"Ожених се с много, много любов и надежди, но..."
Четиридесет и седма история
03 Август 2009
Реклама
От години, винаги когато съм си вкъщи, гледам с голямо удоволствие Вашето предаване. То е изпълнено с чувства, любов и истински моменти. Всичко това отговаря на моя характер и затова „Море от любов” е едно от любимите ми предавания.
Казвам се А., от София съм и съм на 37 години. И ми се иска да споделя моята история с Вас. Изключително ме заинтригува конкурса ви, дори тайничко ви завиждам, че ще чуете толкова човешки истории, които винаги те правят по-човек, по-ценител и по-съпричастен към хорските радости или неволи.
Историята ми е много дълга, не ми се иска да влизам в подробности, за да не ви отегча, но ми е невъзможно да я разкажа с два реда.
Бях женена от 1993 година допреди 3 години. Ожених се с много, много любов и надежди... както и вяра. Съпругът ми е мой набор и се влюбих в него от пръв поглед. Любовта ни беше истинска, силна, страстна.... Родиха ни се две деца - Л. (сега на 15) и В. (сега на 12). Дълги години живяхме щастливи... Всички недоразумения отлагахме, подминавахме, не говорехме. Дали от младостта, все пак на 23 години ние имахме по две деца, или от разликата в характерите, с напредването на времето, с порастването на нашите деца, почнаха и проблемите между нас. На пръв поглед, те не са непоправими, но когато живееш с тях всеки ден, те стават причина за бавното, но сигурно отдалечаване на двама души. Бившият ми мъж е много весел и добър човек. Той не искаше да осъзнае, че пораства. Живееше в своя собствен свят. Охххх, не ми се иска да говоря за неговите недостатъци, но няма друг начин да обясня раздялата ни след 18 години. Той беше (защото сега не е) вманиачен в компютъра, денонощно беше пред него и всяко мое желание да го откъсна от това място, беше причина за неговия ропот, сърдене... Висяла съм в хола ни до 5 часа сутринта, само и само да си легна с него. Години наред. Носех цялата тежест на брака - от пазаруването, до готвенето, до сервирането, до гледането на децата (където пък за помощ изобщо не можеше да се говори). Винаги, когато бяха болни, когато аз бях болна, съм се чувствала сама... безумно сама.
Единственото между нас, което ни крепеше, остана сексът. Интересите ни също ставаха все и все по–различни. Започнаха скандали, тряскане на врати. Той не одобряваше музиката, която бях склонна да слушам, затова започнах да излизам сама. Винаги съм се чувствала като вдовица. Той никога не ме спря. Ходех сама на почивка когато си пожелая. Той никога не показа, че ме ревнува. За възпитанието на децата не спирахме да спорим и да се караме. Винаги ме обвиняваше, че лошо ги гледам, лошо ги възпитавам, лигавя... Пък това е единственото нещо в този живот, което винаги съм правила с любов и съм се отдавала. Грижех се и за него като за третото ми дете. Будех го да си пие антибиотика, държах го на стола, докато му взимаха кръв и т.н. След десетина години никаква промяна, се уморих. Уморих се да бъда майка, съпруга, готвачка, чистачка, носачка, сервитьорка. Виждах, че това е прието за даденост. Започнах да мечтая за романтика, за което той винаги ми казваше, че няма пари. Не можах да го убедя, че романтиката не е свързана с пари, а с любов. Не спирах да мечтая за вашето предаване. Той ми казваше, че съм пошла и показна. А пък аз не го исках от показност, а защото когато човек обича и е обичан, му се иска да крещи на целия свят: ”Обичам човека до мен!” Дори когато се разделихме, показах, че не съм меркантилна жена, както ме изкарваше той и родителите му. Оставих му тристайния апартамент, обзаведен почти целия от баща ми, платих развода и една година не продумах за издръжка. Но и това не се оцени. Само с тенджерите и децата се изнесох.
Това, уважаема Наталия, сигурно ти се вижда прищявка от моя страна, защото аз направих крачката за развода. Разбира се, бях окуражена и от един друг човек, за когото предстои да ви разкажа. Преди 4,5 години беше последното море, на което отидох с бившия ми съпруг. Баща ми има апартамент там и ние ходехме доста често. За мен морето е извор на сила и заряд за студените дни. Обожавам морето... Обясних това, за да разберете, колко тъжна, празна, незабелязана, неоценена съм била, за да спра да ходя на море. Взех решение, че ми е време да се почувствам жена, че трябва да променя живота си, да се разведа. Тогава споделих това нещо с баща си, но той реагира изключително негативно. И аз продължих да живуркам по този начин с надеждата и вярата, че един ден ще дойде и моят момент. Преди три години се запознах с човека, с когото живея и до днес. Той беше приятел на моя шеф и дойде да го види в офиса. Първото впечатление от него ми беше, че е страшен мъжкар. Само това. След време, обаче, дори и двамата не знаем как стана, започнахме да си кореспондираме със смс-и. Тоест аз, както и той, се влюбихме безумно в душите си. Почнахме да си говорим по телефона - по един час минимум. А, забравих да кажа, че когато той дойде в офиса, каза на шефа ми, че се развежда и помоли да го свърже с наш общ адвокат. Това е важна подробност. Не искам някой да си мисли, че развалям семейства. Той също беше женен, с едно детенце – И. (сега на 10 години).
И така дните минаваха, аз хлътвах все и все повече. На първия месец от връзката ни бившият ми мъж разбра. При нас нещата се развиваха много бързо. Сякаш го познавах от сто години. Той е невероятно грижовен и стойностен човек, уникално добър баща, както и безупречен кавалер до ден днешен. Романът ни не можеше да свърши, бях убедена в това. Нямах право да загубя човека, който за такова кратко време ме изкара от тотална депресия и срив. След като разбра бившият ми мъж, последваха поредица обрати, но накрая ТОЙ реши да живее с нас с децата и всеки да си гледа живота. Той се изнесе за 3 дни, след което се върна с багажа и обяви на децата, че този апартамент е и негов (а накрая стана само негов) и че има право да си живее там. Аз спях в хола, той в спалнята. И така – шест месеца. Аз нямах сили да изляза от коловоза на семейната „идилия”, нито да се преборя с баща си, който каза като се разведох, че го е срам от мен. В., мъжа, с когото живеем сега с децата ми, изживя също много тежък период. Той искаше да живеем заедно, да се грижи за нас. Започнахме да кроим планове за съвместен живот, но аз все не можех да кажа: днес си тръгваме. Една прекрасна неделна сутрин, ме събуди бившият ми, купил черни пликове и ми каза: днес се изнасяш. По принцип така беше планирано, но аз от стрес и страх, не спах цяла нощ и повръщах. Помолих го да не е днес, но той беше категоричен. Отиде в детската стая и започна да пълни дрешките на децата, после моите. Така, за един ден, ние с децата се озовахме от една къща в друга. Аз исках много да се разделим, аз да поживея сама с децата в нашия апартамент, пък да видим. Но той не пожела да ме остави сама, а аз не можех да си позволя наем с двете деца в този момент. Но... всяко зло за добро. Мина време. Ужасен ад и мъка. Питане, колебания, мъка, стрес за децата, но пък всичко свърши! Сега децата ми са щастливи в новата си къща, обичат баща си, уважават и обичат и В., който се грижи, без грам преувеличаване, по–добре от истинския им баща. Ние с бившия ми сме в добри отношения, дори той се сгоди и ще се жени за много приятна жена, която и двамата познавахме отдавна. Единственият човек, който ни прави проблеми и до ден днешен, е бившата жена на приятеля ми. Тя не можа да понесе раздялата, въпреки че тя е виновна за нея и тя е имала любовник, заради когото се развеждат. Тя настройва дъщеря му постоянно, раздвоява детето им, което изключително рефлектира върху И. Но аз продължавам да вярвам в доброто и че тя ще се промени един ден.
Та това, любимо мое предаване, накратко е историята на моя живот. Сега не работя, гледа ни В. Иска ми се да му кажа колко много го обичам, колко съм му благодарна за всеки миг, прекаран с него, за всяка грижа, за всички безсънни нощи, които е прекарал, говорейки с дъщеря ми, за всичко добро, на което учи децата ми, за неимоверната помощ във всяко едно нещо, което аз правя. За търпението, докато приема развода си, за любовта му към мен. Искам да му кажа „Обичам те, любов моя, и благодаря, че ме накара да се чувствам жена! И благодаря, че не ме накара да се чувствам паразит, когато загубих работата си. Нито за миг не ме накара да усетя, че сме ти в тежест, никога не се оплака от трудната възраст на децата ми, обичаш ги като свои. Не спираш да се бориш за нас, за стандарта ни, за чувствата ни!.” Аз му го казвам всеки ден, но както започнах в самото начало, искам да го изкрещя на света. Мечтая си да отидем някъде само двамата, защото от три години ние не сме оставали сами нито за миг, децата винаги са с нас. Тъй като е в труден период в момента и отново не сме почивали никъде, а аз не работя и не мога да го изненадам, от все сърце желая да се сбъднат две мои желания: да участвам в „Море от любов” и да отведа любимия си на екскурзия, както е обявено в Истанбул, в случая.
Не знам дали ще спечелим, но съм доволна, че ви разказах всичко това, някак си ми олекна! Ако не ме изберете и нямам как да ви го кажа лично, желая огромни успехи на предаването, на теб, Наталия и на всички, които обичаш! Бъдете здрави и „Ние Ви обичаме, Обичайте се и Вие”!
С уважение,
А. Г.
*Историите са публикувани със съкращения
Казвам се А., от София съм и съм на 37 години. И ми се иска да споделя моята история с Вас. Изключително ме заинтригува конкурса ви, дори тайничко ви завиждам, че ще чуете толкова човешки истории, които винаги те правят по-човек, по-ценител и по-съпричастен към хорските радости или неволи.
Историята ми е много дълга, не ми се иска да влизам в подробности, за да не ви отегча, но ми е невъзможно да я разкажа с два реда.
Бях женена от 1993 година допреди 3 години. Ожених се с много, много любов и надежди... както и вяра. Съпругът ми е мой набор и се влюбих в него от пръв поглед. Любовта ни беше истинска, силна, страстна.... Родиха ни се две деца - Л. (сега на 15) и В. (сега на 12). Дълги години живяхме щастливи... Всички недоразумения отлагахме, подминавахме, не говорехме. Дали от младостта, все пак на 23 години ние имахме по две деца, или от разликата в характерите, с напредването на времето, с порастването на нашите деца, почнаха и проблемите между нас. На пръв поглед, те не са непоправими, но когато живееш с тях всеки ден, те стават причина за бавното, но сигурно отдалечаване на двама души. Бившият ми мъж е много весел и добър човек. Той не искаше да осъзнае, че пораства. Живееше в своя собствен свят. Охххх, не ми се иска да говоря за неговите недостатъци, но няма друг начин да обясня раздялата ни след 18 години. Той беше (защото сега не е) вманиачен в компютъра, денонощно беше пред него и всяко мое желание да го откъсна от това място, беше причина за неговия ропот, сърдене... Висяла съм в хола ни до 5 часа сутринта, само и само да си легна с него. Години наред. Носех цялата тежест на брака - от пазаруването, до готвенето, до сервирането, до гледането на децата (където пък за помощ изобщо не можеше да се говори). Винаги, когато бяха болни, когато аз бях болна, съм се чувствала сама... безумно сама.
Единственото между нас, което ни крепеше, остана сексът. Интересите ни също ставаха все и все по–различни. Започнаха скандали, тряскане на врати. Той не одобряваше музиката, която бях склонна да слушам, затова започнах да излизам сама. Винаги съм се чувствала като вдовица. Той никога не ме спря. Ходех сама на почивка когато си пожелая. Той никога не показа, че ме ревнува. За възпитанието на децата не спирахме да спорим и да се караме. Винаги ме обвиняваше, че лошо ги гледам, лошо ги възпитавам, лигавя... Пък това е единственото нещо в този живот, което винаги съм правила с любов и съм се отдавала. Грижех се и за него като за третото ми дете. Будех го да си пие антибиотика, държах го на стола, докато му взимаха кръв и т.н. След десетина години никаква промяна, се уморих. Уморих се да бъда майка, съпруга, готвачка, чистачка, носачка, сервитьорка. Виждах, че това е прието за даденост. Започнах да мечтая за романтика, за което той винаги ми казваше, че няма пари. Не можах да го убедя, че романтиката не е свързана с пари, а с любов. Не спирах да мечтая за вашето предаване. Той ми казваше, че съм пошла и показна. А пък аз не го исках от показност, а защото когато човек обича и е обичан, му се иска да крещи на целия свят: ”Обичам човека до мен!” Дори когато се разделихме, показах, че не съм меркантилна жена, както ме изкарваше той и родителите му. Оставих му тристайния апартамент, обзаведен почти целия от баща ми, платих развода и една година не продумах за издръжка. Но и това не се оцени. Само с тенджерите и децата се изнесох.
Това, уважаема Наталия, сигурно ти се вижда прищявка от моя страна, защото аз направих крачката за развода. Разбира се, бях окуражена и от един друг човек, за когото предстои да ви разкажа. Преди 4,5 години беше последното море, на което отидох с бившия ми съпруг. Баща ми има апартамент там и ние ходехме доста често. За мен морето е извор на сила и заряд за студените дни. Обожавам морето... Обясних това, за да разберете, колко тъжна, празна, незабелязана, неоценена съм била, за да спра да ходя на море. Взех решение, че ми е време да се почувствам жена, че трябва да променя живота си, да се разведа. Тогава споделих това нещо с баща си, но той реагира изключително негативно. И аз продължих да живуркам по този начин с надеждата и вярата, че един ден ще дойде и моят момент. Преди три години се запознах с човека, с когото живея и до днес. Той беше приятел на моя шеф и дойде да го види в офиса. Първото впечатление от него ми беше, че е страшен мъжкар. Само това. След време, обаче, дори и двамата не знаем как стана, започнахме да си кореспондираме със смс-и. Тоест аз, както и той, се влюбихме безумно в душите си. Почнахме да си говорим по телефона - по един час минимум. А, забравих да кажа, че когато той дойде в офиса, каза на шефа ми, че се развежда и помоли да го свърже с наш общ адвокат. Това е важна подробност. Не искам някой да си мисли, че развалям семейства. Той също беше женен, с едно детенце – И. (сега на 10 години).
И така дните минаваха, аз хлътвах все и все повече. На първия месец от връзката ни бившият ми мъж разбра. При нас нещата се развиваха много бързо. Сякаш го познавах от сто години. Той е невероятно грижовен и стойностен човек, уникално добър баща, както и безупречен кавалер до ден днешен. Романът ни не можеше да свърши, бях убедена в това. Нямах право да загубя човека, който за такова кратко време ме изкара от тотална депресия и срив. След като разбра бившият ми мъж, последваха поредица обрати, но накрая ТОЙ реши да живее с нас с децата и всеки да си гледа живота. Той се изнесе за 3 дни, след което се върна с багажа и обяви на децата, че този апартамент е и негов (а накрая стана само негов) и че има право да си живее там. Аз спях в хола, той в спалнята. И така – шест месеца. Аз нямах сили да изляза от коловоза на семейната „идилия”, нито да се преборя с баща си, който каза като се разведох, че го е срам от мен. В., мъжа, с когото живеем сега с децата ми, изживя също много тежък период. Той искаше да живеем заедно, да се грижи за нас. Започнахме да кроим планове за съвместен живот, но аз все не можех да кажа: днес си тръгваме. Една прекрасна неделна сутрин, ме събуди бившият ми, купил черни пликове и ми каза: днес се изнасяш. По принцип така беше планирано, но аз от стрес и страх, не спах цяла нощ и повръщах. Помолих го да не е днес, но той беше категоричен. Отиде в детската стая и започна да пълни дрешките на децата, после моите. Така, за един ден, ние с децата се озовахме от една къща в друга. Аз исках много да се разделим, аз да поживея сама с децата в нашия апартамент, пък да видим. Но той не пожела да ме остави сама, а аз не можех да си позволя наем с двете деца в този момент. Но... всяко зло за добро. Мина време. Ужасен ад и мъка. Питане, колебания, мъка, стрес за децата, но пък всичко свърши! Сега децата ми са щастливи в новата си къща, обичат баща си, уважават и обичат и В., който се грижи, без грам преувеличаване, по–добре от истинския им баща. Ние с бившия ми сме в добри отношения, дори той се сгоди и ще се жени за много приятна жена, която и двамата познавахме отдавна. Единственият човек, който ни прави проблеми и до ден днешен, е бившата жена на приятеля ми. Тя не можа да понесе раздялата, въпреки че тя е виновна за нея и тя е имала любовник, заради когото се развеждат. Тя настройва дъщеря му постоянно, раздвоява детето им, което изключително рефлектира върху И. Но аз продължавам да вярвам в доброто и че тя ще се промени един ден.
Та това, любимо мое предаване, накратко е историята на моя живот. Сега не работя, гледа ни В. Иска ми се да му кажа колко много го обичам, колко съм му благодарна за всеки миг, прекаран с него, за всяка грижа, за всички безсънни нощи, които е прекарал, говорейки с дъщеря ми, за всичко добро, на което учи децата ми, за неимоверната помощ във всяко едно нещо, което аз правя. За търпението, докато приема развода си, за любовта му към мен. Искам да му кажа „Обичам те, любов моя, и благодаря, че ме накара да се чувствам жена! И благодаря, че не ме накара да се чувствам паразит, когато загубих работата си. Нито за миг не ме накара да усетя, че сме ти в тежест, никога не се оплака от трудната възраст на децата ми, обичаш ги като свои. Не спираш да се бориш за нас, за стандарта ни, за чувствата ни!.” Аз му го казвам всеки ден, но както започнах в самото начало, искам да го изкрещя на света. Мечтая си да отидем някъде само двамата, защото от три години ние не сме оставали сами нито за миг, децата винаги са с нас. Тъй като е в труден период в момента и отново не сме почивали никъде, а аз не работя и не мога да го изненадам, от все сърце желая да се сбъднат две мои желания: да участвам в „Море от любов” и да отведа любимия си на екскурзия, както е обявено в Истанбул, в случая.
Не знам дали ще спечелим, но съм доволна, че ви разказах всичко това, някак си ми олекна! Ако не ме изберете и нямам как да ви го кажа лично, желая огромни успехи на предаването, на теб, Наталия и на всички, които обичаш! Бъдете здрави и „Ние Ви обичаме, Обичайте се и Вие”!
С уважение,
А. Г.
*Историите са публикувани със съкращения
