Здравейте аз съм Т. К. от Търговище, искам да ви разкажа за моята любов от пръв поглед. Момчето се казва Д. и той е от тук, колкото мен и учим в едно училище. Ще ви кажа как се влюбих в него. Запознахме се в 9 клас миналия септември, аз го забелязах още първия ден, един мой съученик го познаваше и все се спираха да говорят. Аз го гледах, той ме гледаше, но все не се запознавахме. Минаха така месец, два, три и един ден аз го намерих в сайт за запознанства. Писах му коментар и той ми отвърна, тогава почнахме да си пишем в този сайт. След известно време, може би месец и повече, ние се запознахме в едно кафе на необичайно място (в тоалетната). Аз го гледах, той ме гледа, но не си казахме здравей. Дали защото не се познавахме лично? Може би това беше моментът, но го изпуснахме. Вечерта веднага му писах в сайта “дори не ме поздрави”, той ми отговори, че не ме познава и иска да се запознаем. Разменихме си скайповете и започнахме да си пишем там. Запознахме се, но той си имаше приятелка, а аз толкова много го харесвах, но просто нямаше как, не исках да му развалям връзката.

Един ден реших да му разкрия своите чувства и той ми отговори подобаващо “имам си приятелка”. След около седмица той вече започна да флиртува с мен и аз тогава разбрах, че може да се получат нещата между нас, но имаше пречка – неговата приятелка. Една вечер си писахме и решихме да се срещнем тайно, без приятелката му да знае. Това продължи няколко дни и той реши да скъса с приятелката си, защото може би бе разбрал, че има чувства към мен. Когато той скъса с нея, тя не спря да го търси. След известно време той ми предложи и аз приех и ето - ние вече бяхме заедно. Отначало се криехме, защото не се познавахме достатъчно, искахме първо да се опознаем един друг и след това приятелите ни да научат за нас. Много се обичахме – още от пръв поглед. Мина един месец и какво стана - не зная, скарахме се. Не искахме – така се случи. Не исках да го губя, но нещо се бе случило и той реши да си дадем малко почивка. Мина време, след раздялата ни ние не спирахме да комуникираме – писахме си, виждахме се в училище, всичко беше добре, бяхме си приятели. Един ден, както си писахме и аз го молех да се съберем, той склони – отново бяхме заедно. Хорската завист е толкова силна, че надделя над всичко и пак ни раздели. Пускаха се разни слухове по наш адрес. Двамата много съжалявахме. Много се обичахме, макар и само приятели.

Пиша ви това писмо, което може би ще ми помогне да докажа, че любовта е по–силна по хорските приказки, знам, че той иска да е с мен, но хората не ни позволяват. Моля ви помогнете ми отново да сме заедно, това е първата ми любов – любов от пръв поглед. Много го обичам – моля ви помогнете ми пак да си го върна. Спечеля ли наградата, ще е шанс отново да съм с него, това ще е най–незабравимият миг в целия ми живот. Искам го от цялото си сърце, обичам го и искам да сме заедно. Дано прочетете моето писмо и да ми помогнете да реализирам моята мечта, а именно да бъда с него, защото любовта е неразделна част от човешкия живот.

*Историите са публикувани със съкращения