Здравей, Наталия! Здравейте и на всички от екипа на "Море от любов"! След дълъг период на размисли реших и аз да изпратя своята история. Тя, разбира се, не прилича много на историята на "Перла", но това си е моята история, в която на няколко пъти се намесва съдбата и то доста успешно.

Казвам се М. и съм на 36 години. Историята ми започва много отдавна, когато бях ученичка в осми клас.

Един ден пазарувах в супера и когато застанах на касата да плащам, пред мен на опашката забелязах красив мъжки гръб с широки рамене и сако на бели и черни квадратчета. Бях любопитна да видя мъжа отпред, оставих всичко и отидох отпред. Останах доволна от видяното. Беше красив мъж и кой знае защо, намерих прилика с Ален Делон. Видях го и продължих с пазаруването. Нито за миг не си помислих, че между мен (дете в осми клас) и този хубав и улегнал мъж може да има нещо. Просто го харесвах. След това започнах да го срещам из града, видях, че живее близо до нас и че има кола, но толкова. Бях споделила с приятелката си, че ми харесва, след като й го показах. Дори си говорихме с нея за него като използвахме кодовото име "Ален Делон". И така минаха около три години.

В една януарска неделя през 1991 година се срещнахме с приятелката ми, за да се видим и да си разкажем някои неща за уикенда. Отидохме на кафе. Заведението беше с портиер и ако нямаше места, не пускаха. Той ни заведе до единствените две свободни места в заведението и така се озовах седнала до мъжа от супера. Сигурно знаете как си говорят две приятелки, когато не са се виждали известно време? Така си говорихме и ние, докато не чух съседът ми отдясно да казва "Тези ми надуха главата". И след това между нас се завърза разговор. Естествено, беше съвсем невинен разговор. Преди да се разделим, Той предложи да отидем на дискотека в края на другата седмица. Уговорихме се къде и кога ще се чакаме. И така измина една седмица в очакване на срещата. Аз имах съмнения, че ще се осъществи, но отивайки към заведението, го видях. Той ме чакаше… Беше с бяло яке. Това яке и сакото, което видях в супера, никога няма да забравя. И така, прекарахме една прекрасна вечер, разменихме телефоните си, говорихме за себе си, но не за всичко. Той ме изпрати до нас и се разделихме.

След тази вечер започнахме да се срещаме. Виждахме се в центъра, у тях и... Когато се прибирах от училище, също се отбивах да го видя в гаража, където понякога оправяше колата си. Една вечер съвсем неочаквано ми каза, че е на 31 години и че е разведен с дете. Малко се притесних, но приех нещата такива, каквито са. Някак си не смеех да се отпусна в тази връзка, приемах я като временна, но не защото не я желаех, а защото си мислех, че е с невъзможен щастлив край. Но взаимоотношенията между нас се задълбочаваха и дойде моментът, в който завършвах средното си образование. На абитуриентския ми бал бяхме заедно. Той дойде да ме вземе с кола от нас. Родителите ми го познаваха, но не знаеха много неща за него. Беше една прекрасна вечер.

Може би веднъж или два пъти съм го питала какво мисли за евентуална женитба (не точно в този момент) и той ми отговаряше отрицателно. А също не съм го мислила сериозно, но просто така го попитах.

След бала се готвих за кандидатстудентските изпити. Ходех на уроци, виждахме се вечер и един ден, докато бях на урок, телефонът звънна. Обаждаше се майка ми, попита ме дали знам на колко години е приятелят ми и какво е семейното му положение. Аз казах, че знам. Тя беше много ядосана и притеснена. Вечерта вкъщи имаше разговори, караници, татко също се намеси. Майка ми беше научила от една "доброжелателна колежка", която отишла при нея в стаята и просто ей така й разказала всичко. Същата жена е майка на негов приятел от дете, който след години ни стана и кум.

Нашата връзка продължаваше, но вече беше тайна от родителите ми. Донякъде те имаха право. Може би и аз бих реагирала така. Аз бях на 18 години, той на 31, а беше и разведен. През август научих, че съм приета в П. Когато той разбра, че ще бъда студенткар му стана мъчно. И двамата мислехме, че всичко ще свърши. За него важеше максимата "Далече от очите, далече от сърцето". Аз мисля, че имах някаква надежда, но...

Заминах за П. Връщах се всяка седмица. Виждахме се, чувахме се по телефона, но една вечер бяхме на заведение, където сложихме край на отношенията си. Доколкото си спомням, това решение беше взето повече от него, отколкото от мен. В неговите очи имаше сълзи. Това се случи през ноември.

Продължих обучението си. Дори започнах нова връзка. Казваше се С. и беше студент. След като преминаха тръпките на запознанството, аз започнах да правя сравнение между двамата във всичко. При прегръдката в ширината на раменете, в целувката, в отношенията ни и т. н. Аз не бях отдадена изцяло на тази връзка. По това време не се прибирах в родния си град всяка седмица. Когато бях в П., ми беше по-лесно да не мисля за случилото се преди, но в същото време усещах, че ми се стяга душата. Исках да се прибера.

Дойде коледната ваканция и се прибирах за празниците. Пътят от автогарата до нас минава през апартамента на Н. Минавайки от там, видях, че свети, сърцето ми се сви и всички спомени ме връхлетяха отново. Прибрах се у нас, но му се обадих по телефона. На другия ден се видяхме. Разказах му за новите неща в живота си, както и той за себе си. Продължихме да се виждаме. Бяхме затъжени един за друг и разбрахме, че ще бъдем заедно завинаги. Аз вече бях убедена, че ще споделя живота си с него. Той също. Може би тази раздяла ни послужи, за да разберем, че не можем да бъдем разделени в този живот. Празнувахме заедно Нова година. Вече се познавахме почти една година. Родителите ми още не знаеха за нас.

След празниците се прибрах в П. Естествено, веднага прекъснах връзката със С. Той беше наясно с моите чувства. Когато се прибирах в родния си град, оставах при Н., а не вкъщи (през седмица). Той идваше в П., пътувахме заедно. Дори работи известно време там. След като завърших първи курс, отидохме на море двамата (за което родителите ми не знаеха, казах им, че съм с приятелки).

Веднъж след работа майка ми си дойде и ме попита дали случайно сме се видели в бара с Н. или не. Аз реших, че е време да си призная и и отговорих, че не е било случайно. Друга нейна колежка й беше казала, че ни е видяла вечерта в бара. Тя познаваше Н. и беше добронамерена. След това й бях благодарна за това, че беше свършила моята работа.

Родителите ми вече бяха наясно, че връзката ни продължаваше. Ние излизахме заедно, ходехме на море, пътувахме за П., той идваше с мен на някои от студентските празници, но за това вкъщи не се говореше. След време обаче малко по малко родителите ми започнаха да го опознават и се убедиха, че той е добър избор за партньор в живота. Така изминаха петте години, през които учех. Дойде и абсолвентският ми бал, на който Н. отново ми беше кавалер.

След това се прибрах в родния си град, където започнах работа. Живеех при родителите си. През януари 1997 година забременях и през май направихме сватба. Беше много хубаво и весело тържество, на което всички се наслаждавахме. Детето ни се роди през септември същата година. Ето, че след 6 години от нашето запознанство вече бяхме семейство. Н. беше, а и все още е, отговорен баща и съпруг. През 2010 г. ще станат 13 години от сватбата ни и 19 години от момента на първата ни среща.

Сега е времето, в което сме се научили да живеем по-добре един с друг, постигнали сме баланса във връзката ни. Отношенията ни все още са живи, чувствата - силни. Има много неща в живота, които могат да разнообразят връзката между двама души, които се обичат. Стига само да съумеем да ги усещаме и изживяваме пълноценно.

Не мислете, че между нас не е имало пререкания и трудни моменти, но сме ги преодолели. Компромиси има и от двете страни, но това е за доброто на семейството, за добрите взаимоотношения. Аз мисля, че това е нормално, когато се срещнат и живеят заедно два различни характера, докато не се научат да живеят така, че да няма ощетен и нещастен в една връзка.

Е, това беше и продължава да бъде моята история. Дано не съм ви отегчила. Стана дълга, но нямаше как с по-малко думи да опиша нещо, което се е случвало в продължение на 18 години.

*Историите са публикувани със съкращения