Историята на една истинска, голяма, красива, споделена и невъзможна любов!

Бях студентка и продавах в един магазин за мъжка мода в центъра на град Варна. Един привлекателен мъж, докато минаваше отвън, ме забеляза. След няколко дни дойде в магазина и се запознахме. Това бяха последните ми дни преди да напусна работното си място. Бих казала: Божа работа! Той ме покани на кафе и аз приех. Останах много приятно впечатлена от първата ни среща, както и той. Тази среща даде началото на голяма, силна и споделена любов. Силата на чувствата ни един към друг беше толкова голяма, че често се оприличавахме на Ромео и Жулиета. Може би и с подсъзнателното усещане, че раздялата ни е неизбежна.

Почти моментално заживяхме заедно. Говорихме си по най-различни теми, закачахме се, боричкахме се и не спирахме да се смеем заедно. Бяхме щастливи. Всеки даваше най-доброто от себе си за другия. Ревнувахме се от въздуха, който вдишвахме. Прекарвахме всеки божи ден по 24 часа в денонощието постоянно заедно. Не сме се разделяли за миг. Най-много обичах, когато вечер си легнехме и той заспиваше, аз да усещам туптенето на сърцето му. Радвах се, че той е жив и здрав и че е до мен. Обичах този мъж, за мен той беше поразителен. Обичах, гледайки го, да потъвам в сините му очи и докато заспивам едната ми ръка да е върху или под тялото му, за да го усещам. Аз го целувах за лека нощ, а той мен за добро утро. Той правеше невъзможни неща за мен. Наистина много се обичахме.
Всичко вървеше по мед и масло, докато не се запознах със семейството му. Те бяха против тази връзка. Той беше дете на адвокат, а аз бях дете на обикновено работническо семейство. Те разполагаха с множество апетитни имоти, а ние – само с апартамент и вила на село. През цялото време това семейство не подкрепи нито веднъж сина си и нашата връзка. И продължи да е така, докато не го заставиха да избира: мен или тях. Нечестна и неравна битка. Не можех да проумея, че родители могат да поставят детето си пред такава неразрешима дилема. И така борбата в него започна да се надига – ако избереше мен, му предстоеше живот по квартири и хладното държание от страна на родителите си, без никаква материална подкрепа и наследство. Ако избереше пък тях – губеше мен!

След няколко месечна безоблачна връзка, дойде мига на притискане и той се затвори и пожела да се разделим. Аз реагирах много яростно и не му позволих да си го помисли дори за миг. Продължихме си все така безгрижно, доволни и щастливи. Едно пълно отдаване. Бяхме едно цяло. Живеехме и дишахме в еднакъв ритъм. Любовта направо ни изпепеляваше и отново ни въздигаше. След известно време отново го накараха да избира. И той отново избра тях. Преследвах го, защото той не можеше да ми каже в очите, че иска да се разделим. Когато му се обаждах, ме лъжеше, че е зает и върши нещо друго. Аз пак бях настояващата и любовта продължи още повече да се разгорещява между нас. За момент родителите му отстъпиха. Поканиха моите родители на гости в тях. Да, те наистина нямаха какво да си кажат, не защото това отговаряше на истината, а защото едната страна вярваше, че е така. Комуникацията с тях беше трудна, особено след като една вечер баща му на масата ясно заяви, че хора като нас трябва да се избият до крак. Да, ерудиран човек, човек с 4 висши образования. И това преглътнах – нищо не казах. Не е редно – той е по-възрастен от мен човек и е баща на любовта на живота ми. След време настъпи трета раздяла. Тогава говорих по телефона с баща му, за да му споделя какво чувствам към сина им. Нулев ефект. Безразличие и пак много силни думи. Но и сега не успяха да ни разделят. Този път Д. сам ме потърси. Онази нощ с приятелки обикаляхме дискотеките и той ме следваше след всяка, за да ми поднесе цветя и извинения за постъпките си. Аз го прегръщах и не пусках ръцете му от моите.
Следващият ход на родителите му беше зашеметяващ. Лятото го изпратиха да работи за 4 месеца в Америка с идеята за това време да се отдалечим и да се забравим. Но и това не помогна на подлите им номера. След 4-месечна раздяла ние отново бяхме заедно, заредени с все по-изпепеляваща любов в сърцата ни.
В началото на декември се разделихме отново. Тази раздяла я преживях много трудно. Физически и психически бях изтощена от вечни раздели. Не знаех къде се намирам и не знаех в кой свят живеех. Бях плачеща сянка из улиците, която търси лика на Д. С вече… разбито сърце. Това беше най-тежкият период в живота ми. Всички ме съжаляваха и се стараеха да ме подкрепят, но нищо не беше в състояние да ме успокои. Денонощно плачех, защото много ме болеше. Изпитвах физическа болка от нашата раздяла. Все едно нещо се беше откъснало от мен. Колеги от университета се събираха и идваха при мен, за да ме успокоят. Благодаря на всички тези мили и добри хора, на които не им беше все едно за мен!!!
Реших да замина за чужбина и да остана там. Така и сторих. Отидох при семейството си. Майка ми като ме видя, се уплаши – това не можеше да е нейната дъщеря! Едва 47 килограма, със сърцебиене, подути от постоянен рев очи и с окапала коса. Стресна се, но много бързо се овладя. Само човек, който истински е обичал, може да запомни очите на хората, с които е бил заобиколен, докато са искали да го подкрепят. В тях е изписана безпомощност, печал, жал и още по-голяма мъка. В такова състояние можете да им раздерете сърцето.

Там не се случи нищо по-различно, докато един ден не се събудих някак с вътрешно чувство за настроение без външна причина за това. Отново главата ми беше увиснала, но усещах как сърцето ми се усмихваше. Същият ден по телефона ми се обади Д. Беше минал почти цял месец от раздялата ни. Пита ме как съм и аз му отговорих, че не съм добре. Кратък разговор беше и той затвори. Не каза нищо особено или обнадеждаващо.
На другата вечер към 22.00 часа имах пропуснато повикване на телефона си от стационарен номер в града, в който бях. Това беше непознат за мен номер и сестрите ми тъкмо проверяваха чий може да е той. След 5 минути от същия номер получих повикване. Отговорих и отсреща се чуваше гласа на Д. Отново ме пита как съм, а аз попитах къде е. Каза ми: „В А. съм, във фоайето на някакъв хотел, не знам къде точно се намирам”. Грабнахме едно такси и отидох да го посрещна. Невероятен и вълшебен миг. Страхотно вълнение. Неизмерима и неизчерпаема радост. Видях го как нервно ходеше напред-назад във фоайето на хотела. Когато и той ме видя, сълзите и на двама ни рукнаха. Не можехме да се успокоим. Той беше мъж на 33 години, а аз жена на 27. Беше дошъл за мен. Беше пропътувал 1300 километра само в едната посока, шофирайки сам в държава, чийто език не знае, включително и адреса, на който съм. Единственото нещо, на което се е надявал, бил телефонният ми номер, който е взел от приятелката ми.
Разбира се, че за мен беше удоволствие да се върна с него в България. Толкова много бях щастлива!!! Бях на седмото небе. Усмивката не слизаше от лицето ми. Моята половинка се беше появила и аз отново можех да вдишвам и издишвам от любовта му.
А неговата история е следната: на Коледа е бил със семейството си, но мен ме е нямало. Вечерял е с тях и е тръгнал към вкъщи. Една дълго подтискана болка успява да изплува в този късен вечерен час и по пътя за вкъщи в колата той избухва в сълзи и реве с глас. Толкова е силна тази болка, че състоянието му пречи да шофира и той отбива колата, за да се наплаче и да му олекне. Тогава решава да се върне при мен. Взима пари назаем, купува си кола и тръгва на дълъг път с нея. Всичко това го прави за един ден. Непоколебим в желанието си и страстта да ме има отново. На границата ми се обадил да ме пита как съм. Каза ми, че като е чул, че не съм добре, толкова много се зарадвал, че по пътя към мен направо хвърчал с колата, без да спира да хапне или да поспи. По средата на пътя радиатора му се пукнал. Връща се назад до сервиза, за да го поправи, преспива там и веднага след ремонта продължава по пътя.
Това е нашата любовна история. Трудна, тежка, с много изпитания, много любов, плач и сълзи. Такава, каквато никой друг не би могъл да я има. Аз наистина съм Жулиета, но моят Ромео беше Д.!

*Историите са публикувани със съкращения