Здравейте Наталия,
Много харесвам Вашето предаване, следя го винаги, когато имам възможност, защото съм много емоционален човек и съм съпричастна към всяка история, която представяте в предаването и силно вярвам, че Любовта ще спаси света! Реших да споделя с Вас моята история, която не знам доколко се доближава до историите в прекрасния сериал ПЕРЛА, но тя преобърна живота ми, зареди ме с много енергия, с любов, и заедно с това и с много тъга и разочарование!
Казвам се А. И., на 53 г. съм, живея и работя в град П. Имам две прекрасни деца на 28 г. и 21 г. Дъщеря ми живее в Италия от 8 години, а синът ми живее с мен. Преди 9 г.и половина внезапно почина съпругът ми, само на 46 г. Загубих един прекрасен съпруг, приятел, баща, любовник! 23 г. споделяхме и добро, и лошо, създадохме две чудесни деца ,достойни за уважение. Две години след неговата смърт аз мислех, че е дошъл краят на света, бях се отчаяла, потъвах в дупка, от която трудно излизах, и наново се потапях в тъгата си. Но благодарение на психотерапевтите, приятелите и колегите, на работата си, лека полека започнах да вярвам, че животът продължава! Тогава се регистрирах в сайт за запознанства просто така, без да очаквам, че мога да намеря човек, който да харесам и да ми бъде приятел, защото със самотата не се свиква. Имах голяма нужда от такъв човек, но дълго време не ми се отдаваше да си пиша с такъв. И тогава се запознах с А.,един мъж, живеещ и работещ в Истанбул, на 46 г. Отначало беше само кореспонденция в сайта, после и по скайпа, видяхме се на камерата и нещо в мен се преобърна, влюбих се. Говорихме много и дълго, харесвах чувството му за хумор, ерудицията му, начина, по който ме привличаше. Разказа ми за себе си, женен, но разделени с жена си, живеел с майка си и единия син в Истанбул, а иначе е родом от И., и през лятото на 2007 г. се срещнахме в П. Той дойде с негов приятел. Много се колебаех дали да отида на срещата, страхувах се да не се разочароваме и двамата, като се видим на живо. Но всичко завърши като в приказките. Прекарахме чудесна вечер и нощ, на следващия ден те си тръгнаха, и двамата плакахме, че се разделяме!Обичах го все повече и повече. И той ме обичаше безумно. Видяхме се още 2 пъти в П., като втория път оставих децата си, които бяха дошли от Рим, и прекарахме 2 чудесни дни, незабравими. След няколко дни го потърсих вкъщи по телефона да го чуя и да му кажа колко много го обичам, колко много ми липсва, че той е моят живот! Но телефона този път вдигна жена, по гласа не приличаше на възрастен човек. Нещо ме жегна и аз затворих. Позвъних на мобилния, пак тя вдигна, извиних се и затворих. Цяла нощ не спах от някакво лошо предчувствие. На другия ден към 9 часа сутринта на работата ми звънна мобилния ми телефон, от който звъннах вечерта. Беше жена му. От нея разбрах, че той никога не се е разделял с нея, че майка му живее в И. с единия им син и никога не е била в Истанбул, разпитваше ме откъде се познаваме, какви са отношенията ни, че ако не съм аз, ще бъде някоя друга, и т.н. Трудно ми е да пиша за този разговор. Бях в шок, все едно, че някой ме беше попарил с вряла вода! Тя беше любезна, доколкото можеше, аз също със свръх сили успях да й кажа, че сме приятели и аз много държа на него. Реших да сложа край на тази връзка. Писах му за обаждането на жена му и за всичко, което ми е казала, че не знам какво да правя, защото съм много наранена от лъжите му, а той ме уверяваше, че това го е направил, за да не ме загуби, че не може да живее без мисълта за мен, че мен ме има, че има някой, който го обича, и който той силно обича! Разумът ми казваше недей, спри до тук, много си наранена, не бива да прощаваш лъжи, ти държиш на честността, какво ще правиш с женен мъж? Обаждаше ми се по няколко пъти на ден, за да ме увери, че отношенията с жена му са вече само формалност, че аз съм смисълът на живота му. Лутах се между сърцето и разума, а в сърцето беше той и само той! Тогава реших, че не искам да страдам, искам да бъда с него, защото го обичам безкрайно много и не мога да си представя, че няма да го има в живота ми. Простих му, оставих всичко в миналото, а той ми обеща, че никога няма да ме лъже повече. И аз отново му повярвах. Може би в отчаянието си да не бъда сама, съм се хванала за него като удавник за сламка. Но жена му започнала да го следи, не можем така, както преди да разговаряме дълго, да си пишем, а напоследък и много по-рядко. Не сме се виждали от около 1 година, аз не мога да отида в Истанбул, а и той не можел да вземе отпуск, за да дойде. Много пъти решавам и казвам край, до тук, но той отново ме омайва с неговите приказки и аз отново съм в неговия капан! Обичам го безумно! Мисълта, че мога да го загубя, ме подлудява. А той продължава да ме уверява, че ще бъдем заедно, само трябва да чакам, защото съм избрала трудна любов. Не знам какво да правя. Не искам да го загубя! И той също мен! Знам го, чувствам го. Люлея се от едната крайност до другата и пак се връщам в началото.

Това е моята история, мила Наталия.
Ще съм Ви благодарна, ако поне я прочетете, защото тя е моята изповед! С децата не мога да разговарям за нас! Не знам как ще реагират, все още проявяват ревност спрямо моя личен живот, смятат, че нямам нужда от друг, освен от тях, защото много ме обичат и ценят. Аз също ги обичам много, те са смисълът на моя живот, но и аз съм жив човек, имам нужда някой да ме обича, нуждая се от ласките му, от любовта му!
Това е. Бъдете здрава! Успех на Вас, Вашия екип и на Вашето предаване!
С уважение: А. И.

*Историите са публикувани със съкращения