Здравейте, ето и моята история.
Казвам се А. и съм родена в С. Завършила съм Немска езикова гимназия, след това ВМЕИ /сега ТУ/. Нямам братя и сестри, майка ми и баща ми също нямат братя и сестри и са също машинни инженери. Дотук добре, както казал падащия между 10 и 9-ия етаж.
Баща ми вечно работеше, а за майка ми бях съперница, която трябва да се унищожи в зародиш. Когато баща ми купуваше подаръци от чужбина, майка ми ги взимаше с мотив, че не ги заслужавам. В 4-и курс от следването си /през 1990 г./ се омъжих за ученическата си любов, високия и синеок Н. Роди ни се дъщеря, днес е пълна отличничка. Изобщо в рода ни ученето не ни е проблем, но…

Н. също е едно дете на разведена, суперамбициозна майка /така и не се запознах със свекъра си, горкият беше изцяло низвергнат/, освен комплекси, имаше и една слабост – жените. Войната между майка ми и свекърва ми беше епична и като се прибавят нашата младост и комплексите от моето изтормозено детство, бракът ни просъществува 10 години. Един ден не издържах и смених бравата на бащиния ми апартамент и така красивият ми съпруг се прибра при мама. Едно уточнение, бащиният ми апартамент е двустайна панелка, купена от баба и дядо по бащина линия. Майка ми и баща ми си купиха тристаен апартамент в същия квартал, така че живееха отделно, но майка имаше ключове от нас и, разбира се, ни посещаваше по всяко време, без предупреждение и ограничение. Всеки ден посещаваше бившия ми съпруг на работното му място, за да пият кафе – пълен тормоз. Свекърва ми реши, че трябва да ми отмъсти и започна телефонен тормоз на мен, на нашите и на баба ми и дядо ми / напр. „дъщеря ви ще виси по дърветата с главата надолу”/. Връх беше идването до нас с две мутри, което действие вече наистина ме изплаши и така заведох дъщеря си при моите родители с молба да я гледат, докато минат делата по развода. Макар да живеем на триста метра разстояние, ги предупредих, че няма да ги посещавам, само ще говорим по телефона. Едно уточнение – от завършването ми през 1992 год.се издържам абсолютно сама, никой не ми е платил и една сметка. Като ученичка вечно бях без пари, като студентка, работех нелегално в една закусвалня, а когато завърших висшето си образование, нашите се изнесоха и оставиха панелката на панел, казаха да съм благодарна, че ми отстъпват правото да го ползвам без наем и на повече да не разчитам. Баща ми ме обичаше и тайно ме подкрепяше, но беше мъж под огромен чехъл. Майка ми цял живот го наричаше некадърник и неудачник, че и с по-обидни епитети.

За една година време /през 2000г./ се разведох и когато започнах да търся дъщеря си се оказа, че имам нов проблем. Тя не искаше да види нито мен, нито баща си. Пример: отивам след работа да я взема, майка ми казва “Току що пуснахме супер филмче, нека си догледа” или отваря баба ми и казва “Тъкмо излязоха на пазар, няма ги”. Майка ми винаги е казвала: “Аз съм играч и велик манипулатор и никой не може да се мери с мен. Ще те смачкам.” Купиха си телефонен секретар, за да не вдигат телефона. Баща ми казваше, че са лъгали дъщеря ми, че не я искам, че не я търся нарочно, че съм лека жена /истината е, че не пия, не пуша и не се друсам, бивша спортистка съм, а за мъже нямам време и съм твърде изтормозена/. Веднъж, след викане и скандали, успях да заведа дъщеря си вкъщи. Първо искаше да скача от 6-ия етаж, после каза, че нямам право да живея и да съм си събирала багажа и да освободя апартамента, който вече бил неин /подарък от баба й/. Един ден баба й дойде с един бияч и взе дъщеря ми. Три години очите си изплаках, не исках да ползвам полиция и прокурори, защото детето се учеше и се страхувах да не й навредя повече. Класната на дъщеря ми г-жа В. казва, че за пръв път в практиката си има такъв случай, детето е абсолютно неконтактно, но много възпитано и винаги с научени уроци. Съпругът на В. е лекар, но и той е шокиран. През 2004 г. срещнах мъж, колега от друга фирма, с него работехме успешно, но само по телефон. Влюбих се в него, без да съм го виждала. Един ден се засякохме, носих документи в неговата фирма, той се обади и си уговорихме първа среща за вечерта. Започнахме да се виждаме всяка вечер, разказах му за моя проблем и той милият идваше с мен до апартамента на нашите да виси отвън като изпрани гащи, дано да си мерна детето. Той познаваше баща ми от по-рано, така че когато нещата се задълбочиха, казах на татко за нашите отношения. Баща ми каза, че изборът ми е много добър, но ако искам този път нещата да се получат, да НЕ го запознавам с майка.

Оженихме се тайно, само с приятели, и аз забременях. Нали сме малък квартал и няма скрито – покрито, та майка е разбрала и се започна – той новият зет е изнасилвач, посегнал на детето. То нали аз съм “проститутка”, тъкмо съм се намерила с “изнасилвач”, то детето не живее при нас, дори не можем да го видим, кога му е посегналу, е въпрос – загадка. През 2005 г. ни се роди син Г., кръстих го на татко, чудно слънчево дете, приказлив и чаровен. На изписването от родилното дойде само татко и приятели. През 2008 г. дядо /на татко/ получи инсулт. Баба и дядо живеят във В. Баща ми отива да види дядо в болницата и след като паркира колата, го блъска рейс, който се опитва да избегне удар от боклукчийски камион. Случаят е много известен във В., имаше наказателно дело/осъдиха двамата шофьори, при доказана вина, на 6 месеца пробация/. Докараха баща ми в Пирогов, 45 дни беше в коматозна смърт, в реанимацията, ужасна гледка. Дядо почина на 15.10.2008, а една седмица след това, на рождения ден на мъжа ми, почина баща ми. Майка ми нае две адвокатки и чрез частен съдия изпълнител започнаха да упражняват денонощен тормоз върху семейството ми с мотив, че баща ми е оставил дългове, трябва да им дам пари и да се откажа от наследство. След три месеца ми поставиха диагноза рак на езика. Оперираха ме тази година март месец, минах химио- и лъчетерапия. Проф. К. и проф.Х. спасиха живота ми с много любов и професионализъм /не са поискали една стотинка, както много биха си помислили/. Бях единствената пациентка без придружител, след операцията бях на сонда и се обслужвах сама. Сама издържах и химиото. Мъжът ми напусна работа и се грижеше за Г. /детската градина почива два месеца/, купуваше пюрета за мен и всичко, което ми е необходимо. Майка ми не се обади нито веднъж, баба ми я е молила да ми помогне, че съм оперирана, но не. Скоро пак се видяхме в квартала, аз, мъжът ми и Г., а отсреща - майка ми и дъщеря ми. Те се обърнаха и си заминаха, все едно не ни познават. От фирмата, където работя, редовно се обаждат да питат как съм и имам ли нужда от помощ. Сега от 01.09 тръгвам на работа, макар че още не мога да възстановя килограмите си, съм здрава.

Направих паметници на гробовете на татко и дядо, откак са починали никой не беше ходил. Майка ми е казала на баба, че изобщо не я интересува помен или паметник или каквото и да е. След химиотерапията се отказах от наследство, само и само мир да е, да не тормози мъжа ми. Сега баба иска да дари къщата си на мен и мъжа ми, майка ми не е живяла там и не е ходила, но дядо е починал осем дни преди татко, така майка ми наследява малка част от къщата и сега тормози баба, че няма да подпише отказ от този дял и пари не искала, така да се руши къщата и аз да не мога да я продам и да няма къде да живея.
Съседите от нашия вход познават прекрасно майка и татко /преди 1992 г.живееха тук/, на първия етаж дори живее една нейна колежка /20г.са работили заедно/ и всички са потресени и казват, че по-голямо зло от майка ми не познават. Казват, че няма да допуснат да ни изгони оттук, а истината е че аз под натиск се отказах от наследство и няма къде да живеем. Синът ми не познава баба си и кака си, а всъщност аз нямам никакви роднини, какво остава за децата ми и се питам, когато майка ми я няма, какво ще прави дъщеря ми?

Дълбоко съм влюбена в съпруга си, обичам и двете си деца и се надявам ракът да не се връща.

Това е краткият вариант на моята история, която все още е отворена. Всяка моя дума мога да подкрепя с документи и свидетели, макар че едва ли е нужно, стига ми да я разкажа.
Благодаря на този, който я прочете.

*Историите са публикувани със съкращения