Искам чувствата ни да излязат на бял свят
Сто и осма история
09 Септември 2009
Реклама
Здравейте, Наталия Симеонова и целия екип на „Море от любов”!
Не съм поетеса, нито пък актриса, но винаги съм мечтала да бъда на гости във вашето предаване, за да почувствам отблизо полъха на любовта, на истинската ЛЮБОВ.
Моята история е много дълга, а за някои хора може би и отегчителна. Казвам се В., родом от гр. М., но сега живея и работя в София и съм на 34 г. Бяхме гаджета с Л.П. за няколко месеца и след това се разделихме. Като се уволни от казармата, се събрахме отново. Аз бях още ученичка, но живяхме заедно, докато завърша гимназията. Оженихме се и не след дълго се появи дъщеря ни П. Аз бях студентка във В., детето го гледаше майка ми в Монтана, а господинът отиде да работи в Л. близо до майка си и със сестра си. Аз завърших със следването и се събрахме да живеем като нормално семейство, но не съвсем, защото нежеланата снаха все нещо и на някого не беше угодила. Решихме да излезем на квартира, където да си бъдем само ние тримата и този си живот аз нарекох „рай”, но не за дълго.
Прибрахме се в гр. М. и отново започнаха несгодите, пречките и безпаричието. Той остана без работа и замина с влака нанякъде - София, което аз разбирам едва две седмици по-късно. Този живот на раздялата и събирането не ми хареса и аз тръгнах след него. Започнах работа, работих каквото и да е, само и само пари да изкарвам. Но и с това не струвах нищо пред „приятелите” му, те винаги са били на първо място за него. Въпреки всичко аз си казвах „Какво пък, нали споделяме едно легло” - и т.н., дълга история. Една година той ни изпрати на море с детето, че уж си имал много работа. Обаждаше ни се всеки ден, но не беше с нас... Върнахме се по-рано, за да го изненадаме - реакция никаква. Имах чувството, че зееше пропаст помежду ни.
Не след дълго той каза на детето, което тогава беше на 11 г., че си има приятелка. То се върна вкъщи обляно в сълзи и не можа да го изрече, но накрая разбрах какво искаше да ми каже. Аз потънах в земята от обида... Знаех, че има любовница, при нея прекарваше 3 нощи, а 1 нощ у дома при нас и това продължи точно 19 дни, когато казах "КРАЙ", събирай си багажа и отивай при нея, тя да ти готви, чисти, пере дрехите. Това беше 14 г. брак, пълен с лъжи от негова страна и пълна вярност от моя... Казах си, че и това ще отмине, но не ми беше никак лесно. Получих подкрепа от майка ми, баща ми, детето, колеги, приятели, но само аз си знам какво ми е било. След около 5-6 месеца подадох молба за развод и сложих край на този живот, изпълнен с лъжи.
Заживях с друг човек, за да докажа на Л., че и аз мога да съм с друг, но разбира се, това беше фарс, който продължи точно една година. С него бяхме приятели, партньори и пак сме приятели и до днес. В живота ми нямаше мъж точно една година, докато един ден братовчедка ми не ме накара почти насила да започна да си пиша по чата с някого - можеше и да излезе нещо...
Седях с часове на компютъра около 1 месец, докато един юнски ден не се появи той, В. Помоли ме за снимка, аз му казах, че нямам, поиска да се видим на камерата, но не знаех как се включва. „Аз ще чакам", ми писа той. Минаха 15-20 минути и аз отново започнах да си пиша с него, след това се видяхме на камерите, харесахме се той ми взе номера на GSM-а и всеки ден ми звънеше поне по 10 пъти и още толкова съобщения ми изпращаше, тъй като не е от моя град и не можеше да се видим на живо веднага. След 6 дни пихме кафе и оттогава нататък нещата помежду ни се случват. През тези 3 месеца бяхме неотлъчно един до друг. Случваха ни се много неща - приятни и неприятни. Първо, с баща ми - той даде кръв за него, после с детето му /разведен е/ - тогава аз бях до него, макар и не физически.
Поради стечение на обстоятелствата до края на тази година ние не можем да заживеем заедно. Сега съм на море, но сама много ми е тъжно, но така е, когато има липса на финанси - не, че не работим, работим, и то на по 2-3 места... и пак не достигат... Когато пристигнах във В. се чухме три пъти и оттогава за 5 дни не му чух нито гласа, нито получих съобщение, бях в пълно неведение, защото никой от неговите близки не знаеше за моето съществуване. Писах му съобщения - отговор нямаше, звънях му на телефоните - отново без отговор. Помислих си дори и най-лошото, което можете да си представите - търсих го в полицията да не е задържан - отговорът беше НЕ... и слава Богу.
Един ден се отказах, казах си, ако ме обича и е видял всичко написано и пропуснатите обаждания, той ще звънне. Да, звънна, но аз не знаех какво да му кажа, а и не исках, защото бях много наранена. Обяснението му беше, че е получил нервна криза - влязъл в болница, но аз не зная вече дали да вярвам, защото започнах да се съмнявам във всяка казана дума. Той не знае за това писмо, то е моята изненада за него - дано е такава и дано не ми се сърди много. Искам с това писмо и с вашата подкрепа да излязат чувствата ни на бял свят - по-скоро неговите, а не да бъда зад завесата и никой от неговите близки и роднини да не знае за мен, сякаш съм невидима. Харесва ни да сме заедно, но напоследък се случва все по-рядко. Времето, през което сме заедно, тече много бързо и неусетно.
Говорили сме за съжителство, за създаване на наше общо дете, но нещото, за което никога не сме говорили, е думичката "брак" - много се надявам и това да се случи в някой слънчев ден, но не зная неговото мнение какво ще е...
Не зная нашата история дали се преплита със случките в сериала "Перла", може би, но зная, че ми се иска да подредя живота си с В. без тайни, загадки и завеси.
Ако имаме късмет, т.е. ако спечелим тази екскурзия до Истанбул, ще бъда адски ЩАСТЛИВА, тъй като крайният срок за изпращане на писмата съвпада с деня на нашата ПЪРВА среща.
Обичаме се много, казвали сме си го често и дано продължим да си го казваме и в бъдеще.
Пожелаваме ВИ безброй успешни предавания и преживявания!!!
Искрено се надявам да спечелим пътуването, или пък ако не, поне да станем гости на вашето предаване - това е моята мечта, а по-горе ви споделих и другата си мечта. Обичаме ви!
*Историите са публикувани със съкращения
Не съм поетеса, нито пък актриса, но винаги съм мечтала да бъда на гости във вашето предаване, за да почувствам отблизо полъха на любовта, на истинската ЛЮБОВ.
Моята история е много дълга, а за някои хора може би и отегчителна. Казвам се В., родом от гр. М., но сега живея и работя в София и съм на 34 г. Бяхме гаджета с Л.П. за няколко месеца и след това се разделихме. Като се уволни от казармата, се събрахме отново. Аз бях още ученичка, но живяхме заедно, докато завърша гимназията. Оженихме се и не след дълго се появи дъщеря ни П. Аз бях студентка във В., детето го гледаше майка ми в Монтана, а господинът отиде да работи в Л. близо до майка си и със сестра си. Аз завърших със следването и се събрахме да живеем като нормално семейство, но не съвсем, защото нежеланата снаха все нещо и на някого не беше угодила. Решихме да излезем на квартира, където да си бъдем само ние тримата и този си живот аз нарекох „рай”, но не за дълго.
Прибрахме се в гр. М. и отново започнаха несгодите, пречките и безпаричието. Той остана без работа и замина с влака нанякъде - София, което аз разбирам едва две седмици по-късно. Този живот на раздялата и събирането не ми хареса и аз тръгнах след него. Започнах работа, работих каквото и да е, само и само пари да изкарвам. Но и с това не струвах нищо пред „приятелите” му, те винаги са били на първо място за него. Въпреки всичко аз си казвах „Какво пък, нали споделяме едно легло” - и т.н., дълга история. Една година той ни изпрати на море с детето, че уж си имал много работа. Обаждаше ни се всеки ден, но не беше с нас... Върнахме се по-рано, за да го изненадаме - реакция никаква. Имах чувството, че зееше пропаст помежду ни.
Не след дълго той каза на детето, което тогава беше на 11 г., че си има приятелка. То се върна вкъщи обляно в сълзи и не можа да го изрече, но накрая разбрах какво искаше да ми каже. Аз потънах в земята от обида... Знаех, че има любовница, при нея прекарваше 3 нощи, а 1 нощ у дома при нас и това продължи точно 19 дни, когато казах "КРАЙ", събирай си багажа и отивай при нея, тя да ти готви, чисти, пере дрехите. Това беше 14 г. брак, пълен с лъжи от негова страна и пълна вярност от моя... Казах си, че и това ще отмине, но не ми беше никак лесно. Получих подкрепа от майка ми, баща ми, детето, колеги, приятели, но само аз си знам какво ми е било. След около 5-6 месеца подадох молба за развод и сложих край на този живот, изпълнен с лъжи.
Заживях с друг човек, за да докажа на Л., че и аз мога да съм с друг, но разбира се, това беше фарс, който продължи точно една година. С него бяхме приятели, партньори и пак сме приятели и до днес. В живота ми нямаше мъж точно една година, докато един ден братовчедка ми не ме накара почти насила да започна да си пиша по чата с някого - можеше и да излезе нещо...
Седях с часове на компютъра около 1 месец, докато един юнски ден не се появи той, В. Помоли ме за снимка, аз му казах, че нямам, поиска да се видим на камерата, но не знаех как се включва. „Аз ще чакам", ми писа той. Минаха 15-20 минути и аз отново започнах да си пиша с него, след това се видяхме на камерите, харесахме се той ми взе номера на GSM-а и всеки ден ми звънеше поне по 10 пъти и още толкова съобщения ми изпращаше, тъй като не е от моя град и не можеше да се видим на живо веднага. След 6 дни пихме кафе и оттогава нататък нещата помежду ни се случват. През тези 3 месеца бяхме неотлъчно един до друг. Случваха ни се много неща - приятни и неприятни. Първо, с баща ми - той даде кръв за него, после с детето му /разведен е/ - тогава аз бях до него, макар и не физически.
Поради стечение на обстоятелствата до края на тази година ние не можем да заживеем заедно. Сега съм на море, но сама много ми е тъжно, но така е, когато има липса на финанси - не, че не работим, работим, и то на по 2-3 места... и пак не достигат... Когато пристигнах във В. се чухме три пъти и оттогава за 5 дни не му чух нито гласа, нито получих съобщение, бях в пълно неведение, защото никой от неговите близки не знаеше за моето съществуване. Писах му съобщения - отговор нямаше, звънях му на телефоните - отново без отговор. Помислих си дори и най-лошото, което можете да си представите - търсих го в полицията да не е задържан - отговорът беше НЕ... и слава Богу.
Един ден се отказах, казах си, ако ме обича и е видял всичко написано и пропуснатите обаждания, той ще звънне. Да, звънна, но аз не знаех какво да му кажа, а и не исках, защото бях много наранена. Обяснението му беше, че е получил нервна криза - влязъл в болница, но аз не зная вече дали да вярвам, защото започнах да се съмнявам във всяка казана дума. Той не знае за това писмо, то е моята изненада за него - дано е такава и дано не ми се сърди много. Искам с това писмо и с вашата подкрепа да излязат чувствата ни на бял свят - по-скоро неговите, а не да бъда зад завесата и никой от неговите близки и роднини да не знае за мен, сякаш съм невидима. Харесва ни да сме заедно, но напоследък се случва все по-рядко. Времето, през което сме заедно, тече много бързо и неусетно.
Говорили сме за съжителство, за създаване на наше общо дете, но нещото, за което никога не сме говорили, е думичката "брак" - много се надявам и това да се случи в някой слънчев ден, но не зная неговото мнение какво ще е...
Не зная нашата история дали се преплита със случките в сериала "Перла", може би, но зная, че ми се иска да подредя живота си с В. без тайни, загадки и завеси.
Ако имаме късмет, т.е. ако спечелим тази екскурзия до Истанбул, ще бъда адски ЩАСТЛИВА, тъй като крайният срок за изпращане на писмата съвпада с деня на нашата ПЪРВА среща.
Обичаме се много, казвали сме си го често и дано продължим да си го казваме и в бъдеще.
Пожелаваме ВИ безброй успешни предавания и преживявания!!!
Искрено се надявам да спечелим пътуването, или пък ако не, поне да станем гости на вашето предаване - това е моята мечта, а по-горе ви споделих и другата си мечта. Обичаме ви!
*Историите са публикувани със съкращения
