Пожелавам на всички неугасваща любов

Деветдесет и втора история

Реклама

Здравейте Наталия.

Казвам се М. Ето и моята история:
Омъжих се след бала с много любов и желание, като мислих, че съм намерила мъжа на живота ми, но не било така. След близо 3 години се роди дъщеря ми и въпреки че нещата не вървяха, се отдадох изцяло на отглеждането на детето. Така минаха 3 години и в един прекрасен ден се запознах с Ж. Отношенията ни стигаха до чашата с кафе, но не съм и мислила за повече, защото и той беше семеен с 2 деца. Времето минаваше, без да разберем, че връзката ни се задълбочава. Мъжът ми, който през тези години все си намираше извинение, че има работа и не полагаше грижи и внимание за нас, поиска развод и така свърши с брака. Започнах работа, като имаше и нощни смени, но тъй като живеех с родителите ми, не беше проблем. С Ж. се виждахме все по-често и времето сякаш летеше. Той беше нежен, мил и внимателен – отношение, което винаги ми беше липсвало. Бях сигурна, че това е любов, но в същото време трябваше да сложа край заради брака му. Когато казах на Ж., че всичко трябва да свърши и да запази семейството си, той нямаше такива намерения. Тогава разбрах от него, че ме е виждал още докато съм била бременна с дъщеря ми и оттогава има чувства, но трябвало да крие заради брака ми. Така запазихме любовта си до днес. Вече 9 години сме заедно, имаме син на 1 година и 9 месеца и всеки ден е като първия, когато пламна любовта ни. Така намерих своето закъсняло щастие. Пожелавам на всички да изживеят тази неугасваща любов и да намерят човека на живота си, както аз го открих.

*Историите са публикувани със съкращения