Имало едно време, едно момче и едно момиче...
Четиридесет и девета история
12 Август 2009
Реклама
1995... Имало едно време, едно момче и едно момиче. Те се влюбили от пръв поглед и същата година решили да живеят заедно, но бащата на момичето не одобрявал момчето и баща и дъщеря се скарали и не си говорели и така до 1997. Тогава момичето и момчето решили да се оженят и се оженили и тъй като бащата не харесвал момчето, а пък родителите на момчето от инат отхвърлили момичето, те трябвало да се оправят сами още в началото на своя житейски път.
1998 родил им се син, нарекли го Г. Те били много щастливи, но дошла безработица, нямало работа. А като няма работа, няма пари, няма и дом, защото те живеели под наем. Майката на момичето се съгласила да гледа внучето, докато майката и бащата, които решили да заминат за София да търсят препитание, си стъпят на краката. С един сак и квартира недалеч от Централна гара, на един тавански етаж, те пак били щастливи. Минало време.
2003 момичето и момчето вече работели, били си наели двустаен апартамент в Люлин, имали работа. Решили да отидат със сина си на море една незабравима ваканция и от разходките на за спомен останало едно бисерче, което се родило 2004. И тъй като в продължение на години са били подлагани на съдбата да изживеят трудни мигове в големия град, те решили бисерчето да се казва С. Минало време. 2008 г. майката разбрала, че е бременна отново, не била подготвена за това, не го и очаквала решила, че и без това е доста трудно, защото все още живеели под наем. Тя решила да махне бебенцето, но чичо доктор казал, че това е невъзможно, тъй като има риск за живота на майката. Тогава момичето поговорило с момчето, което много обичало деца и то му казало: не се притеснявай, ще се справим някак, както досега. За мен е по-важно да си до мен и едно бебе може да ни направи още по-щастливи и така 2009 се появила малката сладка звездичка А. Той е вече е на 6 месеца, а на хората, които оставят децата си в домовете, ще кажа, че когато човек силно обича, той може да се доближи до щастието, което за мен ще е пълно, когато изпълня и последната си цел: да осигуря дом за децата си, било то и последното нещо, което ще направя в живота си. Рано или късно ще имам дом, никога и нищо даром не съм получила в този живот, никои никога не е помагал, живеем сами, сами си гледаме децата. Всичките ни роднини са далече и всичко благодарение на четири ръце: моите и неговите. Историята ви я разказвам сбито, но ако седна да пиша всичко, ще напиша книга. Май Господ упорито иска нещо от мен, щом ме подложи на толкова изпитания, а и не искам да се връщам в миналото, защото само плача, като се сетя през какво съм минала. Не искам награда, искам да ви помоля да изненадате моя съпруг, като му кажете колко много го обичаме с децата. В момента само той работи, аз съм по майчинство и знам, че ние за него сме най-големият стимул.
*Историите са публикувани със съкращения
1998 родил им се син, нарекли го Г. Те били много щастливи, но дошла безработица, нямало работа. А като няма работа, няма пари, няма и дом, защото те живеели под наем. Майката на момичето се съгласила да гледа внучето, докато майката и бащата, които решили да заминат за София да търсят препитание, си стъпят на краката. С един сак и квартира недалеч от Централна гара, на един тавански етаж, те пак били щастливи. Минало време.
2003 момичето и момчето вече работели, били си наели двустаен апартамент в Люлин, имали работа. Решили да отидат със сина си на море една незабравима ваканция и от разходките на за спомен останало едно бисерче, което се родило 2004. И тъй като в продължение на години са били подлагани на съдбата да изживеят трудни мигове в големия град, те решили бисерчето да се казва С. Минало време. 2008 г. майката разбрала, че е бременна отново, не била подготвена за това, не го и очаквала решила, че и без това е доста трудно, защото все още живеели под наем. Тя решила да махне бебенцето, но чичо доктор казал, че това е невъзможно, тъй като има риск за живота на майката. Тогава момичето поговорило с момчето, което много обичало деца и то му казало: не се притеснявай, ще се справим някак, както досега. За мен е по-важно да си до мен и едно бебе може да ни направи още по-щастливи и така 2009 се появила малката сладка звездичка А. Той е вече е на 6 месеца, а на хората, които оставят децата си в домовете, ще кажа, че когато човек силно обича, той може да се доближи до щастието, което за мен ще е пълно, когато изпълня и последната си цел: да осигуря дом за децата си, било то и последното нещо, което ще направя в живота си. Рано или късно ще имам дом, никога и нищо даром не съм получила в този живот, никои никога не е помагал, живеем сами, сами си гледаме децата. Всичките ни роднини са далече и всичко благодарение на четири ръце: моите и неговите. Историята ви я разказвам сбито, но ако седна да пиша всичко, ще напиша книга. Май Господ упорито иска нещо от мен, щом ме подложи на толкова изпитания, а и не искам да се връщам в миналото, защото само плача, като се сетя през какво съм минала. Не искам награда, искам да ви помоля да изненадате моя съпруг, като му кажете колко много го обичаме с децата. В момента само той работи, аз съм по майчинство и знам, че ние за него сме най-големият стимул.
*Историите са публикувани със съкращения
