Здравейте! Започвам една забавна история, която впоследствие се превърна в красива и романтична връзка. Всичко започна през 2007 година, когато си смених квартирата. Нанесох се в новото жилище, нов квартал далече от стария, в който живеех, нови хора с други лица различни от досегашните. Все още неориентиран, получих писмо в един сайт за запознанства (сайт, направен и предназначен за индивиди само от гр. Р.), в което пишеше “ъп–че за комшията”. Тези фрази се използват в сайтовете за запознанства и хората дават своите гласове за профили на различни хора. Гледам момиче на снимката, но не съм я виждал, нито я познавам. Отговорих й и аз и я попитах къде живее, че вика “комшията”. Оказа се, че над апартамента ми живеят 2 сестри със родителите си, а тази, която ми пише, е малката сестра. Малката беше на 15 години, а аз на 19. Лека полека се запознахме по Skype. Най–интересното беше, че спим точно стая под стая, пишем си компютър под компютър. Викам си, защо трябва да си пишем, като можем да си говорим очи в очи, но не стана точно така. Говорехме си през прозорците, по простата причина, че нейните родители й забраняват да излиза след 22 ч. Говорехме си доста, вратът ми се схващаше от надничане към горния етаж, когато валеше дъжд, капките пръскаха в очите ми, тя ми се смееше, абе мани. Така и не успяхме да излезем през деня, да се доближим на 1 метър, както се казва. Аз тогава бях студент, а тя ученичка. След това спрях да уча и започнах да работя на 2 места, а с комшийката спрях да държа връзка, защото нямах време. Бях я виждал само вечер и през деня, когато я засичах заедно със сестра й, бяхме само на «здравей – здрасти», защото двете не ги различавах.

Минаха 2 години. Животът ми се промени и то доста. И вече имах време и за нещо друго. Март месец тази година излизам от вкъщи с колата, сънен, търкам си очите още и като излизам от паркинга, гледам едно момиче с черна коса, слабо кръстче, хубаво дупе, симпатична, абе красавица, изваяна на струг. Познах я, че е същата онази комшийка, с която си пишех и говорех през прозореца преди 2 години. Свирнах й леко с клаксона и тя ми се усмихна. Не можех да повярвам, че онова малко момиченце се е превърнало в такава красавица. Реших пак да започна кореспонденция с това момиче. Започнахме пак да си пишем и сега вече действах бързо, защото много ми хареса. Излязохме една вечер на заведение и се оказа “печено маце”, хареса ми. След това я изведох на уж романтична вечеря, ама то какво стана – отидохме на механа с жива музика и оркестър, аз подметнах мастиката, след това биричка и се понапих, но малко, колкото да се отпусна и да предприема първата крачка към свалката.
Поговорихме си с нея, попитах я стандартните реплики, които няма да коментирам, тя се съгласи (искам да кажа, че се съгласи да излизаме заедно) и след това нейно “да” моите реплики бяха “и сега остана да те целуна”, но този път не чаках отговор от нея, а я целунах. И от тази вечер досега съм си още с тази моя хубава и сладка комшийка и ми е много добре с нея. Винаги, когато се заговорим с нея, сме на едно мнение, че е много странно и никой от нас не е предполагал, че ще се развият така нещата, че от такова странно запознанство ще излезе такава красива връзка, каквато е сега.
Думите и примерите могът да бъдат потвърдени от половинката ми.
Аз се казвам П., на 22 г. от гр. Р., а тази моя малка и сладка комшийка се казва Д. и е на 18 години.

*Историите са публикувани със съкращения