Здравейте.
Най-после след дълги размисли и аз се реших да разкажа моята история. Всичко започна от това, че започнах да се занимавам със спортни танци в родния си град А. Ръководителката на клуба по спортни танци имаше сватба през лятото на 2007 г., покани няколко човека от клуба, между които бях и аз. На сватбата срещнах Него! Момче, по голямо от мен с почти 12 години, но мил, нежен и страшно привлекателен. Аз знаех за него преди сватбата, но не го бях виждала, знаех, че той има симпатии към мен, защото се познавам с негови приятели, но едва на сватбата го срещнах за първи път. Той се престраши едва към края на вечерта и ме заговори, а след това и танцувахме - в този миг имах чувството, че летя! Но както и да е, вечерта свърши. Известно време не го бях виждала, разпитвах приятелите си за него и постоянно неговият образ беше в мислите ми. Той ми се обади по случай имения ми ден и ми каза, че на следващия ден ще бъде на събор на "Петрова Нива" - бяха ги изпратили служебно, той работи в Жандармерията в Б., по някаква случайност аз също щях да ходя на същото място. Той обеща, че като се установи на мястото, което ще охранява, ще се обади да отида при него, но телефоните бяха изключени заради претоварване на мрежата! Както и да е, бях благодарна, че дори и за малко се видяхме. По-късно излязохме и той каза това, което очаквах да чуя от много време - че иска да е с мен, като искаше да разбере дали и аз искам същото. Аз, разбира се, му казах, че искам да съм с него повече от всичко на света и че не ми е безразличен, та нали миговете, прекарани с него, бяха непрекъснато в мислите ми! Един ден той дойде с мен на тренировки по танци и в една от почивките се качи на сцената при мен, хвана ме за ръка и излязохме навън, тогава се случи... ЦЕЛУНА МЕ, а след това последва и ОБИЧАМ ТЕ! Налагаше да си тръгне, защото имаше ангажименти, но ми каза, че иска всяка секунда да е с мен, аз също го желаех! Уви, винаги се намира някой, който да развали хубавите моменти, този път този някой беше семейството ми, те бяха против него, защото той е по голям, но това не ме интересуваше. Излизах с него, а на нашите казвах, че излизам с приятелки и така беше почти 5 месеца, докато най добрата ми приятелка не разказала на нашите с кого всъщност се виждам. Последваха непрестанни кавги и разправии, неговите родители също разбрали за нас и ние започнахме да се караме, като дори спряхме да се виждаме за известно време.

Когато се видяхме, той ме попита дали искам да отида с него на вилата на приятеля му, за да сме заедно, да се сдобрим, но аз не отидох - предстояха ми кандидат-студентски изпити. На следващия ден приятелката ми ми се обади и ми каза, че са катастрофирали на път за вилата. Аз веднага се развиках вкъщи, че заради родителите си мога да загубя човека, когото обичам до болка! Обадих се на съпруга на треньорката по танци и той ме закара до дома на моето момче, не се отделих повече от него, напук на всичко и всички ние отново бяхме заедно! Ако трябва да съм честна. не помня почти нищо от онази вечер, през цялото време мълчах, треперех и не отделях очи от моето ангелче. Само при мисълта, че съм могла да го загубя завинаги, се побърквах! И така в продължение на една седмица, сутрин, когато се предполагаше, че съм на училище, аз се криех и тайно наблюдавах моето момче, когато ходеше на смяна на превръзките. Беше ми достатъчно да го видя, та било то и аз само за миг! След това се виждахме съвсем рядко из града, защото той не излизаше заради белезите по лицето. Както и да е, премина и това, след което той ми се обади и попита дали искам да го видя и отново да сме заедно. Аз, естествено, веднага приех, та нали чаках този миг и копнеех за него! Ето че дойде и следващата вечер, излязохме и като го видях да стои пред мен, усмихнат и лъчезарен, се чувствах най-щастливото момиче на този свят, а като се прегърнахме, имах чувството, че ще полетя от щастие. Най-после беше дошъл мигът, който чаках толкова време! Отново бяхме заедно, сега все още сме заедно, любовта ни един към друг става все по-силна с всеки изминал ден, блясъкът, който виждам в очите му, когато сме заедно, придава смисъл на всичко, което правя. Подкрепата, която той винаги ми оказва, не може да се сравни с нищо друго!

*Историите са публикувани със съкращения