Не искам да се връщам назад

Здравейте, моето име е Й. В. от гр. П. Импулсивно реших да взема участие в играта. Знам, че в момента получавате какви ли не истории, пълни с много приключения, но ето я моята приказка, която е пълна с не по-малко приключения. Както всички приказки, и моята ще започне с „Имало едно време, едно момиче и едно момче”. Аз ходех с едно момче 4 години, взехме решение да заживеем заедно. След това с много вмешателство от страна на моя баща направихме сватба. Всичко уж да бъде както трябва. След сватбата заминахме на морето за една седмица. На третия ден от сватбата се скарахме много жестоко, не е за първи път, нормално, но тогава наяве излязоха много неща. Нещото, от което ме заболя, е когато той извади телефона и набра телефон, който го няма запаметен в указателя, а от другата страна се чу женски глас с думите: „Здравей! Къде се губиш, кога ще може да се видим и да си припомним доброто старо време?”. След като чух тези думи, започнах да изстивам към този човек, защото нищо не мразя повече от лъжата. При мен става всичко с говорене, не така. Истината излезе наяве – въпросната дама имаше неговия току-що сменен телефонен номер.

Върнахме се от така наречената „почивка” и започнахме ежедневната работа. По това време аз работех в магазин за хранителни стоки. В магазина работеше едно момче, той ни беше главен доставчик. Винаги се закачаше с мен, когато идваше, но аз не му обръщах внимание, даже не можех да го понасям, след като се скарахме два пъти. Вкъщи нещата взеха своя връх, моят съпруг започваше да се променя, всичко му пречеше, постоянно се карахме. Докато бях на работа, аз се чувствах добре, дишах свободно, преструвах се, че всичко върви както си трябва – все пак бях семейна едва от месец. Не мога да обясня кое как стана, но започнах да гледам с други очи на моя колега. Той се казва Д. Щом влезеше в склада, всичко около мен изчезваше. Вниманието, което получавах от него, ми липсваше в къщи. Постепенно усещах, че се увличам по него и то така, както не ми се е случвало досега. И така, от шега на майтап, връзката ни стана реална, и тайна от всичко и всички. Виждахме се, когато можех да се измъкна за половин–един час. Ходех с него, когато ходеше за стока. В магазина едва се сдържах да не го гушна пред всички, винаги съм се контролирала, но с него контрол нямаше. Мислех си как бих могла да оставя всичко, тъй като при евентуален развод, родителите ми биха застанали на страната на моя съпруг. За него бяха готови на всичко. В същото време Д. излизаше в една компания, в която едно от момичетата го харесваше и то доста. И тя като мен беше способна на всичко, за да бъде с него. Момичето се казва Д., каквото и да кажа сега по неин адрес, ще се изтълкува по друг начин. Знам, че Д. излизаше с мен, губи ми се моментът как и кога започна да излиза и с нея. Докато аз разчитах и вярвах само в това, че ме обича, тя прибягна и до други неща. Трудно е да се повярва, дори и аз не вярвах в тези глупости, но когато ти дойдат до главата, започваш да мислиш по друг начин. Д. с помощ от страна на майка си му слагаха разни... нека ги наречем „билкови отвари”. И така, той продължаваше да е с нея, без да я обича и без да знае защо е с нея. Не беше напълно с нея, но не беше и същият с мен. Излизаше сам, не се прибираше. Не ми се обаждаше, докато преди се чувахме всеки ден, сега телефонът беше онемял. Какво да правя, нито напред с него, нито назад вкъщи при съпруга. Надеждата гаснеше малко по малко, а болката се усилваше все повече. Всички мечти и надежди умираха. Той не искаше да говори с мен, да ме чува, просто ей така изведнъж нито дума. Напуснах магазина, отчасти заради него. Не спях по цели дни и нощи, изпаднах в транс, съзнанието ми изключи напълно, за мен нищо нямаше смисъл, но в мига, в който заспивах, не се будех с дни, а вкъщи никой не знаеше какво ми става. Мислеха, че съм се разболяла. Тук е моментът да спомена, че моят съпруг се опитваше да ме накара да се стегна, той ми казваше, че винаги съм била упорита и борбена. Веднъж се замислих над неговите думи и си казах, че наистина не е в мой стил да се предам и да се откажа толкова лесно. Разбрах, че трябва да се боря до последно с всички сили и го направих, започнах да го търся постоянно, да го питам иска ли да се видим и да си поговорим, а той ми казваше, че иска, но всичко си оставаше така, когато се разберем да излезем, той не се обаждаше, не идваше. Въпреки болката, която той продължаваше да ми причинява с лошото си отношение, аз се бях заинатила, че ще успеем да излезем поне веднъж. Това беше моята сламка, за която се бях хванала, за да не се удавя. И така три месеца си играехме на лъжа, лошото беше, че все той лъжеше.

И да не повярвате, моят инат проби малко в него и той наистина излезе с мен на 1–ви април, денят на лъжата – подходящ ден да говоря за неговите лъжи. Как да опиша чувството, което изпитах да го гледам до мен, след като не го бях виждала от толкова месеци. Щеше ми се да го гушна толкова силно, да се залепя буквално за него, а той седеше невъзмутим, все едно сме се виждали преди един час. Докато аз говорех за всичко, той мълчеше. Единствените му думи бяха: „Не съм те лъгал, аз наистина имам чувства към теб.” Тогава уж подновихме нашата стара тайна връзка, но нещата бяха много различни. Вместо предишните ни срещи, които бяха кратки, новите бяха още по-кратки, за около половин час. Докато излизахме, аз всеки път давах по малко от себе си, той не даваше нищо – напротив, всичко ми взимаше. След като се прибирах, винаги плачех и се питах защо продължавам да му позволявам да ме използва за половин час на задната седалка. Както се казва, любовта е сляпа и моята беше такава. Имах огромна нужда да го виждам, само да го видя и това ми стигаше, смисъла на всеки мой ден беше ТОЙ. Вече се бях примирила, казах си, че докато мога да излизам с него, ще излизам. Не исках да губя и малкото шанс, който имах, вярвайки че той ще осъзнае, но той не осъзнаваше. И така, един слънчев септемврийски ден ми се обажда една наша обща позната и по между другото ми казва, че Д. ще става баща и че приятелката му Д. се е преместила да живее при него. Това беше моят край, прибрах се вкъщи, след това казах, че излизам за малко, взех ключовете от колата и изфучах. Отидох на моста на извънградската магистрала и спрях колата. През цялото време си мислех, че единственият начин да спре да ме боли е да се махна от целият този кошмар като натисна педала на газта и изхвърча от моста. Но нямах смелост, както нямах смелост и да оставя Д. Решението, което взех тогава е, че наистина трябва да го оставя, в противен случай щях да откача. И при това имах на разположение девет месеца. Обадих му се да се видим, да видя какво ще ми каже той, а неговите думи бяха: „Ти си омъжена и не можеш да се разведеш, а на мен ми трябва жена и деца, но това, че ще има дете, не означава, че няма да се виждаме.”. Знаех, че дните ми са преброени, но по-добре ще е лека по лека да се отдръпна. Опитвах се, Бог ми е свидетел, че душата си разкъсвах, но не успявах. Всеки път щеше да е за последно. Краят на годината наближаваше, настъпи и Коледа, всички празнуваха, и аз празнувах, но само външно, вътрешно умирах с всеки изминал ден, в който не го бях чула.

Настъпи и Нова година, не издържах и се обадих на втори януари, под претекст да му честитя. Телефонът даваше свободно, вдигна ми и аз му честитих празниците, след това замълчах. Той се засмя. Този смях не беше като от последните месеци, гласът беше друг, имах чувството, че не съм чувала този глас от векове. А думите му бяха: „Задължително искам да те видя, кога ще можеш?”. Аз замълчах, само сълзи капеха по лицето ми, когато се осъзнах, му отговорих, че не знам, ще помисля. Затворих и не знаех накъде да се обърна. Този глас... Той беше като в началото, в този глас се бях влюбила. Но разумът ми говореше: не е възможно, много си глупава, не излизай, но как да кажа на сърцето си, че отново се заблуждава? Както се очаква, това и направих, отидох на срещата. Качи се при мен в колата и когато се обърна и погледнах в очите му, те бяха толкова топли, гледаха ме както преди, пронизаха душата ми, не знам как да го обясня, сърцето ми пропусна поне пет удара. Той заговори, а аз се опитах да се овладея. Но думите, които чувах, или по-точно думите, които толкова време бях чакала да чуя, ми се струваха нереални. Говореше ми, че бил осъзнал колко много ме обичал. Обясни ми какво са правили двете вещици Д. и майка й, къде е ходил, за да се оправи. Но най-важното беше, че той искаше да бъде с мен. Първоначално не му вярвах, казах му, че вече няма да му позволя да ме лъже, че след това ще ме боли и надали ще го преживея втори път. Дори му казах, че ще направя така, че да забременея и аз от мъжа си и тогава щял не щял няма да има какво да прави нито той, нито аз. Но този път той се бореше, страдаше и аз се предадох. Имахме възможност да прекараме цяла нощ заедно, първата ни нощ. Беше прекрасно, вълшебно, времето сякаш бе спряло, не исках да се съмва. Но сутринта дойде и с нея и реалността. Така той се прибра в тях, а аз в нас, но решенията бяха взети. Той пръв проведе разговор в тях и реши да се раздели с Д. Останах аз. Казах на моя съпруг, че не мога повече така и искам развод. Не казах на никого за причините за развода. Никой не знаеше за Д. Борбата ми беше голяма, баща ми беше непреклонен, търсеше по всякакъв начин да ме накара да не се развеждам, но инатът ми е голям. Подадох молба и се разведох. Започнах тайна война с всички докато отмине малко време. Криех от баща ми, че съм с Д., но и тази тайна не можеше да продължава дълго. Пропуснах да спомена, но на 14-ти февруари ми подари пръстен и ме попита дали съм готова да се боря да прекарам остатъка от живота си с него. Отговорът ми беше „ДА”. Отношенията ми с баща ми ставаха все по-сложни и аз реших да му кажа, че съм намерила човека, с когото наистина искам да съм, и че ще живея с него. Не беше съгласен, но и той нямаше какво да прави. Запознах ги, тате го хареса и така се преместих да живея при Д. Най-сетне молбите ми бяха чути. Как да кажа, не съм забравила за болката, но не искам да се връщам назад, защото ще се караме. Искам всяка секунда да му се наслаждавам, той ме прави щастлива и не е толкова важно какво е било, а какво ще е сега и ми се живее. Чувствам се наистина много щастлива!!!

*Историите са публикувани със съкращения