Изневерих...
Сто двадесет и пета история
10 Септември 2009
Реклама
Всичко започна изненадващо, както всяко красиво нещо. Срещнахме се в бар, където ни запозна моя приятелка. Аз няколко пъти вече се обръщах към Вашето предаване, но без резултат. Единствената ми цел е да направя море от любов на В., защото сбърках. Но затова после. С него сме заедно вече 3 години и девет месеца. Първите 3 години сме се виждали само 2 пъти в седмицата, защото той е от Д. О., а аз от Д. Малко разстояние, но когато човек няма средства, е проблем. Отначало всичко беше като магия. Обичахме се страстно и безумно много. Аз първа му казах, че го обичам, може би защото съм доста по-млада от него, следователно по-импулсивна. Разликата в годините ни е 13. Той е на 36, аз на 23.
Миналото лято допуснах грешка. Понеже цял живот съм била под родителски контрол и понеже не виждах нищо обнадеждаващо в нашата връзка (В. не мислеше за следващата стъпка), аз реших да се махна от В. Т. и да работя на морето. Там срещнах много и интересни хора, млади като мен и се изкуших. Изневерих. Да казвам, че не се чувствах сигурна във връзката ми с В., би било само оправдание. Случи се и то с двама мъже. Ужасно, но това е истината. След почти цяла година самоизмъчване и стрес от работата и ученето, нервната ми система поддаде и аз изпаднах в тежка депресия. Реших, че не мога повече така и си признах. В. беше разбит! Но ми прости. Каза, че е усещал всичко това и че е трябвало да поискам да се разделим. Но аз не мога да си представя да се разделим - това би било краят на всичко... А забравих да кажа, че той ми предложи в края на лятото и аз бея много щастлива, но се и чувствах като предателка. Пък и то стана така, все едно че аз го притискам да ми предложи.
*Историите са публикувани със съкращения
Миналото лято допуснах грешка. Понеже цял живот съм била под родителски контрол и понеже не виждах нищо обнадеждаващо в нашата връзка (В. не мислеше за следващата стъпка), аз реших да се махна от В. Т. и да работя на морето. Там срещнах много и интересни хора, млади като мен и се изкуших. Изневерих. Да казвам, че не се чувствах сигурна във връзката ми с В., би било само оправдание. Случи се и то с двама мъже. Ужасно, но това е истината. След почти цяла година самоизмъчване и стрес от работата и ученето, нервната ми система поддаде и аз изпаднах в тежка депресия. Реших, че не мога повече така и си признах. В. беше разбит! Но ми прости. Каза, че е усещал всичко това и че е трябвало да поискам да се разделим. Но аз не мога да си представя да се разделим - това би било краят на всичко... А забравих да кажа, че той ми предложи в края на лятото и аз бея много щастлива, но се и чувствах като предателка. Пък и то стана така, все едно че аз го притискам да ми предложи.
*Историите са публикувани със съкращения
