Казвам се Л. Г. Роден съм на 16.01.1944 година в с. Г. , област Б. Дядо ми Г. Г. е участвал в Балканската, междусъюзническата и Първата световна войни. Участвал е и във Владайското войнишко въстание. В Първата световна война и във Владайското войнишко въстание е участвал и И. П., който също е от родното ми село Г. При погрома на войнишкото въстание, участниците се разбягали панически. При бягството от мястото на сражението дядо ми Г. Г. видял, че И. П., че е тежко ранен. Взел е ранения на рамо и е бягал заедно с него. По този начин се спасили и двамата. При завръщането си в село двамата станали неразделни приятели. Дядо ми по късно като кмет е убит от бандите на И. М. Бил  е предаден от неговия кръстник. В нашия край се нарича - ”калтята”, което на гръцки език преведено значи - на място баща . По тези причини баща ми Б. Г. се е отказал при женитбата си от наследственият кръстник – предател. Обърнал се с молба към неразделния приятел на баща си – И. П. да му стане кръстник - “калтята”. При една сватба Калтята извършва много разходи и въпреки че И. П. в това време е правил къща, се е съгласил да отклони средства за сватбата на баща ми. При второто раждане майка ми Л. Г. е родила близнаци и още на шестия ден от раждането лично занесла единия от близнаците при кръстника И. П., ухапала го за ухото, за да се разплаче и го дала с думите – Калтята това дете е вече ваше. Майка ми е постъпила така, защото до този момент съпругата на И. П. – Е. С. П. – наричана – калмана, което значи “наместо майка“, е била бездетна. Осиновеното дете от близнаците е кръстено с името Б., другият близнак е К. Майка ми е имала общо осем раждания. Аз съм последният роден и казваха че съм –“дорудок”. Майка ми и баща ми са постъпили така, защото – Калтята, И. П. преди това е имал уговорка с един от своите братя да му даде за осиновяване едно от неговите момичета, но определеното за осиновяване момиче е починало и след това вече неговите роднини са му казали, че Господ не е съгласен той да има наследници. Отказали са да дадат друго дете, защото и то може да почине. Смятали са, че той е прокълнат да бъде без наследници.

Аз едвам си спомням, че брат ми Б. идваше у нас и казваше, че той знае, че е роден от майка ми, но неговата майка е нашата Калмана – Е. П. Майка ми се смееше и отговаряше, че тя не е неговата родна майка, и че хората го лъжат, че майка ми го е родила.
През 1952 година осиновеният ми брат е починал от спукан апандисит. Аз едвам си спомням погребението. Не знаех какво значи да умре човек. Смятах че това е вид игра на големите - сега един ще легне в ковчега, а другите ще плачат, след това друг ще легне и така ще си играем. Спомням си, че родният ми баща беше от едната страна на ковчега на осиновения ми брат Б., а от другата страна беше осиновителят, и горко плачеха. Чух че през плач родният ми баща казваше нееднократно на осиновителя, че докато той има деца, ще дава и на осиновителя. Тогава мислех че такава е играта.
С течение на време разбрах, че това не е било игра за забавления. Двете семейства преживяваха много тежко загубата. Вече нямаше весели празници.
По едно време бяха се разбрали да бъде осиновен другият близнак Кирил, но той отказа категорично да даде съгласие. Тогава един ден моите родители ме хванаха за ръка и ме заведоха в къщата на И. П. Там ме питаха искам ли да бъда дете на Калмана и Калтята. Аз помнех обещанието на баща ми и дадох съгласие да бъда осиновен на мястото на покойния ми брат Б. Официалното осиновяване стана, когато бях в девети гимназиален клас. Беше ми запазено бащиното ми фамилно име и продължих да живея с моите братя и сестри. Поради това, че моите осиновители вече бяха пенсионери и получаваха земеделски пенсии, баща ми продължи да ме издържа, докато завърша висше образование. Моето осиновяване беше извършено само за да се осъществи желанието на моите осиновители – имотът, който имаха, да се наследи от един от живите братя на починалия ми брат – Б.
Веднага след моето осиновяване се промени моят начин на живот. Промениха се изискванията към мене. Промениха се моите задължения. Промени се моето ежедневие. Промени се отношението на хората към мен. Промени се отношението на близките ми към мен.
Моите осиновители буквално на другия ден ми съобщиха, че имат желание колкото се може по бързо да си намеря съпруга, за да имат внуци, които да гледат и да им се радват. Казваха ми, че жените не хапят, че те също работят и се самоиздържат, че аз ще мога да продължавам учението си и т. н.
Моите родители даваха да се разбере, че нямат против да се оженя и да изпълня мечтите на моите осиновители - както казваха “да нанункат внучета”.

Аз започнах да си търся подходяща съпруга, но бях толкова малък, че никоя от момичетата, към която се обърнах, не ме вземаше насериозно - та нали бях само на 14-15 години. Казвах вкъщи, че търся подходяща съпруга, но ми отказват за по сериозни контакти. Тогава моите осиновители се заеха да ми осигурят “булка” от техните роднини. Аз не ги харесвах момичетата от техните роднини и затова се държах така, че те сами да се отказват.
При едно пътуване до Пловдив за явяване на приемни студентски изпити, се запознах с едно момиче от съседно село. Това момиче много ми хареса, а и тя даде да се разбере, че ме харесва. В Пловдив през цялото време ходехме заедно. Като се върнах в село, казах на родната ми майка, че съм харесал Я. от с. М. и съм съгласен да се оженя за нея. Майка ми, изплашена до смърт, ми каза дословно така: „В това село само едно момиче се казва Я. и тя е дъщеря на вуйчо ти Е. Да не сте свършили някоя беля. Да се махаш от нея. Не искам да ни се раждат внуци уроди.”
При друг случай с едно момиче на име Д. отивайки вечерта към парка на нашето село, се спряхме и се целувахме до една къща на улицата. На другия ден родната ми майка ми каза: Ти снощи си се целувал с Д. Да се махаш от нея, защото тя ти е братовчедка по линия на баща ти.
Оказа се, че едната половина от селото са ми роднина по линия на баща ми, а другата половина са ми роднина по линия на майка ми. Следователно аз не трябваше да си диря съпруга от нашето село и близките села около него.
Първия сериозен контакт за женитба направих с момиче от гр. В. Казва се Ж., но като разбра, че ще трябва да дойде да живее в родното ми село, се отказа от мене под предлог, че си намерила приятел “мускулест футболист”.
Втори сериозен контакт за женитба осъществих с момиче на име Д. Много се обичахме, но аз се отказах от нея, защото разбрах, че е много ревнива. С нея ходих да изпращаме съпругата на най-големия ми брат за екскурзия в ГДР. Тя тръгваше от град София. При качване във влака се разцелувахме със снаха ми. При връщане от централна гара, хванати за ръце, Д. ми каза точно така: ”Ти сигурно имаш сексуални контакти със твоята снаха”. При тия думи аз с възмущение й ударих две плесници и я изгоних. Направих това умишлено, защото много я харесвах и не знаех дали ще издържа на желанието да се върна при нея. Исках да се страхува от мен и да бяга тя от мене, защото вече знаех, че ревността е неизличима болест на душата.
Трети сериозен опит за женитба направих с Я. от гр. Г. Д. Всичко в началото се развиваше много добре. Аз бях приет да следвам икономика в гр. София. Моят план беше да се оженя за нея. Тя да живее при моята осиновителка. Докато аз следвам, Я. да ми роди и отгледа с помощта на моята осиновителка и родната ми майка две-три деца, а с нейната заплата да ме издържа, докато следвам.
Нещата се развиха по съвсем друг начин. Две седмици след като пристигнах в гр. София, Я. дойде в София и ми каза, че не може аз да съм в София, а тя да е в Г. Каза ми да й намеря работа в София. Тя започна работа в София. После настояваше през лятото да отидем на море. Разбрах, че и тя не е подходяща за мен, защото отказва даже и през лятото да бъде в Г.
Четвърти опит за женитба имах с Л., но много бързо се разбра, че и тя не е подходяща.
Пети опит за женитба направих със С. Тя вече работеше в Благоевград, а аз работех в село Б. Аз често ходех с автомобилите в Благоевград и докато натоварят каша за животните от бирената фабрика, се виждахме със С.

Беше по време на световното първенство по футбол в ГФР. Млеконадоят от кравите във кравефермата на с. А. наполвина спадна. Доячите бързаха да гледат по телевизията мачовете и не доиздояваха кравите. При едно мое посещение в кравефермата констатирах, че единият от доячите остави кравата наполовина издоена. Направих му забележка, че при това положение кравата ще заболее от мастит, а тези крави са с висок млеконадой и е грехота да мъчи така животното. Доячът каза, че щом толкова съм се загрижил за кравите, да си ги доя аз сам. Не издържах на предизвикателството на дояча. Започнах да го бия, докато другите доячи ме спрат. Битият дояч заведе дело в съда за нанесения му побой. Имаше опасност да ме осъдят. Отидох в Благоевград и казах на С., че ще влезна в затвора за няколко месеца и я помолих да ме чака докато изляза от затвора. Така както си бяхме легнали в леглото тя, ми обърна гръб и даде да се разбере, че не желае да има работа с затворници. По този начин приключи и този опит да изградя семейство.
Останах разочарован от всички момичета, с които съм имал контакти. Взех решение да направя следното: Ще се оженя за някое момиче и след пет-шест месеца ще се разведа и ще живея като разведен. По този начин моята осиновителка, родната ми майка и всички близки ще знаят, че съм направил неуспешен опит да изградя семейство и ще престанат да ми досаждат за женитби, внуци и наследници. Просто изгубих всякакво желание да водя семеен живот. Реших да се отдам на кратки контакти с жени, да живея волно и свободно.
През целия ми досегашен живот съм констатирал, че каквото и да пожелая, дори и на ум да си го пожелая, пак ми се случва.
Така и този път след като взех това решение, отидох с ветеринарния лекар в учебната база по онова време. Там имаше голяма зала с телевизор и гледахме балетния конкурс в гр. Варна. В това време влезна една от чистачките и ни каза: Защо си губите времето тук? Излезте във фоайето да видите какво става там. Ние излязохме и видяхме следното: Около 50-60 жени бяха наобиколили нещо и гледаха с голям интерес. Приближихме се до жените и видяхме, че гледаха 5-6 жени, легнали на пода , които си бяха дигнали краката нагоре. Между вдигнатите крака видях едни, които ми направиха много добро впечатление. Тези крака бяха прави и изпечени от слънцето. В този момент се сетих за думите на родната ми майка и баба ми по бащина линия, които ми казваха да си намеря кавраклия момиче което означава - с прави крака, тънка снага и висока. Жените станаха от пода и започнаха да пеят една песен. Жените около тях започнаха да им хвърлят цветя в знак на одобрение за изпълнения номер. По късно разбрах, че това са детски учителки, които са събрани на обучение и тази група от жени са показвали приказката за дядо и ряпа. Момичето, което ми направи впечатление, е изпълнявала ролята на внучката, която участва при изваждането на ряпата. Ние се присъединихме към гледащите в момента, в който бяха извадили ряпата и бяха паднали на пода. Това момиче се наведе, взе една роза от земята, хвърли я в нашата посока и веднага след това излезе през изхода пред сградата. Розата падна направо в моите ръце. Реших, че момичето умишлено ми хвърли розата и заедно с розата в ръцете излязох и аз пред сградата. Приближих се до момичето и запитах: -Извинете тази роза за мене ли беше предназначена? Тя ми каза без да ме поглежда: -Простак. Аз казах: -Доколкото разбрах, Вие сте учителки. С какво съм заслужил това определение от Ваша страна. Тя ми каза: Имаш ли цигари? Дай ми една цигара. Дадох й една цигара без филтър. Тя започна да пуши и докато изпуши цигарата, успя да разкаже всичко за себе си и своите родители. Каза ми, че е единствено дете на своите родители, че е директор на детската градина в гр. Е. П., че следва задочно в Софийския университет, че нейните родители са вече пенсионери, че нейната майка непрекъснато й казва, че е много грозна и т.н. Аз разбрах, че съм се запознал с едно наивно момиче до глупост, което няма никакъв житейски опит. Това момиче живее живот според лекциите в учителския институт. Реших, че това е жената за мене. За нея можех да се оженя и след 5-6 месеца да се разведа. След разговор от 10-15 минути аз й целунах ръка и гледайки я в очите й казах: -Аз чувствам, че Вие ще бъдете моя съпруга. Тя ми каза: -Аз си имам приятел. Аз й казах: -Аз също си имам приятелки, но Вие ще бъдете моята съпруга. На другия ден се обадих по телефона на управителя на учебната база с молба да даде на това момиче моя телефон да ми се обади. Към края на работния ден тя ми се обади по телефона. Уговорихме се да се срещнем. При срещата я заведох на брега на река П. до една купа със сухо сено, току-що събрано, с намерение след като залезе слънцето и се смрачи, да се възползвам от нейната доверчивост.
На брега на реката тя ми декламираше стихове, които мене не ме трогваха, нито ме интересуваха, но се преструвах, че я слушам с внимание и интерес.
При настъпване на подходящата тъмнина аз се опитах да се възползвам от нейната наивност, но скоро разбрах, че съм сгрешил. Купата със сеното беше разхвърлена от борбите за удовлетворяване на моите желания, но уви, не успях. Принудих се да обяснявам на момичето за причините за моята грубиянска постъпка. Обясних как от ранна възраст от мене се е искало да си намеря съпруга. Как с всички, които съм имал контакти с такива намерения, са злоупотребявали. Как съм изгубил доверие във всички момичета и с какви намерения съм към нея. Обясних на момичето, че аз държа да задоволя желанието на моите осиновители. Особено сега, след като почина моят осиновител и остана жива само осиновителката ми Калмана. Дадох й да разбере колко много държа на Калмана, като й разказах няколко случая, заради които я обичам повече от родната ми майка. При първия случай аз все още живеех в родната ми къща. След като завърших гимназия отидох да работя в кравефермата, защото имах слабост към животните. Родната ми майка, след като се върнах от първия работен ден вкъщи ми каза, че тя не е отглеждала вкъщи говедари и ако на другия ден отида отново в кравефермата, не иска да се връщам при нея вкъщи. На другия ден отидох на работа в кравефермата и след работа се настаних да живея там. След три дни дойде на работното ми място моята осиновителка и ме попита така: -Л., Кумицата /така моята осиновителка се обръщаше към родната ми майка/ казва, че не спиш вече у тях. Казах на Калмана, че майка ме е изгонила и за това нощувам в стаите на кравефермата. Калмана ми каза, че аз съм неин син и да си отида при нея, че тя ще ми готви любимите ми храни и ще ме събужда сутрин рано, за да не закъснявам за работа. За това от този ден вече аз живеех при моята осиновителка.
При другия случай имах гостенка на име И. от гр. Варна. Калмана се зарадва много. За гостенката беше определена и застлана за нощуване отделна стая, а в другата стая спах аз. През нощта гостенката се премести при мене и така сме заспали. На сутринта Калмана е влезнала в моята стая, за да ме пита какво да готви за ядене и е видяла, че гостенката е в моето легло. Зарадвала се, че най-после нейното Л. ще се задоми. През деня разбрала, че момичето си отива и няма да има сватба. Всичко това аз чух, че го обсъжда с родната ми майка. Родната ми майка се обръща към осиновителката и казва дословно така: -Значи наш Л. е станал женкар. Аз ще му кажа на него. А Калмана каза следното: - Комице, какво е виновно нашето Л.? Гостенката е дошла при нашето Л. Та той така ли да я остави? Нали после ще му се смеят? При тия и много други случаи Калмана постъпваше така, че не можеш да не я обичаш и уважаваш безгранично. Тя винаги ме подкрепяше. За разлика от родната ми майка, Калмана вече заявяваше, че където аз отида да живея, там ще дойде да живее и тя при условие, че съм се оженил. Тя казваше, че не желае да ми пречи да бъда щастлив. Казваше, че ако аз съм щастлив, ще бъде и тя щастлива.
Момичето изслуша внимателно моя разказ и накрая ми каза, че не е правилно да поставям всички момичета под един знаменател и че тя не е такова момиче. Тя ми каза, че отношенията й с хората не са подправени и че тя така се държи изобщо постоянно. Каза м ,че се възхищава от моята осиновителка, защото са малко възрастните жени с такъв начин на мислене. Казах й, че ако тя постоянно се държи така, ще бъде подходяща съпруга за мене, но ако макар и малко се промени, аз веднага ще се разведа с нея. Разбрахме се да се въздържаме за деца, докато не се убедим, че можем да изградим здраво семейство.
На другия ден аз отидох в гр. Е. П. да поискам ръката й от нейните родители. Те бяха много възмутени от дъщеря си, че е решила да се омъжи за човек, с когото се е запознала преди един ден и не знае дали е циганин, турчин и т.н. Дъщерята им казваше само, че ние сме се разбрали. Аз им съобщих, че съм деветото най-малко дете на моите родители, че съм осиновен, че е жива само моята осиновителка, че обичам моята осиновителка повече от родната си майка, че моята осиновителка ще живее заедно с мене, без значение къде, и че мене може да не ме уважават, но нея – моята осиновителка е задължително да бъде уважавана. В противен случайу, казах, че новото семейство ще се разпадне моментално. Въпреки тяхното несъгласие решихме на следващият ден събота 28.09.1974 година да сключим граждански брак. Бракът се сключи без булчинска рокля, без халки, без подаръци. Решихме, че тези атрибути ще ги има след време, ако нашето семейство оцелее.
По време на сватбата и двамата бяхме много весели и доволни, за разлика от моите и нейните родители. И двете страни не виждаха бъдеще в новото семейство. Аз лично също не виждах моето бъдеще в този брачен съюз. Бъдеще виждаше само съпругата ми – И. К.
Аз дотолкова бях сигурен, че след пет–шест месеца ще се разделим, че изобщо не се вглеждах в съпругата си. Спомням си, че служебно бях на аерогарата в София и оттам купих слънчеви очила. Вечерта след като се прибирах вкъщи, ги подарих на съпругата си в знак на признателност. Учудването ми беше голямо, защото тя ги разглеждаше със съжаление, въпреки че за това време тези слънчеви очила бяха мечта за повечето българки. Казах й, че ще ги носи на морето, но тя каза, че не може да носи такива очила, защото тя носи очила с диоптър. Аз чак тогава констатирах, че моята съпруга носи очила седем диоптъра и не може да носи слънчеви очила. С времето разбрах, че и зъбите не са нейни, разбрах и още много други неща, на които не бях обърнал внимание в бързината си да сключа временен граждански брак.
Първият сериозен проблем имах с майката на съпругата ми. Нейната майка готвеше много хубави храни, но обичаше след като ми сервира храната, веднага след това да взема метлата да мете на същото място, където се хранех. Предупредих, че не понасям докато се храня, тя да мете стаята. При следващото подобно действие аз си взех единствената моя вещ в тази къща, един кожен куфар и си тръгнах. Съпругата ми с големи усилия ме убеди да остана и да отидем да живеем във все още недовършения апартамент на около петстотин метра от тяхната къща. Следващият проблем имах със съпругата ми. Една седмица след сватбата тя замина на съвещание на директорките на детските градини в “Боровец”. На другия ден един мой колега ми се обади по телефона и ми каза, че много бързо съм се разделил със съпругата ми. Съобщи ми, че е посетил “Боровец” и е видял, че моята съпруга цяла вечер е танцувала само с един мъж. Казах му, че още не съм се развел.
След завръщането, съпругата ми с приповдигнато настроение започна да ми разказва колко весело са преживели цялата група, как са танцували цяла вечер и т.н. Аз слушах с внимание разказа на съпругата ми и накрая питах с кои момчета е танцувала. Тя ми каза, че е танцувала с всички, които са я канили. След това й казах за обаждането на моя колега. Предупредих съпругата си друг път да разказва само истината или да не казва нищо, ако реши да икономисва част от истината.
Поредният голям скандал с моята тъща имах около един месец след сватбата. Моята осиновителка с голямо желание дойде да живее в гр. Е. П. Настанихме я да бъде в къщата при тъста и тъщата, защото аз ходех в дълги командировки. Една седмица след като беше дошла, моята осиновителка изяви желание да се върне в Г., защото не й понася въздуха в Е. П. Каза ми, че ако искам да е жива, веднага да организирам връщането в Г. Взех кола и тръгнахме за Г. Като пристигнахме до Благоевград моята осиновителка ми разказа, че моята тъща й казала: Ти нямаш ли си къща, та си дошла тука да живееш? След като оставих осиновителката си в Г. се върнах в гр. Е. П. Отидох в къщата на тъщата ми и през прозореца й казах така- Давам ти срок до края на годината да умреш сама. На първи януари ако си още жива, ще те удуша със собствените си ръце. Тъщата ми умря след един месец и през цялото време казваше, че такова нещо не е казвала на моята осиновителка. Твърдеше, че се е отнасяла с внимание и уважение към нея.
След смъртта на тъщата ми моята осиновителка отново се съгласи да дойде да живее при нас в апартамента. Съпругата ми се отнасяше с внимание и уважение към нея, а така също и към родната ми майка. Съпругата ми викаше майко и на моята осиновителка въпреки, че аз се обръщах към нея с думата ”Калмано”.
Една вечер съпругата ми я питаше така: Майко, какво искаш да ти направя за вечеря? Осиновителката ми в мое присъствие каза дословно така: -Ами като няма да ядем, няма да ядем. Тогава моята съпруга се обърна към мен и каза така: Л., нали чу аз какво казах и какво отговори майка. Защо не приемеш, че е същият случай и с моята майка? Аз казах на съпругата ми, че съм чул и съм съгласен, че тъщата ми е невинна, но какво да правя, че тя побърза да почине преди определения й краен срок.
Имах следния случай със съпругата ми: Готвехме се да отидем на театър в гр. София. Съпругата ми каза, че няма какво да облече. Аз раздразнен отворих препълнения гардероб с нейните дрехи и започнах да ги късам и да ги хвърлям. Тя каза: чакай, какво правиш? Моля ти се, спри! Съобщих й, че разчиствам гардероба от ненужните й дрехи, за да й купя други. След това в София отидохме до църквата “Александър Невски” и седнали на една пейка я помолих да ми покаже поне една от минаващите дами, която е облечена по-добре от нея. Съпругата ми се убеди, че притежава съвременни дрехи, и че ако иска, може да си купува още, но не трябва да казва, че няма какво да облече.
Ходихме на почивка в гр. Варна. При завръщането ни от Варна влезнах в апартамента и учуден се върнах назад. Казах на съпругата ми, че сме сбъркали апартамента. Оказа се, че в наше отсъствие е извършено, без наше съгласие, ново обзавеждане на жилището ни от моя тъст. Скъсах всичко, което можах, а което не можах да скъсам, го изхвърлих навън. Не исках други хора да се мешат в жилището, в което живеехме, въпреки че собственик на жилището беше тъстът ми.
Най-сериозният проблем в моя семеен живот възникна през 1975 година. През тази година почина родният ми баща Б. Г. – опората на нашата фамилия. Много трудно преживях загубата на баща ми. Веднага след погребението съобщих на съпругата ми, че аз се връщам да живея в Г. Тя каза, че не може да дойде с мене, защото тя е една единствена на родителите си. Казах й, че аз съм единственият на двете ми майки, защото всички мои братя и сестри живееха задомени в София и Варна. Съобщих на съпругата си, че ще чакам до един месец и ако тя не дойде в Г., ще си намеря друга жена, без да се развеждам. Още след десет дена аз започнах да търся друга подходяща жена и разбира се намерих такава на име В. Тя беше съгласна веднага да напусне град В. и да дойде да живее и работи с мене в Г. На двадесетият ден съпругата ми разбрала, че съм намерил друга жена, с която ще живея в с. Г. Тя дойде в с. Г. и каза, че е готова да се премести да живее в с. Г. и помоли да й намеря подходяща работа. Аз останах доволен от нейното решение. Казах й да се върне в гр. Е. П. и ако има нужда, ще я повикам. Казах й така, защото от гр. Варна се беше върнал брат ми К. - близнакът на покойния ми брат Б. На брат ми К. казах да се връща при семейството си,  защото той е по-възрастен и по трудно може да създаде ново семейство, а за мене ще е по-лесно. Той отказа да се върне при съпругата си в гр. Варна и за това аз се върнах при съпругата си в гр. Е. П.
По този начин се развиваше моят семеен живот със съпругата ми. Оказа се, че е много трудно, а дори е невъзможно с нея да се разделим. С времето тя успя да покаже, че притежава такива качества, които при предишните ми връзки с момичетата не бях забелязал. Не само това. С времето започнах да чувствам, че макар и бавно, но методично и последователно тя ми въздейства незабелязано, без да парадира и дразни самочувствието ми, ме прави по-положителен човек. Тя изграждаше търпеливо положителни човешки качества на своя съпруг, с който държеше да прекара земния си живот.
Така минаха повече от две години. Една вечер ми каза, че е време да имаме деца. Ето виждаш, че можем да живеем заедно. Казах й, че тя е студентка в Софийския университет. Едно дете ще й пречи да учи, а ще пречи и на мене. Тя каза, че на нея няма да й пречи и че няма да допусне аз да се занимавам с детето. Каза, че тя сама ще го гледа, без да ме ангажира. Казах й, че още е рано за деца да имаме. Тя сподели, че хората говорят, че тя не може да ражда деца. Казах й, че има време да покаже на хората, че тя може да ражда деца. Тогава тя ми съобщи, че някои хора казват, че и аз не мога да правя деца. Тогава аз й казах да ляга веднага да видим мога ли или не мога да правя деца. Девет месеца след тази вечер се роди първият ми син, а след 12 месеца и тринайсет дни се роди и вторият ми син.
Така от временно семейство, аз вече 35 години живея с моята съпруга И., но никога не се обръщам към нея с малкото й име. От началото се обръщам към нея с обръщението „жено мари”. Така реших, защото се страхувах да не кажа някое име от предишните момичета, с които съм имал контакти.
Една от причините аз да остана да живея със съпругата ми е, че между нас се установиха отношения с пълно доверие и уважение благодарение на съпругата ми. Аз й разказвах за всички мои предишни контакти, както на нея така, и на моите деца. С времето я запознавах с всички тях и тя се убеждаваше постепенно, че те наистина не са били подходящи за мене. Някои от тях са ни гостували в гр. Е. П. и тя ги е посрещала с внимание и уважение. При много от тях сме гостували с децата ни, на техните семейства. Само с една от тях съпругата ми стана приятелка, а децата ми са близки приятели с нейните дъщери - това е Ж. от Варна. Достигна се дотам, че съпругът на Ж. ми прави подаръци – вратовръзки, сака, ризи и др., защото аз повлиях на Ж. да си промени лошото отношение към него. Те бяха започнали да не се понасят по политически причини. Жана е комунист, а съпругът й Т. мрази комунистите. Сега вече, след моята намеса, нещата се промениха в положителна посока.

След първата седмица от моята женитба, при мене дойде С. -колегата ми от студентските  години. Бях сам в къщи. С. ми каза, че е дошъл с приятелката ми Л. и тя предлага да се върна при нея. Обясних на С., че това не може да стане. След около половин час се върна вкъщи съпругата ми и каза, че е срещнала С. с неговата приятелка. Каза ми, че като е видяла приятелката на С., се е успокоила за себе си, защото е видяла, че има и по-грозни от нея. След няколко дена се срещнах със С. и той ми каза, че Л. като си запознала със съпругата ми, е казала, че моята съпруга е толкова грозна, че вече е спокойна за себе си. Аз леко се усмихнах, защото се забавлявах с накърненото самочувствие и на двете. Нали съм ги обичал и двете.
След няколко месеца в с. Г. получих писмо от Л., с което ми връщаше наши общи снимки и искаше от мене съгласие да се омъжи за друг. Това писмо със снимките беше в гардероба и при едно подреждане на гардероба съпругата ми беше намерила снимките с писмото. Тя дойде при мене и започна да се извинява, че е направила изказване за Л., с което е възможно да ме е засегнала. Казах й да не се притеснява, защото и Л. е казала за нея същото. Тогава съпругата ми каза, че тя не е знаела, че това е моята приятелка, докато Л. е знаел , че това е моята съпруга.
Имах друг случай със С. Съпругата ми и децата бяхме на Огняновски минерални бани. Децата бяха на 5 и 6 години. От терасата видях, че С. е в двора на баните. Казах на съпругата ми, че С. е в двора на баните. Съпругата ми каза да ида тогава при нея, да я посрещна и да я поканя при нас. Поканих С. да се качи при семейството ми, но тя отказа. Поканих я в ресторанта. Тя там ми каза, че не иска нищо друго от мен, освен да роди дете от мене. Каза че към това дете аз няма да имам никакви ангажименти. Обясних на С., че това не може да стане. В това време един мой приятел ерген влезна в ресторанта. Извиках го на нашата маса и го запознах със С. Казах му, че това е подходяща партия за него и не след дълго се прибрах при семейството си. На другия ден моят приятел дойде при нас и каза, че С. е отказала всякакви контакти с него. На моя приятел не му се вярваше, че това е предишна моя любовница и че съпругата ми е разрешила да се срещна с нея.
Изпратиха ме в командировка в гр. Видин. Потърсих Д. - ревнивката. При срещата с нея тя много ми се зарадва. Похвали се, че се е омъжила. После предложи да поканя моята съпруга във Видин и да й гостуваме. Аз поканих съпругата ми. Гостувахме в жилището на Д. Д. настояваше да пренощуваме в тях. Въпреки че имах на разположение служебен апартамент останах в нейното жилище със съпругата ми. На другия ден Д. дойде на работното ми място, където бях в командировка, и започна да ми говори защо съм дошъл при нея, че съм дошъл да й покажа колко много обичам съпругата си и т.н. От нейното посещение разбрах, че Д. все още е болна от ревност. Съпругата ми беше в нейното жилище и аз веднага отидох и я помолих да си събере нещата, защото една болна от ревност жена е възможно да предприеме какви ли не действия.

Един път ми се обади по телефона Я. от Банкя. Каза ми, че е в Банкя на почивка и иска да отида там да се видим. Аз отидох в Банкя. Разхождахме се с Я. в парка и разговаряхме по различни въпроси. Накрая се качих на влака и през централна гара София заминах за Е. П. Бях се качил на влак, които не спира на гара Е. П. Слязох от влака чак в Ихтиман, а след това се върнах до гара Е. П. Прибрах се някъде след един часа през нощта. Обясних на съпругата ми къде и с кого съм бил. Тя не изрази нито капка недоволство и съмнение по този въпрос.
Друг път преди пет-шест години ми се обади Л. от Варна и ми каза, че със сестра си М. ще бъде в София и да отида да се срещнем. Аз не можах да отида на срещата. Съпругата ми като разбра, че не съм отишъл на срещата, изрази сериозно възмущение от моята постъпка. Каза, че след като са настоявали да се видим, навярно са имали нужда и ще си помислят, че тя ми е попречила за това.
През цялото време на нашия 35-годишен съвместен семеен живот аз съм сменил 36 работни места. Понякога съм оставал за дълго без работа. Друг път съм напускал директорски или началнически длъжности и съм преминавал на работа като дояч в кравеферма, миньор и др. Никога съпругата ми не е изказвала недоволство от моите действия. Винаги е подкрепяла решенията ми.
През 1996 година напуснах работа като съветник по финансов контрол. Причината за моето напускане беше, че Б. Д. отказа да придвижи към съдебните власти ревизионен акт и акт за начет против А. Д. Останах безработен точно когато децата ми бяха студенти. Следваше да се издържаме със заплатата на съпругата ми – директор на детска градина. Заплатите не им изплащаха редовно. Аз се принудих и завъдих кози, около 15 броя. По цял ден се занимавах с тези кози. Дояхме млякото. Правихме кисело мляко и сирене, а яретата ги колехме и се хранехме. Съпругата и децата ми нито един път не изразиха недоволство от мене като причинител на тези затруднения и лишения.

През 1976 година напуснах работата. Работех като началник планово-икономически отдел. Напуснах тази длъжност поради противоречие с общинското партийно ръководство в Е. П. Веднага започнах работа като дояч в кравефермата. Това беше кравеферма за две хиляди крави. Доенето се извършваше на каросел по Германска технология. Пътувах до работното ми място и обратно до Е. П. всеки ден по 100 км. Съпругата ми ме подкрепяше и за това решение.
През лятото на 1986 година със съпругата ми и децата бяхме в къщата на моите осиновители. С Н. - първи братовчед на съпругата ми заварявахме железни тръби за асмите в двора на къщата. Имаше разхвърлени електропроводи за електрожена. Помолих съпругата ми с децата да отиде на минерални бани с автобуса, който преминава през с. Г. Веднага след като излезе съпругата ми с децата, пристигна при нас сестра ми К., която живее в гр.Варна. Сестра ми поиска от мене да разменим нейния апартамент от Варна с нашата къща в Е. П. След това тя имала уговорка да размени къщата в Е. П. за по-голям апартамент в гр.Варна. Аз обясних на сестра ми, че къщата не е моя, а е собственост на съпругата ми. Сестра ми без да се съобразява, че до мене е Н., си позволи да ми каже следното: - Л., твоята жена е грозна и тя ще направи това, което й кажеш ти. При тия думи аз изгоних сестра си по най-груб начин. Сестра ми след това отишла на спирката и плачейки се оплакала на съпругата ми, че съм я нагрубил с лоши думи и съм я изгонил. С изненада видях, че съпругата ми се връща с децата и започна да ми се кара защото съм нагрубил сестра си. Аз за да се оправдая, казах причините, за които съм я изгонил, а съпругата ми каза: - Ами вярно е, че съм грозна в сравнение със сестра ти. Та трябваше ли заради това да я нагрубяваш.
Само един път съм констатирал, че моята съпруга ме ревнува. Беше през лятото на 1987 година. Имах апартамент в гр.София. В този апартамент не исках съпругата ми да размества и разчиства. Един ден с децата останах в Е. П. да боядисваме радиаторите, а съпругата ми замина за София. След около един час съпругата ми се върна и плачейки ми каза, че в софийският апартамент има друга жена, която е почиствала и размествала. Каза ми точно така: - На мене не ми разрешаваш да подреждам и почиствам там, а на тази жена си разрешил. Не бях давал ключове на никоя жена и затова тръгнахме двамата за София. При пристигането в апартамента се оказа, че сестра ми И. е взела без мое разрешение ключовете от брат ми К. и без мое знание се е настанила в апартамента. Съпругата ми се почувства много виновна за предизвикания скандал. Беше готова да потъне вдън земята от неудобство, защото неоснователно е допуснала да ме ревнува.
През 1989 година ме уволниха, защото изпратих една сигнална записка до главния прокурор на република България за злоупотреби с пари на профсъюзите. Като безработен не можех да правя вноските за апартамента в София. Получих писмо от Банката, че ще ми вземат апартамента, ако не започна да внасям ежемесечно вноските по дадения ми заем. Споделих със съпругата ми, тъста и децата, че ще продам наследената ми къща от моите осиновители, за да плащам заема в банката. Всички членове на моето семейство - съпругата ми, баща й и децата ми казаха,че по-скоро ще продадем жилищата в Е. П., отколкото наследените имоти от моите осиновители. Надявам се, че става ясно защо аз не можах да се разделя с моята съпруга, въпреки направените в началото усилия за това.
Промених отношението си към семейния живот през лятото на 1985 година. Със съпругата ми и децата бяхме в къщата на моите осиновители в с. Г. Аз правех канализацията за мръсната вода на къщата. Съпругата ми се занимаваше с децата и подготвяше храната за закуската, обяда и вечерята. Децата често идваха да играят край дълбоките изкопи. Имаше опасност децата да паднат в дълбоките изкопи и помолих съпругата ми да замине с децата за Е. П., за да мога спокойно да правя канализацията. Сутринта на следващия ден ги изпратих на автогарата и след като се върнах вкъщи, почувствах отсъствието на семейството ми: пълна тишина в цялата къща; нямаше ги кавгите между децата ми; нямаше кои да извика от терасата, че обядът е готов; нямаше на кого да се карам; нямаше на кого да правя забележки. Целият ден не можах да работя.
Тогава разбрах, че вече не съм за никъде без моето семейство. Без моето семейство съм кръгла нула, а семейството го имам благодарение на търпението и твърдостта на съпругата ми, за която се ожених с намерение да се разведа след 5-6 месеца. Боже ГОСПОДИ, каква голяма грешка щях да направя! Колко грешно решение съм взел през есента на 1974 година. Колко много ми е помогнала съпругата ми, за да не попадна в капана на вечната самота!
В настоящия момент единственото ми желание е да направя на съпругата ми булчинска рокля и да организирам венчавка в Г. черква. Считам, че съпругата ми заслужава такова внимание, макар и твърде късно. Тя заслужава честта да облече булчинска рокля.
Аз, Л. И. Г. го написах този материал, защото смятам, че той ще бъде поучителен за всички, които по различни причини вземат на младини такива ГРЕШНИ РЕШЕНИЯ.

*Историите са публикувани със съкращения