"Моята перла с цвят на корал"

Тридесета история

23 Юли 2009

Тя ми беше и майка, и дъщеря, и съдник, и съветник, и другар, но най-вече приятелка. Една изключителна жена и майка. Животът й не беше лек. Повече от тридесет години страдаше от диабет. А той не прощава. Въпреки тежките последствия тя решава да роди дете. С хиляди перипетии деветте месеца минават, за да дойде ТОЙ в юлския ден на деветдесета година. Мъничък, но смел, със стиснати юмручета, готов да се бори от първия си миг на белия свят.

ТОЙ близо деветнадесет години е сламката, за която се хваща болната му майка. След раждането му здравето й съвсем се влошава. Единадесет години по-късно й е поставена поредната диагноза, плод на диабета – хронична бъбречна недостатъчност. Започва досадната перитониална диализа. Четири пъти в денонощието, няма делник, няма празник. Сякаш не му стигаше невропатията, временната слепота, трайната загуба на дясното око и още, и още. Някой медик можеше да напише учебник с нейните болежки или научен труд. Този диабет като невидим змей я ядеше отвътре.
Денят й започваше с болка и завършваше късно през нощта с поредната диализа. За да дойде утрото, изпълнено с подобаващата доза болка. А тя стискаше зъби. Бавно се надигаше да приготви обяда на детето, да изглади дрехите му и пак се паркираше в леглото. Телевизорът й беше прозорец към света. Последните години рядко излизаше. Най-често до болницата и обратно. По пътя се радваше на афишите, на сградите, на хората. Така много дни, един след друг. Спалнята й прилича на малка болница. Стойката й за диализните торби, кантара, за да ги претегли, два апарата за кръвното, две писалки – с бърз и бавен инсулин, глюкомера, хапчета, мехлеми, дезинфектанти и какво ли още не.

Бяла пухкава топка е любимото същество след сина й – Лизи. Късокрака, гальовна, своенравна, нежна котка. В дългите самотни часове, докато М. е на училище, те двете си говорят – едната мърка, а другата нарежда. Но болката беше по-силна от жаждата за живот. Последната година – главна и основна цел бе абитуриентският бал на порасналия младеж. Двадесет и пети май – хубав пролетен ден, слънчев, дъждовен, за да му върви по вода в живота. Изпълнен със смях, шеги, веселба. И после... Капка по капка се стопяваха последните силици. По спешност на двадесет и девети юни / Петровден/ е приета в болница с диагноза инсулт. Прогнозата е оптимистична. Но той – диабетът, пак се проявява със своя зъл характер. На първи юли посреща Джулай морнинг в кома, на командно дишане, безпаметен ден. И преди слънцето да докосне на запад хоризонта – последен дъх и … край!

Малка нежна перла с цвят на корал. Крехка и изящна отвън - яка и здрава отвътре. Времето я смаляваше безмилостно, но духът отвътре се опъваше. Нежното розово избледняваше и бавно изкристализираше. И миг преди да я скрият от Слънцето завинаги, един палав лъч се заигра в миглите на сляпото й око. Там се спотайваше една неотронена сълзица. Същинска перла, без цвят, без блясък, а само дух. Силен дух на смела и борбена майка. Тя се състезаваше с времето, със съдбата, с болестите.

Мъча се да я забравя, мъча се да я намразя, мъча се да не се сещам за нея – Г., галена, от съдбата непогалена. Но не мога ! Трябва да се примиря, че тя е в главата ми, тя е в сърцето ми. Тя е с мен.

И за да не е толкова тъжна тази история – М., синът й, на прага на живота, туко-що загърбил ученическия живот, получил този силен шамар, се готви да опъне платната в океана на живота. Ще се учи и добива знания, защото неговата майка така го научи. Образованието и познанието са най-важните неща. Искам да му вдъхна кураж и вяра. Защото той може да постигне всичко, ако следва мечтите си. Аз не мога да бъда негова майка, но той може да ми е син. Така ще имам две дъщери и двама сина. Наред с моите три деца и той има много специално място в сърцето ми.

Не съжалявам за нито един миг прекаран с Г., съжалявам, че няма да има още. Много я обичах, но рядко го показвах. В живота ни има много обич и любов, но дали близките ни го разбират винаги? Иска ми се по-често да си го казваме. Защото животът е пълен с изненади.

П Е Р Л А

Моята мъничка перла я няма!
Тя се стопи и само духа й остана.

Как ще живея сега без теб?
Кой ще ми сложи в мислите ред?
Те са нахални, досадни, безброй
И прииждат като под строй.

Синът ти утеха вече си няма.
Той загуби своята мама!

Кой ще го чака всяка вечер вкъщи?
Кой ще го среща пред прага на пръсти?
Ще се прибира в празната къща.
Няма я мама да го прегръща!

Ти ще пърхаш с крилца в небесата.
Ще го пазиш, тук на Земята.

Моята перла с цвят на корал.
Някой душата ми е обрал!

13-14 юли 2009