Не всяка приказка е с щастлив край...
Петдесет и седма история
12 Август 2009
Реклама
Здравей Наталия!
Убедена съм, че ще получиш много писма с любовни истории. Някои ще те разсмиват, други ще те просълзят, но всички ще притежават онази нотка на вълнение, търпение и очакване. Моята история не отговаря на регламентите на играта. Аз просто исках да я разкажа на жената, която повече от всеки друг разбира от любов. Ето я и нея...
Никога не съм била привърженик на интернет запознанствата. Нямам регистрации в сайтове за запознанства и избягвам подобен тип общуване. Но един ден, съвсем случайно, в скайп абонатите ми се появи непозната персона. Не знам защо не го изтрих, но и не говорих с него. Един ден започнахме да водим разговор от типа - ти кой си, а ти коя? Нищо интересно, разговорът не продължи дълго. 2-3 месеца почти не комуникирахме. И не знам как изведнъж просто почнахме да си говорим. Разбрах, че е от София, че си има приятелка и че има куче. Всъщност точно това ни свърза - огромната любов към животните. Неговото куче беше пострадало и той беше много притеснен. Опитвах се да го успокоя както мога. Мина и този момент. Един ден аз му предложих да се видим, а той отказа. Тогава аз му заявих, че няма какво да си говоря с човек, когото не познавам и който не иска да се видим. Блокирах го. После го отблокирах. Това се повтаряше няколко пъти - аз му се ядосвах за нещо и го блокирах, а после отново го отблокирах. Не исках нищо и не очаквах нищо. Той беше просто момчето, с което се посдъвквах от време на време. Декември месец той ми каза, че ще заминава за Канада при баща си. Каза, че иска да поработи, да изкара пари и да си купи свое собствено жилище в България. Както си приказвахме във скайп, по едно време той ме блокира, без причина. И така повече от месец.
Един ден, когато вече почти бях забравила за съществуването на този човек, той отново ми писа. От този ден нататък започнахме да си пишем едва ли не денонощно. Почти не ходех на лекции, не излизах никъде, стоях само пред компютъра. Това беше много нетипично за мен, защото аз съм страшно общителна личност и обичам да съм сред хора и да се забавлявам. В един момент обаче предпочетох компанията на непознатото момче в скайп пред всичко останало. Отначало разговорите ни бяха повърхностни, след това започнаха да стават все по-задълбочени. Но въпреки това аз не очаквах нищо, за мен той беше просто момчето в Канада, моят отдушник. Бях наранена от предишната си връзка и не вярвах на мъжете. Всеки екземпляр от мъжки пол за мен беше потенциална опасност аз да страдам. Страхувах се и бягах от мъжете като дявол от тамян. Наранявах всеки мъж, който се опитваше да се добере до мен. Но той беше безопасен, защото беше в Канада, а в България го чакаше момиче. Един ден обаче той каза, че не е щастлив с нея и мисли, че не точно тя е момичето за него. Станахме си много близки. Споделяхме си най-дълбоките тайни. Пикантни истории и срамни случки, за нашите разговори нямаше бариери. Той беше страшно възпитан и мил. Държеше се страхотно с мен. Един ден го попитах защо ме беше блокирал, а той каза следното: "Ти си идеална! Започнах постоянно да мисля за теб, а си имах приятелка. Освен това знаех, че ще замина за Канада и не исках в България да има нещо, което ще ме спре. Ако се бях запознал с теб, сега нямаше да съм тук. Исках да те забравя, но не можах." Предупредих го да не се влюбва в мен, това щеше да бъде голяма грешка. Обясних му, че съм наранена и озлобена и само мога да го нараня, а той каза, че ще направи всичко възможно да спечели доверието ми.
Една сутрин към 3-4 часа той ми се обади. Вдигнах, но не чувах нищо. След това получих смс: " Какво направи с мен, моя малка принцеске? Как се влюбих в теб?" Изтръпнах... Уплаших се. Аз също бях влюбена. Бях влюбена в човек, когото съм виждала само на скайп камерата. Но Господ ми е свидетел, обичах го! Той ми беше най-близкият човек. Той беше това, което винаги съм искала и чакала. На следващия ден ми каза, че преди да ми изпрати смс-а, е говорил с приятелката си в България и й е казал, че всичко приключва. Казах му, че ще го чакам и ако се наложи ще отида на другия край на света за него. Разговорите ни продължиха, всичко правехме заедно, гледайки се на камерите, а когато не бях на компютъра, си говорехме по телефона. Той не започна работа, искаше да се върне по-бързо в България, за да бъдем заедно. Казах му, че ако се наложи, аз ще отида лятото при него в Канада. Той не можа да повярва, че някой може да направи това за него. Обичахме се и това беше реално. Сигурно съм луда да се влюбя в някого от едните разговори, но той беше моята дълго чакана любов. Естествено, не всичко в отношенията ни беше розово, карахме се много пъти, аз го заплашвах, че не искам да ме търси, когато се върне в България, заради няколко негови издънки, но и това мина. Бях щастлива, безкрайно щастлива и го чаках с нетърпение. Чаках деня, в който ще мога да видя прекрасните му сини очи и чаровната му усмивка. И този ден настъпи. Той трябваше да си дойде август, но един ден ми каза, че пристига на 19 май. Отново се бяхме скарали и аз му казах да не ме търси. Но той ме потърси. Уговорихме си среща пред НДК и аз естествено закъснях. Вървях към стълбите след моста на влюбените, а в далечината видях него. Той, моята дълго чакана любов. Беше доста голям в сравнение с мен и когато ме прегърна, Боже! Бях щастлива, истински щастлива. Най-после заедно! Разкарвахме се, хванати за ръка под нощните светлини на "Витошка", а той не спря да повтаря колко съм идеална и колко е щастлив, че е с мен. Той знаеше, че моята мечта е един ден да посетя Ниагарския водопад и каза, че ще ме заведе. Тъй като аз съм с руски паспорт, му казах, че ще ми трябва покана, за да пътувам до Канада, а той каза: "За какво ти е покана, след като ще си омъжена за мен". Това беше приказка!
На следващия ден се видяхме отново. На третата ни среща, той се държа странно, но не каза нищо конкретно. В скайп ми заяви, че му трябва време, защото сега имал проблеми, бил лош и щял да ме нарани. Знаех за тези проблеми и се опитвах да му помагам и да бъда до него. Подкрепях го докато беше и в Канада, вдъхвах му кураж. Той имаше проблеми с наркотиците. Но когато се върна в България, явно сметна, че вече няма нужда от мен. Не спря да повтаря колко перфектна и идеална съм и как един ден ще бъдем щастливи заедно. Отказваше да се види с мен под претекста, че му трябва време. Един ден в скайп ме попита дали още го обичам, а аз му казах, че ще се оправя, защото съм силна. Той каза, че трябва да го забравя. Бях изпаднала в дълбока депресия. Единствено подкрепата на майка ми ме спаси от дупката, в която бях. Не съм вдигала скандали и не съм правила сцени. Не ми честити даже рождения ден, но няколко дена след това ми изпрати смс. Нищо конкретно. Аз не му отговорих. На следващия ден получих втори смс, който не беше адресиран до мен. Същия ден видях снимките му с някакво момиче във facebook. Снимките бяха от нейния бал тази година. Всичко беше лъжа. 6 месеца очакване, тръпка и истинска любов. Всичко се срина. Изпратих му смс, като му обясних, че е объркал номера и му написах, че изглежда много щастлив с новата си приятелка. Той ми отговори, че е много щастлив и ми пожелава същото щастие. Бях излъгана и наранена, с разбито сърце. Ето така, скъпа Наталия, приключи моята любовна история. Не всяка приказка е с щастлив край...
*Историите са публикувани със съкращения
Убедена съм, че ще получиш много писма с любовни истории. Някои ще те разсмиват, други ще те просълзят, но всички ще притежават онази нотка на вълнение, търпение и очакване. Моята история не отговаря на регламентите на играта. Аз просто исках да я разкажа на жената, която повече от всеки друг разбира от любов. Ето я и нея...
Никога не съм била привърженик на интернет запознанствата. Нямам регистрации в сайтове за запознанства и избягвам подобен тип общуване. Но един ден, съвсем случайно, в скайп абонатите ми се появи непозната персона. Не знам защо не го изтрих, но и не говорих с него. Един ден започнахме да водим разговор от типа - ти кой си, а ти коя? Нищо интересно, разговорът не продължи дълго. 2-3 месеца почти не комуникирахме. И не знам как изведнъж просто почнахме да си говорим. Разбрах, че е от София, че си има приятелка и че има куче. Всъщност точно това ни свърза - огромната любов към животните. Неговото куче беше пострадало и той беше много притеснен. Опитвах се да го успокоя както мога. Мина и този момент. Един ден аз му предложих да се видим, а той отказа. Тогава аз му заявих, че няма какво да си говоря с човек, когото не познавам и който не иска да се видим. Блокирах го. После го отблокирах. Това се повтаряше няколко пъти - аз му се ядосвах за нещо и го блокирах, а после отново го отблокирах. Не исках нищо и не очаквах нищо. Той беше просто момчето, с което се посдъвквах от време на време. Декември месец той ми каза, че ще заминава за Канада при баща си. Каза, че иска да поработи, да изкара пари и да си купи свое собствено жилище в България. Както си приказвахме във скайп, по едно време той ме блокира, без причина. И така повече от месец.
Един ден, когато вече почти бях забравила за съществуването на този човек, той отново ми писа. От този ден нататък започнахме да си пишем едва ли не денонощно. Почти не ходех на лекции, не излизах никъде, стоях само пред компютъра. Това беше много нетипично за мен, защото аз съм страшно общителна личност и обичам да съм сред хора и да се забавлявам. В един момент обаче предпочетох компанията на непознатото момче в скайп пред всичко останало. Отначало разговорите ни бяха повърхностни, след това започнаха да стават все по-задълбочени. Но въпреки това аз не очаквах нищо, за мен той беше просто момчето в Канада, моят отдушник. Бях наранена от предишната си връзка и не вярвах на мъжете. Всеки екземпляр от мъжки пол за мен беше потенциална опасност аз да страдам. Страхувах се и бягах от мъжете като дявол от тамян. Наранявах всеки мъж, който се опитваше да се добере до мен. Но той беше безопасен, защото беше в Канада, а в България го чакаше момиче. Един ден обаче той каза, че не е щастлив с нея и мисли, че не точно тя е момичето за него. Станахме си много близки. Споделяхме си най-дълбоките тайни. Пикантни истории и срамни случки, за нашите разговори нямаше бариери. Той беше страшно възпитан и мил. Държеше се страхотно с мен. Един ден го попитах защо ме беше блокирал, а той каза следното: "Ти си идеална! Започнах постоянно да мисля за теб, а си имах приятелка. Освен това знаех, че ще замина за Канада и не исках в България да има нещо, което ще ме спре. Ако се бях запознал с теб, сега нямаше да съм тук. Исках да те забравя, но не можах." Предупредих го да не се влюбва в мен, това щеше да бъде голяма грешка. Обясних му, че съм наранена и озлобена и само мога да го нараня, а той каза, че ще направи всичко възможно да спечели доверието ми.
Една сутрин към 3-4 часа той ми се обади. Вдигнах, но не чувах нищо. След това получих смс: " Какво направи с мен, моя малка принцеске? Как се влюбих в теб?" Изтръпнах... Уплаших се. Аз също бях влюбена. Бях влюбена в човек, когото съм виждала само на скайп камерата. Но Господ ми е свидетел, обичах го! Той ми беше най-близкият човек. Той беше това, което винаги съм искала и чакала. На следващия ден ми каза, че преди да ми изпрати смс-а, е говорил с приятелката си в България и й е казал, че всичко приключва. Казах му, че ще го чакам и ако се наложи ще отида на другия край на света за него. Разговорите ни продължиха, всичко правехме заедно, гледайки се на камерите, а когато не бях на компютъра, си говорехме по телефона. Той не започна работа, искаше да се върне по-бързо в България, за да бъдем заедно. Казах му, че ако се наложи, аз ще отида лятото при него в Канада. Той не можа да повярва, че някой може да направи това за него. Обичахме се и това беше реално. Сигурно съм луда да се влюбя в някого от едните разговори, но той беше моята дълго чакана любов. Естествено, не всичко в отношенията ни беше розово, карахме се много пъти, аз го заплашвах, че не искам да ме търси, когато се върне в България, заради няколко негови издънки, но и това мина. Бях щастлива, безкрайно щастлива и го чаках с нетърпение. Чаках деня, в който ще мога да видя прекрасните му сини очи и чаровната му усмивка. И този ден настъпи. Той трябваше да си дойде август, но един ден ми каза, че пристига на 19 май. Отново се бяхме скарали и аз му казах да не ме търси. Но той ме потърси. Уговорихме си среща пред НДК и аз естествено закъснях. Вървях към стълбите след моста на влюбените, а в далечината видях него. Той, моята дълго чакана любов. Беше доста голям в сравнение с мен и когато ме прегърна, Боже! Бях щастлива, истински щастлива. Най-после заедно! Разкарвахме се, хванати за ръка под нощните светлини на "Витошка", а той не спря да повтаря колко съм идеална и колко е щастлив, че е с мен. Той знаеше, че моята мечта е един ден да посетя Ниагарския водопад и каза, че ще ме заведе. Тъй като аз съм с руски паспорт, му казах, че ще ми трябва покана, за да пътувам до Канада, а той каза: "За какво ти е покана, след като ще си омъжена за мен". Това беше приказка!
На следващия ден се видяхме отново. На третата ни среща, той се държа странно, но не каза нищо конкретно. В скайп ми заяви, че му трябва време, защото сега имал проблеми, бил лош и щял да ме нарани. Знаех за тези проблеми и се опитвах да му помагам и да бъда до него. Подкрепях го докато беше и в Канада, вдъхвах му кураж. Той имаше проблеми с наркотиците. Но когато се върна в България, явно сметна, че вече няма нужда от мен. Не спря да повтаря колко перфектна и идеална съм и как един ден ще бъдем щастливи заедно. Отказваше да се види с мен под претекста, че му трябва време. Един ден в скайп ме попита дали още го обичам, а аз му казах, че ще се оправя, защото съм силна. Той каза, че трябва да го забравя. Бях изпаднала в дълбока депресия. Единствено подкрепата на майка ми ме спаси от дупката, в която бях. Не съм вдигала скандали и не съм правила сцени. Не ми честити даже рождения ден, но няколко дена след това ми изпрати смс. Нищо конкретно. Аз не му отговорих. На следващия ден получих втори смс, който не беше адресиран до мен. Същия ден видях снимките му с някакво момиче във facebook. Снимките бяха от нейния бал тази година. Всичко беше лъжа. 6 месеца очакване, тръпка и истинска любов. Всичко се срина. Изпратих му смс, като му обясних, че е объркал номера и му написах, че изглежда много щастлив с новата си приятелка. Той ми отговори, че е много щастлив и ми пожелава същото щастие. Бях излъгана и наранена, с разбито сърце. Ето така, скъпа Наталия, приключи моята любовна история. Не всяка приказка е с щастлив край...
*Историите са публикувани със съкращения
