Винаги съм харесвала сериалите. За мен те са правдивата история на обикновения човек, в чийто живот може да се случи абсолютно всичко. Всеки от нас е познал и любовта, и омразата, и раздялата, и бедността, и внезапното издигане на върха на обществения живот.
Всеки е срещал подобни типажи и на героите от “Перла” – добрият дядо, опитващ се докрай да воюва за сплотеното семейство, въпреки че времената неусетно за него са се променили; лошата свекърва Шереф, която има всичко около себе си, но не може да го оцени; нещастницата Гюлсюн, която заслужава всичко, но животът само й отнема; интригантът Тарък, страхливият Ахмет, който не смее да разкъса оковите на несполучливия брак, вечно разминаващите се лудо влюбени Пънар и Онур…
А всяка жена намира себе си в образа на някоя от героините. Аз открих себе си и своя любим в образите на Мехмет и Инджи не само, защото физически напомняме на тях (той е със светли коси, а аз съм тъмнокоса), защото и аз съм наивно момиче с малко старомодно чувство за морал и гордост, а той – справедлив и добронамерен мъж, или защото се обичаме много.

Нашата любов е съпътствана от същите трудности, с които се борим и които побеждаваме всеки ден. Аз, както Инджи, открих половинката на много километри разстояние, въпреки че не съм от турски край, а от столицата, а приятелят ми – от “провинцията” (гр. Р.). Събра ни модерният сватовник – интернет. Не е човекът, когото реално съм обичала цял живот като героинята от “Перла”, но определено бе Онзи, когото съм чакала и търсила цял живот – сродната душа, която те разбира и без думи, която винаги и навсякъде те намира без усилие и живее, диша и се движи с твоя ритъм. Онзи, който споделя интересите ти и въпреки това винаги може да те научи на нещо ново. Който не се втурва веднага да изглажда ръбовете в характера ти и да те превръща в “нормално момиче”, а приема особеностите ти с обич, защото те перфектно пасват на неговата оригинална и интересна натура.
Той нямаше фатална бивша любима, с чийто призрак да се боря, но съмненията “дали е истинско, или е от онези заблуди, които се случват само на кино” присъстваха и тук. Пред себе си имах примери на подобни връзки и бракове, които не издържаха проверката на времето. Влюбените се измъчваха от срещите на няколко месеца и всеки пое по своя. Защо при нас да е различно и какво променя вродената ни сила да се борим с изкушенията, които са зад всяка крачка? И двамата цял живот сме били съпътствани от лош късмет, как така изведнъж всичко ще се промени просто така?
До него обаче осъзнах, че винаги, когато съм вървяла по своя път и съм била себе си, съм печелила. Грешките ми са били единствено следствие от опита да насилвам собствената си природа, с пълното съзнание, че “това не съм аз”. Да, не съм от слабите жени, които обичат и гонят на всяка цена лесното, близкото, недостатъчното, само, за да не бъдат сами, защото някой някъде им е казал, че необвързаната жена е човек второ качество.
Опитът дотук показа, че рискът си е струвал дългите години чакане, търпение, сълзи, разочарования и започване отначало. През последните години преживях толкова много и се убедих, че животът е достатъчно кратък, за да го пилея за хора без значение, които сега дори не си спомням достатъчно ясно и сякаш никога не са съществували. Подобно на Инджи, винаги мога да си тръгна, когато усещам, че мястото ми не е там, не съм щастлива или съм сгрешила с избора си. Без значение дали след себе си оставям богатство или прекрасни възможности за реализация. Без значение от онова, което ме очаква напред.
Ако е истина, че няма идеален живот, предпочитам сенките в това щастие да са в километрите между двата града и баналните материални затруднения на повечето млади хора у нас, вместо под ръка да имам човек, с когото ще ме дели най-страшното разстояние – духовното отчуждение.

*Историите са публикувани със съкращения