Здравейте, мила Наталия, казвам се И. И. Искаме да ви разкажем за нашата невероятна любов със съпруга ми В. В края на 2004 година срещнах съпруга ми, моята глътка въздух и стимул за живот. Денят, в който се видяхме за първи път, е още пред очите ми. Първата ни среща беше малко необичайна. Аз бях в болницата, оперирана от сливици и моят любим влезе с голям букет рози. Когато се срещнаха очите ни, сякаш цял живот бях чакала този момент. Със сърцето и душата си усетих, че той е мъжът, с когото искам да бъда цял живот. В началото на 2005 г. той ме заведе у дома си. И двама много харесваме „Перла” и го гледаме с голям интерес. И ние като Мехмет и Инджи преминахме през много трудности, защото се бяхме подготвили за бебе и почакахме доста, докато се сдобием с така желаното дете. В началото малко трудно ме прие свекърва ми, но щом се появи бебето, душата и сърцето й омекнаха.
Откакто сме заедно, всеки ден си пишем по няколко есемеса, Толкова много го обичам, че вечер не мога да заспя, без да усетя аромата на кожата му и нежните му ръце, които ме прегръщат и галят косите ми. В. е до мен във всеки един момент, тежък или радостен, откакто сме заедно.

В началото на нашата връзка аз лежах няколко пъти в болницата за пиелонефрит, но той бе неотлъчно до мен. Всеки ден ми носеше плодове и цветя. Много бързо се привързахме един към друг. Малко след това наши познати разбраха, че чакат бебе. И нещо в мен трепна и се събудиха майчинските чувства. Преди това бях ходила на лекар и ми бяха казали, че много трудно ще забременея. Ужасно се бях притеснила за това, но закопнях да си имам бебе. Всеки месец при закъснение си взимах тест и оставах разочарована. След няколко месеца се роди бебчето на нашите приятели. Аз отидох да му купя дрешки и тогава се помолих от цялото си сърце Бог да ме дари с бебче. Вече беше август. Аз започнах работа, но ми закъсня с цял месец. А на мен дори не ми хрумваше, че може да съм бременна. В края на месеца си взех тест, направих си го и за мое щастие бях бременна. Не можех да повярвам, бях много щастлива и благодарна на Бога за рожбата си. В. сияеше от щастие. Оттам нататък следваха много трудните девет месеца. Лежах и за задържане. Оженихме се пролетта. Сватбеният ни ден беше най-прекрасният и незабравим в живота ни. А през май 2006 г. се роди нашият прекрасен син Кристин. Когато се роди малкият, той беше в кувьоз, но и тогава моят любим съпруг бе до мен и се справихме заедно. Разбрах, че няма нищо по-ценно от обикновеното човешко щастие.

*Историите са публикувани със съкращения