено. Сега вече наистина бях щаслива.
Е ... правилно са казали хората: "Всяко чудо за 3 дни". Един ден, на път за училище, с братовчед ми си говорихме за това момче, и по-конкретно дали съм направила добър избор с него. Не знам кой, как и кога, но е чул този разговор и веднага в по-променена форма го разказал на гаджето ми. Същият ден той ме попита. Аз му казах, че наистина съм говорила с братовчед си за него, но нищо повече. Той ми каза, че колкото и пъти да пробваме, явно няма да се получи, и по взаимно съгласие (въпреки че вътрешно не го исках) се разделихме. Не знам защо се получи така. Явно не ни е било писано. Много хора, като четат историята, ще кажат, че не е с добър финал. Аз не мисля така, защото и до ден днешен вярвам, че има надежда и тайничко продължавам да се боря. Не се отказвам и знам, че рано или късно ще има някакъв резултат.
Самата Инджи е чист пример за това, че не трябва да се губи надежда. Тя се бори и дори сега, когато има това, което е искала винаги - Мехмет, продължава и знае, че рано или късно щастието й ще бъде пълно.
И аз съм така. Вярвам в доброто и в щастливия финал.
*Историите са публикувани със съкращения
Свързана е с едно момче, с което бяхме от 1 до 4 клас в един клас и което аз харесвах още от самото начало. Мислех си че това е само увлечение, защото бяхме много малки, но всъщност изобщо не беше така!
Смятах че ще го забравя, защото смених училището и въпреки че бяхме в една компания, не го виждах често, но не стана така. През лятото на 6 срещу 7 клас разбрах, че това увличане се е превърнало в любов! Тогава реших да се сближа с него и да видя дали може да се получи нещо. Първо започнах с намеци, за да му покажа, че изпитвам нещо, но той...нищо. Ние имахме и общи приятели: неговият най-добър приятел и моята най-добра приятелка бяха гаджета. Това момиче знаеше, че го харесвам и явно за да ми помогне, каза на гаджето си.И така от уста на уста разбраха почти всички, както и това момче. Тогава започнаха и бъзиците от приятелите ни. Аз естествено не отричах. И така минаха няколко седмици и стана нещо много странно!
Един ден приятелката ми ме извика в училище, без да ми казва нищо. Докато седяхме, дойдоха гаджето й и момчето, което харесвам. Тя и приятелят й ни оставиха сами. Той започна да ми говори много хубави неща и накрая ми предложи. Аз приех, естествено, но забелязах, че има нещо странно. Всичко, което ми каза, сякаш го беше научил наизуст, просто не идваше от сърцето му. Аз много се радвах, но не бих казала същото и за него. Той се държеше дръпнато.
Мина един месец и през това време той беше все така странен. Когато го питах дали има някакъв проблем, той казваше че няма, но аз не му вярвах. Тогава реших да направя всичко възможно, за да разбера какво става. Накарах тази моя приятелка да се опита да разбере нещо, защото те бяха в един клас и бяха приятели.
Една сутрин телефонът ми звънна. Беше тя. Каза ми че говорила с него и че новините не са добри. Той й казал, че не изпитва нищо към мен, но не можел да ми го каже. Аз бях съкрушена и не знаех какво да правя. Веднага в главата ми изникнаха сумати въпроси: Защо ме е използвал?, Кой го е накарал?, всички SMS-и които ми изпращаше, той ли ги е писал всъщност?, и т.н. .Отговорите на тези въпроси можеше да ми ги даде само той, но не го направи. Нямаше дори смелостта да ми каже едно извинявай! Малко след това всички отговори излязоха наяве. Защо го е направил?-накарали са го , Кой го е накарал?-гаджето на приятелката ми, Кой е писал SMS-ите?-брат му. Когато са идвали с приятеля си при нас, той го е инструктирал какво трябва да направи и той си е свършил работата. Не можех да повярвам, че го е направил. Не ме болеше от това, че ме е лъгал, болеше ме, че не дойде да ми го каже в очите.
Всичко мина и замина и останаха само спомените. Въпреки всичко ние продължихме да се движим в една компания. Не бяхме първи приятели, но и не се мразехме. Друга на мое място нямаше да иска да го вижда, но при мен не беше така. Не можеш да мразиш човека, който до вчера си обичала, а може би и все още обичаш.
Но нищо не свършва до тук. Една вечер бяхме излезли с компанията и не знам какво му стана, но той започна да се държи много странно към мен. Не като преди. Сега се държеше по-спокойно и не се притесняваше. Това не беше нормално за него. Вечерта по скайп реших да разбера на какво се дължи това. Ние по принцип не си пишехме много, но този път реших да полюбопитствам. Той сякаш само това чакаше. Отново започна да се повтаря старата история. Той започна да ми говори едни хубави неща и накрая ми предложи. Аз не знаех какво да кажа. Да, обичах го, но си мислех, че ако кажа ДА, ще се повтори пак предишната история, но от друга страна пък ако кажа НЕ, може би ще изпусна един от най-добрите шансове в живота си. Той започна да ме убеждава, че няма да бъде като първия път. Обеща, че случката от първия път няма да се повтори. Аз мислих доста, но накрая приех. Всички, включително и ние, бяха много радостни. Този път наистина беше по-различно, по-хубаво.И той самият беше по-различен. Сега наистина виждах този пламък в очите му. Самото му държание към мен беше променено. Сега вече наистина бях щаслива.
Е ... правилно са казали хората: "Всяко чудо за 3 дни". Един ден, на път за училище, с братовчед ми си говорихме за това момче, и по-конкретно дали съм направила добър избор с него. Не знам кой, как и кога, но е чул този разговор и веднага в по-променена форма го разказал на гаджето ми. Същият ден той ме попита. Аз му казах, че наистина съм говорила с братовчед си за него, но нищо повече. Той ми каза, че колкото и пъти да пробваме, явно няма да се получи, и по взаимно съгласие (въпреки че вътрешно не го исках) се разделихме. Не знам защо се получи така. Явно не ни е било писано. Много хора, като четат историята, ще кажат, че не е с добър финал. Аз не мисля така, защото и до ден днешен вярвам, че има надежда и тайничко продължавам да се боря. Не се отказвам и знам, че рано или късно ще има някакъв резултат.
Самата Инджи е чист пример за това, че не трябва да се губи надежда. Тя се бори и дори сега, когато има това, което е искала винаги - Мехмет, продължава и знае, че рано или късно щастието й ще бъде пълно.
И аз съм така. Вярвам в доброто и в щастливия финал.
*Историите са публикувани със съкращения
