Откритата „Перла”

Веднъж, не много отдавна, когато все още бях само песъчинка не знаех какво значи да си част от частта, да споделяш всичко, което притежаваш с някого... Но ето, като в приказка или в любовен сериал, аз попаднах на сцената, където героинята бях аз, тази която летеше от цвят на цвят, разпръскваше цветовете на любовната магия навред, по целия свят... И всеки следващ актъор беше поредната сцена от следващия епизод... Просто така, за да не свърши историята... Колко познато,а?!:)...

Това е разказът на една малка песъчинка, която неволно изпитала тежестта на бурните морета, за да стигне някой ден, в даден миг на точното място, при своята мидичка, която да я приеме, да я запази и съхрани до себе си, да са като в едно, за да разберат, че само тогава може да се зароди съкровената хармония между две тела - трудния път, който изминава една песъчинка, преди да се превърне в морска перла...
Не знам дали Мехмед е вярвал, че ще се влюби отново, след като е изгубил своята „Перла”, та нали това е любовта - две сърца в едно, две тела в едно... завинаги заедно, до последния дъх! Тя е единствена?! Но докога?!
Съдба! Или казано по друг начин - Живот! Никога не знаеш какъв ще е краят или какво начало те очаква... Аз лично добре се вписвам в ролята на Мехмед, въпреки че съм жена...

Моята история накратко.
Като всяко момиче на моята възраст (20) и аз мечтаех да замина за чужбина. За Америка, към непознатото, голямото, което те привлича толкова силно, че си способен да прелетиш от 9-ата планина в 10-ата, да превърнеш звяра в мило коте, да направиш невъзможното възможно, в името на само една, единствена дума-Любов! А особено, когато си само на 20г., това ти се струва като детска игра. Светът - той целият е твой, поне така се чувстваш като си със съзнанието, че всичко е твое и всяка цел е достижима. Такава бях и аз в онези дни, когато прекосих океана за втори път, сякаш знаех, че ще го направя отново и отново. Желанието бе неописуемо, аз и Недокоснатата земя, всичко друго нямаше значение за мен - Аляска, моят рай! Сякаш дивото ме зовеше с всяка изминала миля, с всеки работен ден, с всяка среща на поредната ни авантюра. Колко очаквано, си мислите. И за мен бе така, не правех разлика между това там и това тук. За мен момчетата бяха по-скоро нещо обичайно, отколкото някакъв бленуван миг. Там, далеч от цивилизацията, при лосовете и мечките гризли, аз срещнах моето американско момче - непредсказуем, чаровен, интелигентен, синеок, рус, с добре оформено тяло - мечтата на всяко неамериканско момиче. А с какво аз се различавам от другите неамериканки в този случай - с нищо! Бях грабната от неговия поразителен дух, всеки ден (понеже работихме заедно и така се запознахме) той сервираше в ресторанта, където работихме с вдъхновяващ финес, имаше нещо недоизказано в него и в същото време бяхме като едно в мислите си. Но коя бях аз, далечна, непозната работничка.., аз бях просто помощник-сервитъор, една от многото чужденки ,която бе дошла с надеждата да й се сбъдне „американската” мечта!

И ето, в процеса на работа ние започнахме да се опознаваме, но имахме изключително малко свободно време. Когато аз се прибирах, той отиваше на работа и обратното. Завъртяхме се по колелото на любовната авантюра. Цяло лято, аз и той работихме, знаехме, че се искаме толкова силно, но все пак стояхме далеч от страстта, пазихме се... Но нали съм си неразсъдливаq реших да вкуся от изкушението - целунах го и така пак цяло лято. Криейки нашата страст на работното място, с много трудности, нашата любов се крепеше, докато не разбрах, че навремето е имал връзка с моята шефка, и тя, тъй като все още го харесваше, го бе назначила на тази позиция. Беше много трудно, понеже ми беше като приятелка, беше ми опора. И всичко това се случва, след като ме изгониха от първата ми работа и трябваше да се връщам в България. А тя ми помогна да остана докрай, докато не ми изтече визата, помогна ми да избегна позора и срама да погледна нашите в очите и да им кажа: ”не издържах, изложих се!..” В такива моменти се чувстваш толкова слаб, че ти се иска да не си на този свят, да изчезнеш!
Но съдбата отсече своето решение, аз останах, набрах сили, влюбих се в американското момче мечта, изпитах какво е да си съвсем сама някъде, на хиляди километри от дома, в дивата Аляска и да знаеш, че въпреки всичко и всички, ти трябва да гониш целите си в името на себе си и любовта! Но уви... любовта, която така силно пламтеше в мен и преобърна живота ми, за миг се срути, сега беше просто илюзия. Защо ли?! Понеже това момче, за което ви разказвах досега, изведнъж се изпари, не дойде на работа, не се обади, просто ей така, сякаш нищо не се бе случило. Бях като потресена, след всичко това, което изживяхме, не беше дълго, но беше ИСТИНСКО. Като на филм се гонехме с колелетата до най-високия хълм на долината, лежахме боси на росната трева и не мислихме за нищо, сякаш светът бе спрял да се върти за нас, вечерно време газихме боси по тротоара, в локвите и дъждът мокреше влюбените ни тела ,изгарящи от желание да се слеят. Да - обичахме се , но сляпо. Не може просто така да изчезнеш! След всичко това - НЕ! След всичко изживяно и недоизказано. Просто така. Болката ме сряза като с нож!

Може би съдбата е имала пръст в това - не знам, но това беше в миналото, когато любовта за мен беше само страст и раздяла. А сега моята настояща история се пише и ще се пише (надявам се и вярвам, че ще продължи много повече, в сравнение с миналите). След като се прибрах от Америка, носеща болката вляво, не вярвах, че някой ден отново ще се чуя с момчето - американска мечта, но се случи. Като по сценарий, той ми писа по пощата и ми каза, че НИКОГА няма да спре да ме обича и че осъзнава грешката си. Знае, че ще съжалява за тези думи, но ако може да върне времето назад, сега нещата щяха да са други. Така или иначе хората са казали много право: ”времето лекува”. Случи се и с мен, след тази буря изгря слънце.

Моята настояща история се гради с един невероятен човек, с когото съм вече 10 месеца, макар и разделени временно, аз в Ш., понеже се подготвях отново да кандидатствам в университет, за да сме заедно, а той в С., там живее и работи, ние не спряхме да поддържаме нашата връзка. Не мина ден, в който не се чувахме, не мина месец, в който не се виждахме. Сякаш някой там е знаел какво ще се случи, а ние бяхме само куклите на конци, водени от собствената ни съдба.

И ето, аз съм отново студентка, ще живея с моя нов приятел, когото обичам с цялото си сърце и с когото разбрах какво значи споделена и истинска любов, а именно да обичаш и да те обичат безвъзмездно!

P.S. Пожелавам на всеки, който е прочел историята ми, същия край на n-та степен. Никога не е късно да разбереш истината, единственото, което се иска от теб е само да я следваш...
Както казва любимата ми водеща: ”Обичам Ви, обичайте се и Вие”

*Историите са публикувани със съкращения