Много ме заболя, но си премълчах
Деветдесет и седма история
01 Септември 2009
Реклама
Здравей, Наталия!
Пиша ти, за да ти разкажа моята история. Живея с приятеля си от 2 години и 8 месеца. Той е разведен и има 10-годишна дъщеря. Още от началото на годината бяхме решили да се разпишем и съобщихме на родителите ми. Те нищо не казаха, а неговото семейство много се зарадва. Наскоро, в началото на месеца, на седми станахме семейство. Седмица преди сватбата ходихме при родителите ми. Чувам от роднини и познати, че не са съгласни, било рано, защо съм бързала. Попитах баща ми дали ще дойдат, а той ми отговори, че не знаел какво ще има на 7-ми. Много ме заболя и си премълчах, тръгнахме си. Накарах приятелят ми да му се обади и да ги покани, баща ми му пожелал приятно изкарване и му затворил телефона.
Вечерта, след като ми каза, платих на един приятел да ни закара, за да се разберем. Скарахме се жестоко, той ме нарече с много лоши думи, които един родител може да каже на детето си. Изкара ме най–голямата използвачка на света. Винаги съм им помагала и той ме обвини, че съм го правила с някаква цел. На тръгване му казах, че ако имат дъщеря, са поканени и при добро желание да заповядат, а той ми отговори, че нямал дъщеря. Страшно ме заболя. И така, дойде денят на сватбата, всички гости дойдоха, освен родителите ми. Поплаках си, но не минава, много боли. Вече минаха 3 седмици и нито един път не ме потърсиха, дори и майка ми не се обади поне да ме чуе как съм. Надявам се скоро да забременея „дай боже”, защото и аз като Инджи страшно желая да имам дете. Но докато за нея това е само роля, при мен всичко е реалност. За мен това се е превърнало във „фикс идея”. Участвам в играта с надеждата, че поне един път ще ми провърви и недай си боже да спечеля, това ще е сватбен подарък за мен и съпруга ми. Тъй като даже не сме имали и меден месец, защото той е безработен в момента и не можем да си го позволим. Благодаря ви, че можах да споделя с вас историята си.
*Историите са публикувани със съкращения
Пиша ти, за да ти разкажа моята история. Живея с приятеля си от 2 години и 8 месеца. Той е разведен и има 10-годишна дъщеря. Още от началото на годината бяхме решили да се разпишем и съобщихме на родителите ми. Те нищо не казаха, а неговото семейство много се зарадва. Наскоро, в началото на месеца, на седми станахме семейство. Седмица преди сватбата ходихме при родителите ми. Чувам от роднини и познати, че не са съгласни, било рано, защо съм бързала. Попитах баща ми дали ще дойдат, а той ми отговори, че не знаел какво ще има на 7-ми. Много ме заболя и си премълчах, тръгнахме си. Накарах приятелят ми да му се обади и да ги покани, баща ми му пожелал приятно изкарване и му затворил телефона.
Вечерта, след като ми каза, платих на един приятел да ни закара, за да се разберем. Скарахме се жестоко, той ме нарече с много лоши думи, които един родител може да каже на детето си. Изкара ме най–голямата използвачка на света. Винаги съм им помагала и той ме обвини, че съм го правила с някаква цел. На тръгване му казах, че ако имат дъщеря, са поканени и при добро желание да заповядат, а той ми отговори, че нямал дъщеря. Страшно ме заболя. И така, дойде денят на сватбата, всички гости дойдоха, освен родителите ми. Поплаках си, но не минава, много боли. Вече минаха 3 седмици и нито един път не ме потърсиха, дори и майка ми не се обади поне да ме чуе как съм. Надявам се скоро да забременея „дай боже”, защото и аз като Инджи страшно желая да имам дете. Но докато за нея това е само роля, при мен всичко е реалност. За мен това се е превърнало във „фикс идея”. Участвам в играта с надеждата, че поне един път ще ми провърви и недай си боже да спечеля, това ще е сватбен подарък за мен и съпруга ми. Тъй като даже не сме имали и меден месец, защото той е безработен в момента и не можем да си го позволим. Благодаря ви, че можах да споделя с вас историята си.
*Историите са публикувани със съкращения
