Здравейте, казвам се Т. и сигурно вече сте получили безброй много писма, но бих искала и аз да ви напиша историята си. Сигурно на всеки от вас ви се е случвало да чувства вътре в себе си огромна сила от любов, чувството че обичате някого повече от себе си. Положението с мен е малко сложно, дори за някой може да се стори нередно, но когато чувствата сами откриват и разпознават човека, за когото са заложени вътре в теб, как да обясниш на сърцето си, че не е редно. Може и да не съм достатъчно силна, не знам. Мога да кажа,че съм израснала в добро семейство, дори прекрасно. Има един Мъж който е невероятен, божествен, очарователен, прекрасен и всички суперлативи за него няма да са достатъчни. Познаваме се с него от 5 години, но от половин година имам близки отношения с него, които само двата знаем, в момента не може да ги разкрием пред всички, защото аз съм в брак, а той не е женен. Живее с родителите си в едно село. Там не се приемат много добре тези неща и може би никога няма да разберат за нас, за мое съжаление, разбира се.

Мога да кажа, че не съм лишена от нищо, а аз не искам всичко, а само и единствено да го обичам, това за мен е всичко. Д. работи в склад за здравословни храни в гр. Пловдив, а аз работя в съседен офис. Понякога искам сърцето ми да е писмо или дори само ред, за да прочете как се чувствам, когато не съм с него имам само тяло, а когато съм с него дори само да разговаряме тялото и сърцето ми се събират. Знам че не е редно, но личността която съм аз обожава личността, която е той, може и както казват две души. За съжаление не могат да се игнорират останалите обстоятелства около нас, но лично за мен мога да кажа, че е най-прекрасната ми мисъл, най-искреното ми чувство, най-желаният човек, най-обожаваният. Понякога си мисля, че и той има право на първи път и че трябва да го оставя, но в момента не мога да си го представя. Не мога в момента да взема някакво решение, тъй като той не обича да разговаряме сериозно, усещам че държи на мен, но като че ли го е страх. Нормално за мъжете. Понякога искам да му правя постоянно подаръци, но ми се струват безсмислени, защото едно „Обичам те” е по-скъпо и от най-скъпия подарък. Което не се купува с пари, се купува с много пари, но чувството да си щастлив от мисълта за един човек не се купува. В момента се чувствам най-богатият човек в света, защото ме допусна до себе си и съм много благодарна. Обожавам го. Аз много държа на него, той наистина е прекрасен, само искам да е добре и обичан, нищо повече. Благодарна съм на хората, които са ме приели в семейството си, на родителите си, всички ме харесват, а аз искам да има кажа: не ме харесвайте, искам само да обичам Д. Защо трябва да е толкова сложно и много ли е да искаш само и единствено да обичаш, докато закусва, докато шофира, докато спи, докато върши дори някаква незначителна работа, да му кажеш: Обичам те. Винаги съм знаела, че в мен има чувства, които са по специални, и които сами ще намерят човека, за когото са, но не съм вярвала, че нищо друго няма да искам, а само да го обичам. Не бих си позволила, а още по-малко простила, ако го загубя, но ако той поиска това, ще го уважа, само ще се съмнявам, че не съм дала всичко от себе си и това няма да си простя. Дали си заслужава да дадеш всичко на един мъж, дори да умреш, за да се преродиш отново, за да си с него?

Наталия, исках да те помоля, когато имате път към Пловдив, ако имаш възможност, да се отбиеш до склада, за да му кажеш колко е прекрасен, невероятен, очарователен и колко много държа на него и,че бих дала живота си за него. Но не искам да споменаваш името ми, не искам колегите му да разбират, той ме нарича секси, така ще се сети само той. Ако няма да имаш тази възможност, ще съм ти благодарна ако поне ми напишеш ред за това което мислиш и трябва ли да направя това което, желае и копнее сърцето ми или трябва да помисля и за другите около мен?
Най-искрени поздрави от Пловдив

*Историите са публикувани със съкращения