Нали хората казват, че първата любов е най-силна, а последната най-трайна?! Та аз ще ви разкажа за силната, трайна, последна любов.

С П. се познавахме визуално от много години, но той работеше надалеч. Връщаше се от време на време в родното ни село (близо до Сливен), на „полувремето” между сезоните. Една вечер съдбата реши да ни събере на 1 маса, точно на празника на влюбените - 14 февруари. Е, ние (тайфата) празнувахме Трифон Зарезан и бяхме “зарязали” доста. Той и неговият приятел обаче бързаха и обещаха в края на същата седмица да се обадят да се видим. И се обадиха. Получи се нещо между двама ни, макар че идеята на срещата бе да съберем моята приятелка с неговия приятел.

Седмица след приятната вечер, той не ме бе потърсил и аз реших, че се е изплашил, заради голяма разлика във възрастта ни- аз бях на 21, а той на 31 години, и от факта, че познава по-добре майка ми и баща ми, отколко мен (подозирахме, че няма да бъдат очаровани от връзката ни).
След още 1 седмица ми се обади и дойдоха с един общ приятел вкъщи (аз живеех сама, т.е. със сестра ми) в един апартамент в града. Бяхме приятели с племенника му и от време на време и той оставаше да нощува у нас, но като приятел. Така че, след като обсъдихме бегло отношенията си и решихме да крием връзката си, трябваше да я крием и от всички и навсякъде.
Ще ви разкажа, че една сутрин той спеше в една от спалните, а баща ми дойде в апартамента да ми остави пари, за да отида до Бургас на изпит. Наложи се сестра ми да подържи родителското тяло доста на вратата, докато успеем да скрием обувките и якето на госта. Беше доста напечено.

Няма да забравя и първият път, когато ми каза, по-точно ми написа „Обичам те”. Беше доста скоро след задълбочаване на отношенията ни. Бях сама на дивана пред телевизора в неделя вечер и се разплаках. Получавала съм много такива признания, но никога не съм се разчувствала така. Мисля, че тогава осъзнах, че и аз много го обичам истински. И така… криехме връзката си от всички, с изключение на един или двама приятели и сестра ми. Но един ден пийнали се озовахме в една компания, но този път не в града, а на село, и то на дансинга. Без да се замислим, се увлякохме и се целунахме пред всички, като по романтичните филми. По стечение на обстоятелствата, една вечер трябваше да дойде да ме вземе от нас (къщата на родителите ми), за да ме умилостиви, тъй като му бях сърдита. И тъй като вече беше късно, а и сутринта в 5 трябваше да отпътувам за изпит в Бургас, трябваше да обясня на нашите къде и с кого отивам. Майка ми вече беше научила, но на татко физиономията му не може да се опише само с думи, нищо че по образование съм журналист и филолог… Дотук с тайната, забранена любов.

След по-малко от месец дойде време да заминава към морето. Повече от 10 години така си изкарваше хляба и нямаше какво да се прави. Аз пък следвах и работех на две места по специалността си – репортер, работа, за която съм мечтала от малка. И така се почна една телефонна любов. Всяка седмица пътувах до морето, за да сме заедно и любовта ни стана по-силна и по-дълбока. Бяхме щастливи…Но за малко. След края на сезона се наложи да приеме предложение за работа на Банско. И аз нямаше да мога да ходя толкова често при него, тъй като беше много далеко, а и не исках повече да съм разделена от човека, когото обичам. И реших - зарязвам всичко и отивам с него. Това всичко бе: всичко, за което съм мечтала, учила и съм се трудила, отдадена докрай, за да навляза в тази професия, беше свободата ми, учението, приятелите ми и най-вече моето семейство. Още съжалявам само и единствено за това, че изоставих семейството си в много труден период.

П. също не беше ентусиазиран от мисълта, защото не знаех нито дума английски, а на Банско трудно щях да си намеря работа. И за да постигна целта си, си намерих сама работа по интернет, така че и той и родителите ми да се съгласят - в местното радио на Банско. Обещах и че ще си взема всички изпити преди и след сезона и така убедих всички. Няколко сезона ходих с него - ту на Слънчев браг, ту на Банско. Започнах обаче да работя като сервитьорка, тъй като по курортите няма особено търсене на репортери, а и не е добре планета работа, от която да си плащам космическите наеми. Понаучих и английския.

Беше 31 декември 2007 срещу 1 януари 2008 година, прибрах се от 20-часов работен ден и след още 4 пак трябваше да отивам – в хотела на Банско не достигаше персонал. Бях пийнала малко, колкото за настроение през празничната нощ. Прибрах се в квартирата. Той вече се беше прибрал и ме чакаше в леглото. С ПРЪСТЕН. Казах „да” и на 10-и май се оженихме. Така се преборих за любовта си с всичко и въпреки всичко и всички. Имаше много хора, дори и близки, които не искаха да сме заедно, но ние удържахме. На моменти ми е било толкова тежко, че първия сезон на Банско от нерви за 4 месеца успях да кача 14 килограма. Меденият ни месец изкарах като пиколо в един огромен хотел на Слънчев бряг, романтика.

Първата зима като семейство ни беше много тежка, тъй като живеехме на село при семейството му и нямахме никаква самостоятелност. Само се изнервяхме и се карахме и така до март тази година. На няколко пъти бяхме на крачка от края. Поне аз така го чувствах. Качихме се на колата, дойдохме в Несебър и си намерихме квартира. Вече от  3 месеца почти знаехме, че ще ставаме родители, а го искаме толкова много, че не можехме да си позволим повече дрязги. Тук не сме си повишили тон вече няколко месеца. Обичаме се, разбираме се и да чукам на дърво сме щастливи, но дойде време аз да се прибирам при майка ми, за да родя. Тъй като той е постоянно на работа и не мога да разчитам денонощно на него. Много го обичам, дори повече от преди, знам че и той ме обича – всеки ден си го казваме и показваме. Никога не сме се разделяли за толкова време, но се налага той да изкара сезона докрай, за да нямаме финансови притеснения през зимата, а и чакаме бебе.
Откакто сме заедно никога не сме ходили на почивка, обикновено когато хората почиват, ние работим и мисля, че ако осъзнаете силата и трайността на нашата изпълнена с перипетии любов, ще прецените, че след най-дългата ни раздяла 2 месеца, след борбата, която водихме, за да сме заедно, след трудния и дълъг работен сезон за него и най-щастливото събитие –нашето първо бебе – ние трябва да отидем в Истанбул.
Ние сме щастливи, ощастливете ни е ВИЕ!
Наслука през новия сезон на bTV и на „Море от любов”!!!

*Историите са публикувани със съкращения