Здравейте. Искам да ви разкажа моята история, която започна преди година и половина и все още няма ясен край. Тя започна в началото на миналата година. Срещнах момчето на мечтите си случайно в един бар. Познавах го много от преди това, но сега нещо трепна в мен. След тази нощ в бара започнахме да излизаме, да си говорим, бяхме станали много добри приятели. Един ден, на поредната ни разходка, той ме целуна и ми каза, че много иска да е с мен. Препятствията, които стояха пред нас, не бяха никак малко. Аз имах връзка по това време, той също, но и двамата желаехме да сме заедно! След дълъг период на сълзи и неприятности успяхме да извоюваме щастието си. Всичко беше прекрасно, ужасно много се обичахме, не можехме да живеем, без да се видим. Вечер заспивах до него и сутрин се будех до него. Ако на мен или на него се наложеше да пътува, другият тъгуваше много. Бяхме като пристрастени. Първоначално моите родители бяха против нашата връзка, не бяха съгласни да оставам в тях или да ходим на екскурзии. Но след като видяха колко се обичаме и колко не можем един без друг, склониха.
Всеки около нас усещаше щастието и любовта, която пръскаше от нас. Той беше светът за мен и аз за него. Вечер с часове се взираше в очите ми и ми разказваше колко ме обича и как аз съм го научила какво е истинска любов. Малко след това той замина да учи в София и аз останах сама. В началото беше трудно, дълго време плачех, щом го изпращах на гарата, но след време свикнах. Всяка свободна минута прекарвахме в разговори по телефона. С часове си споделяхме и се вричахме в любов. И така може би 9 месеца, той там, а аз в нашия роден град. Макар да се виждахме рядко, любовта ми даваше сили да се боря с всички лоши приказки по негов адрес. Но не след дълго положението стана по-деликатно. Решихме да заживеем заедно и да работим заедно, което повлия на неговите родители, с които до тогава нямах никакви проблеми. След ужасен скандал с майка му, аз му поставих ултиматум да избира дали е с мен или не. И това постави отношенията ни на везни.
Може би около седмица чаках той да вземе решение. Не можех да се храня, да спя,б ях изтъкана от нерви и емоции. Но в крайна сметка стана това, което винаги се случваше: връзката ни оцеля. Той доказа колко много ме обича. Как не може без мен и как държи на мен. Всичко беше идеално, освен отношението на майка му и моята невъзможност да й простя! Беше ми толкова трудно да преглътна обидата. Но любовта ми към него е безкрайна и едва ли скоро ще угасне. Той е мъжът за мен и аз съм жената за него. Не знам какво ще стане с нас, но знам, че ми се иска да вярвам, че истинската любов ще победи и този път!!!
*Историите са публикувани със съкращения