Любовта е по-силна от всичко
Петдесет и четвърта история
12 Август 2009
Реклама
Казвам се И., на 20 години от град Б. Обичам журналистиката и психологията, но армията е моята най-голяма страст. Преди 1 година и 9 месеца се запознах с моето момче и моя войник. Той е военен. В момента е в Афганистан на мисия. Той е на 25 години и е военен от 3 години. Когато се запознахме, много се радвах, че се занимава именно с тази професия. Никога не съм си помисляла да го спирам, ако реши един ден да замине на мисия, въпреки че знам колко е опасно и рисковано. И когато ми съобщи, че заминава, не се изненадах толкова и го подкрепих напълно. Сега малко за любовта. От първият момент, в който го видях, вече знаех, че съм влюбена в него. По-късно разбрах, че и той е изпитвал силни чувства към мен, но е решил да поизчака. В интерес на истината, аз направих първата крачка към него, като го попитах директно дали ще има нещо сериозно между нас. А той ми отговори с смс: "Всичко зависи от теб!'' С една дума - не сме бързали нито с първата целувка, нито с по-сериозните ни отношения. Имаме прекрасни мигове, прекарани заедно, които са незаменими! Един ден, както си седяхме в колата и гледахме към небето, падна една звезда и ние си пожелахме по едно желание. И аз казах на М., така се казва той, че желанията от падащите звезди се сбъдват. А по-късно разбрах, че една вечер, когато той е бил наряд, си е пожелал да отиде на мисия. И желанието му се е сбъднало. Т.е. заминава на мисия. Нямах право да го спирам, макар че изпитвах смесени чувства - гняв, болка и неизвестност. Много се притеснявах, не само за него, но и за всички момчета. Аз от суеверие и може би да не се разстройвам, реших, че трябва да отида при моите родители на гости. Те са в Гърция. И така 10 дена преди М. да тръгне за Афганистан, аз потеглих за Гърция. Помня, че като тръгнах, времето беше студено и духаше вятър. Още ми е в съзнанието този ден. Реших също, че М. не трябва да идва да ме изпраща. Просто не исках да се разстройвам още повече. Цялата вечер не можах да заспя в рейса и плачех и се чудех как ще изкарам 6 месеца без него.
Останах 1 месец и половина в Гърция. Гордея се, че успях да напиша материал за България, когато беше публикуван в емигрантски вестник. Осъществих една от мечтите си. След това се прибрах отново в България, защото ми предстояха кандидат-студентски изпити и трябваше да се подготвям. Беше ми адски трудно без него, а и едновременно с това и отказвах цигарите. Така че се борех с много неща едновременно. Колко нощи съм изкарала в безсъние и болка, само аз си знам. На 14 юни имах рожден ден и както си седях в едно заведение, телефонът ми звънна. Обади ми се баща му и ме попита къде съм. Разбрахме се и той дойде при мен с огромен опакован подарък. Наистина се чувствах като в "Море от любов''. Беше подарък от моя войник - голямо мече със сърце и картичка със страхотни пожелания. Щях да припадна от вълнение. А забравих да кажа, че се разбирам много добре с майка му и баща му, както и с цялото семейство. Сега, когато остава само 1 месец и 5 са зад гърба ни знам, че тази мисия засили още повече чувствата ни и кали любовта ни един към друг. Чакам го да се върне с голямо нетърпение на 10 септември, защото се нуждаем един от друг - като пустинята и дъжда. А в компанията на bTV много се забавлявам, не пропускам и любимия си сериал "Перла". А относно любимата си героиня Инджи, имаме много прилики, особено в характера. И аз като нея, каквото си реша, го правя и никой не може да ме спре! Но все нещо става и се провалям, но благодарение на моята любов всичко се оправя! А що се отнася до изпитите, ми каза, че и да не стана студентка, няма да се свърши светът. Важното е, че се обичаме и се подкрепяме във всичко. Не напразно любовта е по-силна от всичко.
*Историите са публикувани със съкращения
Останах 1 месец и половина в Гърция. Гордея се, че успях да напиша материал за България, когато беше публикуван в емигрантски вестник. Осъществих една от мечтите си. След това се прибрах отново в България, защото ми предстояха кандидат-студентски изпити и трябваше да се подготвям. Беше ми адски трудно без него, а и едновременно с това и отказвах цигарите. Така че се борех с много неща едновременно. Колко нощи съм изкарала в безсъние и болка, само аз си знам. На 14 юни имах рожден ден и както си седях в едно заведение, телефонът ми звънна. Обади ми се баща му и ме попита къде съм. Разбрахме се и той дойде при мен с огромен опакован подарък. Наистина се чувствах като в "Море от любов''. Беше подарък от моя войник - голямо мече със сърце и картичка със страхотни пожелания. Щях да припадна от вълнение. А забравих да кажа, че се разбирам много добре с майка му и баща му, както и с цялото семейство. Сега, когато остава само 1 месец и 5 са зад гърба ни знам, че тази мисия засили още повече чувствата ни и кали любовта ни един към друг. Чакам го да се върне с голямо нетърпение на 10 септември, защото се нуждаем един от друг - като пустинята и дъжда. А в компанията на bTV много се забавлявам, не пропускам и любимия си сериал "Перла". А относно любимата си героиня Инджи, имаме много прилики, особено в характера. И аз като нея, каквото си реша, го правя и никой не може да ме спре! Но все нещо става и се провалям, но благодарение на моята любов всичко се оправя! А що се отнася до изпитите, ми каза, че и да не стана студентка, няма да се свърши светът. Важното е, че се обичаме и се подкрепяме във всичко. Не напразно любовта е по-силна от всичко.
*Историите са публикувани със съкращения
