И така, всичко започна в една априлска вечер

Чудя се как да започна... В момента се сещам за песента на Емилия „История”, в която се казва «...много книги започват така, никой няма да пише за нас...». Може би много хора са минали през това, което и ние, но ако аз не напиша тази история, няма кой. Осъзнавам, че няма как да Ви разкажа всичко, а и не мисля, че е необходимо.
И така, всичко започна в една априлска вечер миналата година. Тогава всичко в моя живот беше нагоре с краката. Ако след работа не бях в някое заведение, то бях с приятели пред един денонощен магази в квартала и като пълни пияндета пиехме бира до никое време. В същата тази вечер един мой много близак приятел Д. ме запозна с един негов приятел и колега Б. Този мой приятел искаше да се получи нещо между нас, но аз тогава да кажем, че мразех мъжете и единственото, което правех, е да си играя с тях. С две думи – отвратителна кучка. Причината за това да се държа така е, че преди много време бях наранена и сега не исках това отново да се случи и както се казва, атаката е най-добрата защита. Лошото е, че и Д. стана жертва на моите игрички, колкото и да осъзнавах, че не го заслужава.
По интересното е, че въпросният младеж, с когото се запознах тази вечер, живеел в продължение на 5 години в съседния вход, но аз така и не съм го познавала. Бях изумена от този факт. Той обаче ме познавал задочно от Д. и даже може да се каже, че не ме харесваше и това е напълно разбираемо. Държанието ми беше ужасно. Знаех, че никога няма да се получи с Д., но все отлагах да му го кажа. Да кажем, че ми беше приятно някой да тича по мен. Д. все се надяваше, а Б. виждаше отстрани какво става и много го дразнеше този факт. В онази нощ едни думи ме накараха да пожелая да бъда с Б. - човека, който преобърна живота ми... Д. без никаква причина ми каза „...не се занимавай, той си има сериозна приятелка и няма да ти обърне внимание...” аз обаче тъй като обичам предизвикателствата, вместо да се уплаша, се амбицирах още повече и си казах, че този човек рано или късно ще е мой и то на всяка цена - и така започна всичко.

След като се запознахме покрай нашия общ приятел, започнахме все по-често да се виждаме. Той наистина си имаше приятелка и то не една... разделяше се с дългогодишната си приятелка, но си имаше вече друга. Раздели се с едната и продължи с новата, въпреки че му беше много гадно, все пак 2 години са си 2 години. Харесваше ми, но просто стоях и пасувах, тогава съвсем не ми беше до това, пък и аз си хванах „принца на белия кон” – наричах го така, защото в началото изглеждаше доста надежден и доста ми харесваше. Пък и къде да се бутам между шамарите - все пак заради това момиче се беше разделил с дългогодишната си връзка. На всичко отгоре не знаех как да постъпя и с Д. той все се надяваше, а на мен ми ставаше все по съвестно за него. С две думи бях забъркала достатъчно голяма каша,  та и Б. да намесвам.
Както и да е с Б. почнахме да ставаме все по-близки приятели и общо взето ако не беше на работа, излизаше с нас или по цели нощи си пишехме по Skype. И един ден той ме запозна с приятелката си. Боже! Това беше грешката му. Аз си представях едно и бях доста разочарована от това, което видях. И до днес не мога да си обясня какво беше намерил в нея, смея да твърдя, че дори не е добър човек (доста отмъстително същество). Реших, че няма какво повече да си мълча. Лошото е, че не знаех как да постъпя с него, все пак много ме кефеше като приятел, а ако не отвърнеше на моите желания щеше да е гадно, защото досега не ми се беше случвало да ме отрежат пък и след това как щях да се държа с него. Дилемата беше доста голяма пък и на главата ми стояха още двама мъже -  гаджето и нашия общ приятел.
Като се сетя как се държах тогава, ми иде да се гръмна... та аз едва ли не му казвах, че много ми харесва, но само заради единят секс. Не че той не отвръщаше на бъзиците, но не вървеше такова държание към човек, който наистина ми харесваше. Дни наред така си подхвърляхме реплики. И една вечер както си пишехме по Skype и се бъзикаме колко много се желаем и кой какво щял да направи на другия аз реших, че ми се пие бира и му предложих да се срещнем в 2 през нощта пред блока и да дойде с мен до магазина. Не очаквах, че ще слезе и мислех, че се шегува като каза, че ще дойде. Не мислех дори да слизам, но ми стана интересно дали ще е долу. Наистина бях много изненадана – той дойде. Така и не пихме бира, но тогава осъзнах, че и той изпитва нещо към мен. Онази целувка никога няма да я забравя. Беше точно като по филмите. Лошото беше, че тогава си мислех, че всички мъже са с мен заради секса и не вярвах, че той е по различен - все пак го познавах от скоро. Няколко дни се чудех какво става между нас, но и не смеех да го попитам в очите, а той не искаше да каже по Skype. В един момент нещата станаха така, че искрата се превърна в огън... исках да бъда с него и тогава той най-накрая ми показа грешката. Няма да забравя смс-а в, който ми каза, че не всичко се върти около секса и понякога мога много да нараня човек. И все пак нещата потръгнаха. Аз се разделих с моя тогавашен приятел, но все още не можеше да сме заедно с Б. и да имаме една нормална връзка. Въпреки че имаше приятелка, по-големият проблем беше нашият общ приятел. Нито той, нито аз имахме смелост да му кажем истината. Какви ли не варианти не мислехме, за да не го нараним, но така и не ставаше. След като разбра, малко се беше поразсърдил, но какво да прави - той сам виждаше, че има нещо между нас и беше въпрос на време да се получат нещата.

Всичко тръгна по вода или поне така си мислех, че беше... Б. още не се беше разделил с приятелката си. Беше й обещал да я заведе на море и аз тогава настоях да замине с нея. Не си мислете, че щяха да бъдат само двамата - иначе нямаше да го карам да я заведе. Все пак момичето си беше взело отпуска, за да иде с него на море и не вървеше да я прецаквам, колкото и да ме дразнеше фактът. Пък и виждах, че той иска да е с мен, не с нея, и това донякъде ме успокояваше. Ден-два преди да заминат той й каза, че искат да се разделят, но ако иска да замине с него на море и естествено като всяко момиче тя отиде с надеждата, че той ще си промени решението. Лошото е,  че и двамата си правеха криви сметки - тя се надяваше да се съберат, а той, че аз ще отида няколко дни, след като заминат. Аз още преди това му казах, че няма да ида, но той не повярва. Заминаха! От момента, в който замина, аз осъзнах какво съм направила и полудявах при мисълта, че той е там с нея. Много ми се искаше да ида, но нямах парички и нали съм си инат, не отидох. Просто не можех да си представя, че ще ида там за чужда сметка. Говорехме си с часове по телефона и основната тема беше това. Как ли не ме убеждаваше, но аз всеки път казвах не. И тогава всичко се промени...
Малко преди да замине Б., в компанията се появи един негов приятел (Р.), с когото от нямане какво да се прави през лятото (аз – отпуска, той – рядко ходеше в офиса и повечето време работеше от вкъщи) по цял ден по кафета. Б. адски много ми липсваше и осъзнавах, че това вече не е просто да хлътване. Това ме уплаши, защото не исках пак да бъда наранена. Не исках да се разделям с него, но мислех, че ако стане сега, ще е по-безболезнено. Междувремено си търсех друга работа и най-накрая си намерих. Доволна, че съм си намерила, се обадих на Б. да му кажа, а той не я одобри и даже ми се присмя и ето Ви и повод... Р. ме разбираше и подкрепяше за работата, а Б. – не. Или по скоро единят ми говореше каквото искам да чуя, а другият беше честен с мен, но аз тогава не гледах на тези неща така.
Няколко дни преди Б. да се върне от морето бях сигурна, че искам да се разделим и нямах търпение докато се върне, за да мога най-накрая да кажа на Р., че ми харесва и че искам да съм с него, но когато видях Б., единственото ми желание беше да го прегърна и да го нацелувам. Не го бях виждала от десетина дни и бях много щастлива. Не исках да се разделям с него. Оказа се, че той знаеше за моето решение от Д., защото много ми знае устата и още в деня, в който се върна, е искал да се разделим, но и при него се получило същото, което и при мен. Минаха няколко дни и аз от ден на ден осъзнавах, че се влюбвам все повече в него и ме беше страх да не ме излъже, не вярвах, че чувствата може да са ни споделени. Той не ми каза, че знае за решението ми, но все ме подпитваше за Р. И така една вечер му казах, че искам да осъзная някой неща и че не искам в този момент да съм с него, а с Р. Той ми каза „...ако поискаш аз мога да чакам...независимо колко време ще ти трябва...само искам да дойдеш и да ми кажеш, че искаш да си с мен...”, но аз не можех да си позволя това и нямах право да го карам да чака. Дори не бях сигурна какво се случва с мен. Бях много объркана, пък и продължавах да си мисля, че той не ме разбира. Тогава обаче разбрах какво му причинявам и че той е почнал да се влюбва в мен. Седяхме на една пейка пред блока, беше ме гушнал и ако искате вярвайте, но точно в този момент мина падаща звезда. Аз не можах да си пожелая нищо, но той каза, че първото нещо, което си е помислил е „искам да съм с нея цял живот!”. Съжалих за решението си, но и не исках да си играя с него и предпочетох да оставя така нещата. Разбрахме се да си останем приятели, но той ме помоли, когато съм с Р. да се съобразявам как се държа, защото и без това му е достатъчно гадно. Аз обаче не направих така и не толкова аз не удържах на обещанието, колкото Р. се държеше с мен като с някоя плюшена играчка, която само мачкаше и целуваше. Все едно го правеше нарочно, защото знаеше колко му е гадно на Б. Беше ужасно, но не толкова за мен колкото за Б. Виждах, че страшно много го наранявам, но нищо не правех. В един момент спря да излиза толкова често с нас. Аз се опитах да се отдам на връзката си с Р., но всяка вечер както обикновенно, когато се прибирах с Б. (защото бяхме в една посока) нещо ставаше и забравях всичко и единственият човек, който съществуваше, беше той. Хиляди пъти съм си задавала въпроса защо така постъпвам и с него, и със себе си, но не можех да приключа толкова лесно с Р., а и не вярвах сама на себе си, че мога да бъда сериозна и да бъда само с него. Ако още веднъж го бях наранила, осъзнавах, че това щеше да е краят дори и на едно много ценно приятелство. Знаех, че го обичам, но не можех дори и пред себе си да призная. Нямах право, а и не исках да го наранявам повече.
Тогава на хоризонта се появи неговата дългогодишна приятелка, която искаше да се съберат отново. Посъветвах го чисто приятелски да не се връща назад, но той не ме послуша и се върна при нея. Осъзнах, че го губя и че искам да съм с него повече от всичко на света, но нищо не направих. Полудявах, когато отиваше при нея, но просто си мълчах, не мислех, че имам право да кажа нещо.

Трябваше да замина за Велико Търново (бях на очни) и през седмиците, които бях там, разбрах какво изпитвам и какво в действителност искам, но той вече беше с нея, а аз глупачката го обичах страшно много. Глупачка, защото сама бях направила всичко.
Върнах се и се разделих с Р. Нещата продължиха по старому. Когато се прибирахме вечер с Б. нещата се променяха и нищо и никой не съществуваше. Виждах, че и той изпитва същото към мен и бях на седмото небе. Обаче една вечер той ми каза, че не може да продължава така и че не може да лъже и двете ни, а и себе си. Молих го да размисли, но той не ми вярваше и напълно разбираемо. Каза ми, че ако има някакъв шанс да сме заедно, това е ако заминем за чужбина. Това беше една идея, която на няколко пъти бяхме обсъждали. Една мечта, която ни свързваше, но на този етап и двамата знаехме, че не може да се осъществи. Вече го бях загубила. Нямах никаква надежда. Имах чувството, че ще умра. Обичах го, а той ми казваше да забравя за тази любов. Почти се бях примирила с тази мисъл и след като цяла нощ размишлявах, стигнах до извода, че не мога да се откажа така лесно от любовта, от него. Та аз не можех да си представя какво е да живея без да се събуждам с мисълта за него и че някой ден ще бъдем заедно. Не можех да си представя живота без него. Бях готова на всичко, за да съм с него, бях готова да преглътна гордостта си и да бъда с него дори и за няколко минути, стига да знам, че тези минутки са си само за мен. Макар че беше много убедителен, че иска да спре, аз си знаех, че нещо не е точно така и че ме обича. Написах му едно писмо, в което му казах какво изпитвам към него, колко много го обичам и как трябва да ми повярва, че този път няма да го излъжа, защото осъзнавам, че ако този път се подиграя с него, това значи, че го губя завинаги и като приятел. Не знам дали това писмо повлия, но мисля, че да и няма как - той също изпитваше чувства към мен, колкото и да не му се е искало. Един ден той ми каза, че скоро ще вземе окончателно решение с коя от двете иска да бъде. Знаех, че решението му този път наистина ще е за последно и този път нямаше да има още един шанс. В този момент се виждах като губеща. Виждах как скоро всичко ще свърши и как той ще си отиде от живота ми. Нямаше и причина да си мисля друго, все пак аз го бях наранила и то много. Единственото нещо, на което се надявах, е той наистина да ме обича. Ако трябваше да се сравнявам с нея, аз бях едно нищо. Още преди да се разделят през лятото, тя беше направила ремонт на един апартамент и само чакаше той да каже, че иска да се изнесат. А аз нямах нищо, само това, че го обичах и то много, но също така и му бях разбила сърцето.

Така минаха няколко месеци и той все отлагаше решението си. Хем бях щастлива, че още малко мога да му се порадвам, хем не можех да понасям, че деля любовта му с някой друг. Не можете да си представите какво ми беше на коледните празници, когато той беше с нея, а аз сама. Не бях го виждала втори ден и нямаше и как да го видя, защото беше с нея. Беше ме страх дори да му се обадя. В този момент бях готова да се откажа от всичко, стига той да е щастлив. За малко се засекохме на skype и аз му казах, че е по-добре да спрем с това, но нито той го искаше, нито аз. Тогава в един смс като приятел го попитах „Имам нужда от един приятелски съвет. Бях ти казала, че има един човек, когото много обичам и когото преди време нараних много. Допреди малко исках да го забравя и да спра да го обичам, но не мога, дори го мразех за всяка сълза, която пролях. Опитах да се правя на силна пред него, казах му да забрави за всичко и като си помисля, сърцето ми се къса. Искам да се боря за него, да му покажа колко любов мога да му дам, защото това е единственото, което имам, но не че нямам сили да го направя, напротив, той е този човек, който ме дарява със сили, той е моят въздух...не знам как точно да го обясня... нямам думи за чувствата си към него, но ме е страх, че това го кара да страда, а единственото, което искам, е той да е щастлив. Та въпросът ми е можеш ли да ми дадеш някакъв съвет какво да правя”, а той отговори „Ако мислиш, че той е човекът, който наистина може да те направи щастлива, никога не се отказвай от него. Бори се за него независимо какво ти говорят другите. Помни едно - твоето щастие е най-важно. Просто истинската любов е най-важното, ако мислиш, че той те обича, не го изпускай”. Тези думи всякаш ми дадоха крила и аз полетях, но това не продължи много дълго. Той замина да празнува Нова година с приятели и с нея. Отново бях сама, а той с нея. Преди да заминат той ме попита дали искам и аз да замина с тях, но аз не можех да си представя да съм толкова близо до него и да не мога да го целуна и да му кажа, че го обичам, а тя щеше да е там и щеше да прави всичко онова, което аз исках. Знаех, че нямаше да мога да издържа на това и щях да направя някоя глупост.
Върнаха се и за мое щастие или не отговор нямаше. Бях най-щастливияш човекр докато бях с него, но в нощите, когато го нямаше до мен, аз осъзнавах грешките си и не вярвах, че той отново ще е изцяло мой. Той ме убеждаваше, че много скоро ще вземе решение и че аз знам отговора, а мен от това ме беше страх, че знам, че той никога повече няма да бъде с мен. Не исках да вземе решение, защото това щеше да е краят на нещо красиво, на нещо, което ме промени и дори не разбрах как.

Отново дойде време за лекции и аз отново трябваше да замина за Велико Търново и тогава осъзнавах, че ще го загубя. Тогава той каза, че когато се върна, ще ми даде окончателен отговор. Не исках да заминавам, не исках да чуя неговия отговор, не исках това, което беше между нас, да свършва, но и не можех да не замина. И заминах. Признавам, че оставаше една мъничка надежда, че може би той ще каже „да, искам да съм с теб!”, но и не исках да си го помислям, защото ако не беше така, болката щеше да е двойно по-голяма. Колкото повече наближаваше времето да се върна, толкова повече страхът ме обземаше, но и исках да го видя. Малко преди да се върна една вечер реших, че трябва да го видя, че искам да съм близо до него за няколко минути и реших да се върна само за няколко часа. Той каза, че не може така и не трябва да оставам само за едното кафе, но не разбираше колко ми е необходимо да го видя дори и за една секунда. И така се върнах. Няма да Ви казвам, че тези 3 часа път бяха най-дългите в моя живот, а моментът, в който го видях, най-хубавият. Нищо друго не ме интересуваше. Дори и да бях умряла тогава, щях да умра щастлива. Тогава мислех да пием по едно кафе с него и да си ходя, но не му беше трудно да ме убеди да остана. Останах с мисълта, че това ще е последната вечер, която сме заедно. Спомням си думите му „реших, че искам да съм с теб...стига и ти още да го искаш...” в този момент не знаех какво се случва. Признавам си, реагирах като пълен идиот – вместо да му се хвърля в обятията, аз просто седях на стола и гледах тъпо. Не вярвах, че това се случва. Просто не знаех дали това е истина или не. Първото нещо, което го попитах, беше какво иска да каже с това стига и аз да искам, а той ми отговори, че не знае дали още искам да съм с него и че все още ми няма доверие и може и този път просто да си играя с него. Не можах да се стърпя и да не го попитам как точно е взел това решение и защо толкова дълго време се чудеше. Отговорът беше, че въпреки ме обича старшно много, го е било страх, не е искал пак да бъде наранен, но и че приятелката му е изиграла голяма роля за решението му... за него да бъдеш с един човек е не само да го обичаш, но и да споделяш мечтите му, да гледате в една посока и докато аз бях готова да замина с него и накрай света, то тя не е искаше. Оказа се, че нашата малка, неосъществима мечта, беше ключът към щастието. Каза, че решението е бил взел преди доста време, но не е смеел да ми каже. Искал е да се убеди, че съм честна с него. Нямаше ми доверие и сега това беше най-голямата ми задача - да си върна загубеното, пропиляното. Трудно щеше да е, но все пак усещах, че той е готов отново да повярва. Е, нямаше да е лесно, но знаех, че имам още един последен шанс и този път нямаше да го оставя да си отиде, независимо какво щеше да ми струва това. Сега беше моментът, който чаках толкова дълго. Има ли смисъл да Ви казвам, че това беше най-прекрасната вечер в живота ми! Сутринта ми обеща, че когато се върна, той вече ще се е разделил с нея и вече няма да лъже повече никого.
Върнах се щастлива и сияеща в Търново. Нямах търпение да минат оставащите 2-3 дни и да мога да го обсипя с любовта, която заслужава. Не крия, че това бяха и дни на терзания дали няма да си промени решението... все пак аз бях на почти 300 км от него, а тя на една ръка разстояние.

Когато се върнах той имаше среща с нея. По телефона ми каза, че когато се видят ще й каже, че иска да се разделят. Знаех, че разговорът ще е дълъг, но аз все още не можех да повярвам, че всичко това е истина. Мислех, че ще си промени решението или пък още по-лошо, че всичко е било едно малко отмъщение, което по принцип си заслужавах. Оказа се, че не ме е излъгал. От този ден аз съм най-щастливата жена на тази земя.
Честно да Ви кажа, ако имах възможност да се върна назад във времето, не бих променила нищо. Ако нещата не се бяха случили по този начин, ако човек не разбере какво е да боли от любов и ако не се научи да се бори за любовта, никога няма да разбере какво всъщност е да обича. Не съжалявам за нищо, даже съм щастлива, защото освен че се борих за моята любов, аз се промених или по скоро открих себе си с негова помощ.

*Историите са публикувани със съкращения