Скъпо предаване, мила Наталия. Аз много харесвам теб лично като водеща, както и самото предаване. Пише ви една вече съпруга и майка от П. Казвам се М.Д. Не знам до колко моята история ще ви заинтригува, но с моя съпруг сме вече повече от 13 години заедно (в момента сме на 29 г. той, а аз ще ги навърша октомври месец), а от 3 години и половина сме семейство. Имаме си дъщеричка - на 3 години. Историята ми е интригуваща до толкова, че с моята Любов на живота ми, а именно Ц.(моят настоящ съпруг), преминахме през много перипетии за всички тези години, в които сме заедно, но най-важното е, че успяхме да съхраним чувствата си и да останем заедно, и да създадем заедно щастливо семейство.

Ще нарека историята си: Любовта е по-силна от всичко. Ние се влюбихме, когато бяхме още деца на по 14-15 години, на един ученически лагер, от където всичко започна с такава сила, че ме връхлетя цели 13 години до ден днешен... Там, на онзи лагер, всичко започна. Ние растяхме заедно и преминавахме от деца в юноши, от юноши в зрели хора. Имаше много недоразумения между нас, много раздели, драми, сълзи и т.н. Но онова, което разтърси нашата връзка, бе ИЗНЕВЯРАТА. Неговата, а по-късно и моя.

Както казах (писах) имаше много кризисни моменти във връзката ни. В един такъв момент се появи ТЯ-ДРУГАТА. Аз завършвах образованието си (средно) и се подготвях за кандидат-студентски изпити. Моите родители бяха много взискателни към мен, аз бях ограничена от излизане, вечерни часове. Изнервена от уроци, учене. Тогава имахме доста труден период на неразбирателство, кавги и прочие. Нещата никак не вървяха. И ето че на един прословут купон, на който аз не присъствах, се случила случката с НЕЯ- ДРУГАТА! А най-болезненото бе, че тя ми бе приятелка - от скоро, но все пак приятелка и аз много я харесвах като такава - "ПРИЯТЕЛКА". Аз първоначално не знаех нищо, но усещах нещо, но не исках да си го и помисля. Някак бях в безтегловност. Мина доста време, докато разбера. Естествено, винаги се намира някой да ти отвори очите. Преди това обаче (преди да разбера всичко) ходихме с него на море, както и с нея, т.е. ние бяхме сами първо на един курорт и след което отидохме при НЕЯ и още една "приятелка", и дори спахме при тях, в една стая. Можете да си представите, след време като разбрах, kak се почувствах (дори днес, когато ви разказвам, потръпвам, а сърцето ми почва да бие лудо). И така, втурнахме се от морето - скарани и се разделихме дори (това беше най-ужасното море в живота ми - ние там само се карахме, затова даже уж да се разнообразим, отидохме при тях, да доизкараме морето). Но ето, че един "прекрасен" ден, се намери човек, който да ми отвори очите - не че въпросният ЧОВЕК беше голям доброжелател (но да не се впускам в подробности). За мен на онази крехка и бурна възраст (почти 18г.), това бе голям ШОК с голямо"Ш". За пръв път в живота си имах чувството, че тялото ми ме боли от душевната травма. Три дни плаках (ТА АЗ ВСЕ ОЩЕ ГО ОБИЧАХ ТОЛКОВА БОЛЕЗНЕНО СИЛНО). А историята бе доста изопачена пред мен и доста украсена, се оказа по-късно, от което болката от измяната беше непоносима. И така, след 3 дни отчаяние, ми дойде силата - за мен бе ужасен момент, защото не ме приеха студентка. Също така, родителите ми бяха разочаровани, аз също и въобще - СЕГА НАКЪДЕ? Спаси ме моята най-вярна приятелка и до сега (която е настоящата ми кума). Тя е малко по-голяма от мен и по онова време бе студентка. Предложи ми да отида в София при нея, да живеем заедно на общежитие, а аз да си намеря работа и така да започна наново. Далеч от разочарованията, далеч от него, далеч от вкъщи. Той пък трябваше да отива войник от септември и така животът разделяше пътищата ни. Да, ама не (не било писано така). Преди да замина обаче аз реших, че трябва да си разчистим сметките, както с него, така и с нея. И им организирах една неочаквана за тях среща (те не поддържаха връзка след случката, само тя с мен), на която среща се появих и аз, разбира се! Беше много драматично, защото и за двамата бе шокиращо. Даже в началото Ц. (той) реагира много остро, нападна ме, след което нещата взеха съвсем друг обрат. След като с нея изясних нещата и тя поне имаше доблестта да ми разкаже самата истина, че за него е било просто секс без чувства (за нея - не, тя го обичала), дойде моментът да се изясним и с него - той се разрева и поиска прошка, каза, че ме обича дори още по-силно отпреди и т.н. А аз някак си го знаех, че за него все още съм значима, усещах го (тези неща просто ги чувстваш). Но въпреки че бях сигурна, че е искрен, че наистина съжалява, че ме е наранил, усещах, че и той е объркан. И дори не е сигурен дали да продължим заедно, дори да му простя. Аз обаче реших, че имам сили за това и реших да простя, и да продължим напред. Обичах го, какво друго бих могла да сторя? Всеки греши, но се оставих болката да ме гризе отвътре.

И така останахме заедно. За него бе много трудно да приеме, че аз отивам в Студентски град, а той в казарма, но аз бях категорична, че след това ужасно лято, трябва да се махна. Изпратих го казарма, а аз отидох в София. Намерих си работа, срещнах се с много нови хора, смених драстично средата, въобще животът ми пое много, много различна посока. Посока, която нямаше нищо общо със стария ни общ живот - среда, приятели и т.н. Но ходех да го виждам, той идваше на гости. За него бе обаче безкрайно трудно - ревнуваше ме от всичко и от всички.

- от целия ми нов живот. Виждах колко го боли и колко му е трудно. Но въпреки всичко ново и интересно, аз го обичах, толкова много го обичах (та аз съм с него от толкова години), за мен той бе моето минало, настояще, а животът доказа, че е и моето бъдеще. Но го пратиха в Р. за един месец, на обучение. И ето, че се появи той - ДРУГИЯТ... И ето, че и аз съгреших. Аз - тази, която твърдеше, че верността в една връзка е най-святото, че това е въпрос на морал дори и т.н. Но сигурно всичко бе въпрос на възмездие. Не знам, до ден днешен се проклинам за това, което му причиних, но връщане назад няма. И така, Ц. се прибра, но и той има интуиция (много силна при това), а и се познаваме толкова добре. Но мина много време преди всичко да се разкрие.
Аз се прибрах в П. и отново кандидатствах, той се уволни. Приеха ме, станах студентка, той - не. Аз в С., той в П. - пак проблеми, ревност и т.н. Тогава решихме, че в името на нас (на нашата връзка), ще живеем заедно. Направих и невъзможното, но уредих една стая за двамата и заживяхме като семейство. Той работеше в С., а аз учех. Но на него му беше трудно да се приобщи към новата среда, нещо го теглеше към старите приятели, старата среда и всичко, което уж оставихме зад гърба си. Нещата не вървяха. Може би все още не сме били готови за такава по-сериозна стъпка (като семейния живот) или имаше много недоизяснени неща, които стояха помежду ни. Не знам. И до ден днешен не съм намерила точният отговор.
И така, след година и половина освободихме стаята и се прибрахме в П. И настъпи часът на истината. След много въпроси от негова страна, много съмнения, много разпити, аз отричам ли, отричам (не исках да преживява това, което преживях аз), а и страхът, че ще го загубя, този път завинаги, ме спираше всеки път щом го погледнех. И думите на признание просто не излизаха от устата ми. Но в навечерието на един Великден изкарахме най-дългата и мъчителна нощ в нашия живот - НОЩТА НА ПРИЗНАНИЯТА (за моята измяна). Можете да си представите какъв шок и ужас изживя "моята любов". Поредното сериозно изпитание за нас. Но аз бях решена, че ще се боря със зъби и нокти за него, на каквато и да е цена, каквото и да ми коства, защото знаех, след толкова преживявания и след толкова години, че това е моята единствена и незаменима голяма любов, въпреки че понякога е много болезнена. За него беше ужасно, плакахме и двамата. По-тъжни очи не бях виждала в живота си. Той беше толкова съсипан. Но и това отмина.
Ще отнеме много време да разказвам на дълго и широко. Но ЛЮБОВТА НАИСТИНА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСИЧКО! И аз истински вярвам в това, защото го преживях и към днешна дата имам щастливо семейство, верен и истински мъж до себе си, грижовен баща, прекрасно дете. Мина доста време, докато преодолеем всичко. Повярвайте, не беше никак лесно, докато отново възвърнем доверието си един към друг. Вярата в НАС. Но сега няма нищо неясно помежду ни, всичко е чисто. Е, разбира се, не е идеално, в днешния забързан и напрегнат живот винаги ще се намери нещо, за което да се спречкваме, понякога се караме. Но съм сигурна, че сме способни да преживеем всяка криза и всеки труден момент от нашия съвместен живот.

Ще завърша историята си с думите, с които започна нашата сватба... т.е.диджеят на нашата сватба прочете това, което вие ще прочетете по-надолу и откри тържеството ни и нашия ПЪРВИ СЕМЕЕН ТАНЦ. Думите са мои, разбира се (т.е.бях написала всичко предварително):
Скъпи гости,
За да открия това хубаво тържество и да разберем за какво всъщност сме се събрали, искам да ви разкажа една история, в която главните герои са едно момиче и едно момче:
Преди повече от 10 години, в една красива зимна вечер, на ученическия лагер в гр. Х., се организирала забава, с много танци и игри. Тогава там моите герои се срещнали очи в очи. Прозвучала позната любовна балада и прехвръкнали първите искри. Момчето поканило момичето на танц и така пламнал огънят на Любовта. Любов, която не угаснала с годините. Любов, преминала през хиляди изпитания. Любов, която пламвала горещо, понякога тлеела, но отново силно се възпламенявала и никога не угаснала. И така до днес, на този ден, на същата тази любовна балада, онова момиче от ученическия лагер се обръща към своето момче:
- Днес се вричам със същата любов и плам, както в онзи ден. Обичам те безкрайно, обичай ме и ти! С гордо вдигната глава, аз казвам, че съм най-щастливата, защото съм ОБИЧАНА ЖЕНА!
Танцувай с мен, танцувай със своята жена!!!
М.А.Д.

Мило предаване, не знам дали моята история ще ви хареса и дали ще е интересна за аудиторията, но повярвайте, тя е истинска и изпълнена с много силни преживявания. Надявам се, не съм ви отегчила. Благодаря за вниманието.
С много уважение и най-искрени чувства: М. Д.

*Историите са публикувани със съкращения