Приказка за любовта

Имало едно време в един голям и забързан град един упорит и срамежлив момък - М. Той работел много и се грижел всичко да тече по мед и масло. Толкова бил трудолюбив, че не оставял време за себе си и своите мечти!

Красивият момък живял с девойка, която тайно от него вършела злини на всички, които той обичал. Всяка вечер М. се прибирал изморен в къщи, разбирал за ужасните неща, които спътницата му е сътворила през деня, но нямал сили и желание да промени живота си. Той имал нужда от стимул, от някого, който да му бъде опора и който да му даде сили да се опълчи на злощастната си съдба.
Така минавали дните на момъка, изпълнени със самота, мъки и задължения.
В един прекрасен ноемврийски ден младият мъж имал толкова много работа, че вършел всичко механично. Есента била към своя край, внасяла хлад и напомняла за идването на страшна и студена зима. М. бил много обезверен и отчаян, не намирал нищо хубаво около себе си и не вярвал на никого.
За да прогони черните мисли у младия мъж, съдбата решила да се намеси в живота му. Така тя го срещнала с красиво и усмихнато момиче, при вида на което М. останал като вцепенен. В мига, в който я погледнал, в главата му нахлула кръв, сърцето му забило лудо и той осъзнал, че не може да откъсне очи от нея, загубил ума и дума. Когато си тръгнал, не спирал да си мисли:  
Защо те толкова обикнах
в момента, в който те видях?
Защо така ти се усмихнах –
в настроение ли бях?!
Ти толкоз мило ме погледна
с усмивка нежна на уста.
Отмина ме и сякаш отлетя....
***
Връщайки се към служебните си задължения, сърцето му било изпълнено с надежда, очите му греели силно и една истинска усмивка не слизала от лицето му. Чувствата на надежда и любов, които М. бил забравил и затворил някъде дълбоко в сърцето си, сега се възродили и бушували в него със страшна сила.
Не случайно усмихнатото момиче носело името Н. – ясен знак за намесата на съдбата. Вечерта, опитвайки се да заспи, гледайки ясното небе, обсипано със звезди, той си мислел:
Срещата ни бе случайна,
беше хубав слънчев ден.
Името ти беше тайна,
дълго пазена от мен.
Името ти беше слънце.
Топли твоите очи.
Моето сърце бе зрънце,
сгрято в техните лъчи
Името ти беше сила,
радост, песен, светлина.
И на вечност се обричах
с твойто име на уста....

Така влюбеният М. започнал да изпраща на момичето картички, писма с красиви думи и малки подаръчета в знак на своята обич.
Благодарение на силата и смелостта, които му вдъхнала новата любов, той успял да се отърве от злата си спътница и се отдал на мисли и мечти за Н.
Всичко било толкова хубаво и истинско. “Влюбените гълъбчета” започнали да излизат на среднощни разходки с кола в големия град, да правят неща, които никога не са правели с други – да се забавляват от сърце. Станали добри приятели.
Упоритостта и любовта на Мартин стреснали усмихнатото момиче. Всичко се развивало прекалено бързо за нея. Не била наясно нито със собствените си чувства, нито с това, какво иска от живота. Н. вярвала, че сама ще се справи с изпитанията на съдбата и убеждавала М., че може всичко и няма нужда от помощ и подкрепа. В главата на момичето се въртели странни мисли и усещала несигурност:

Страхувах се от срещата си с тебе.
Страхувах се, че
няма да съм тази,
която си сънувал снощи.
Няма да съм тази,
за която плака след сбъднати любовни нощи.
Няма да съм тази,
която чакаш, откакто...
Страхувах се, че
няма да съм ТЯ!
Все пак...
Хайде да се видим на по пица, а?!

Да обичаш и да бъдеш обичан – това е хармонията, към която се стреми всеки. Но не всеки получава това, което иска от живота. Идва болката от несподелената любов и разочарованието. Обичаш, но не те обичат. Трудно е да се живее с това страдание – да даваш без да получаваш....
Времето минавало, Н. била много объркана от всичко, което се случвало и решила да сложи край на зараждащата се любов помежду им. М. бил учуден и не разбирал какво довело Н. до това решение. Опитал се да поговори с нея, да я разубеди и да и обясни, че с времето тя ще е наясно с чувствата си. Но младото момиче не искало и да чуе. Краят на техните мили и истински взаимоотношения бил сложен завинаги!!!
М. бил покрусен:
***
Всичко свършва за миг:
две изстинали длани,
две очи като два неочаквани ножа.
Аз се връщам с две кървави рани.
И не знам де ще спра,
де глава ще положа.
И летят часове, дни, недели.
А сега накъде?!
Толкоз пътища бели,
само пътя към тебе е черен.
Ти си тръгваш
тъй немилостива –
ти си вземаш даже и звездите,
да не греят повече щастливо
над душата ми
и над очите,
както са ме греели преди.
Всяка светлинка
над мен изтръгваш.
Аз оставам облак без звезди.
Ти си тръгваш,
мила,
ти си тръгваш.
Аз оставам без далечен брод.
Без небе.
Без чувства.
Без живот.


Има една легенда, която разказва, че много отдавна хората не били същества, разделени на мъже и жени, а две в едно. Те били много силни, умни и безстрашни. Но боговете се уплашили от тяхната сила и ги разделили. Оттогава всеки търси своята половина и като я намери е много щастлив.
М. вярвал, че Н. е неговата половина, че тя е единствената му и истинска любов и решил да не се отказва и да се бори за нея. Така спрял да й говори за чувствата си, бил търпелив и винаги, когато тя имала нужда от нещо, той бил насреща й. Времето минавало, а любовта на М. към Н. не стихвала, била по-силна от всякога.
Н. неусетно привикнала към ежедневните им срещи. В трудни моменти М. бил човекът, който й подавал ръка, без да задава въпроси или да иска обяснения. Той бил винаги до нея – приятелско рамо, на което тя можела да се облегне, да сподели мечтите си или да поплаче.
В някои моменти Н. била лоша, дори зла към него – говорела и вършела неща, които наранявали много момъка, но той мълчал и преглъщал. А в други моменти Н. се държала като истинска фея - карала М. да се чувства най–специалния мъж на света, само него търсела, само него искала. Тези странни настроения на момичето обърквали М. и той не знаел какво да прави, не намирал сили да се отдръпне от нея. Вярвал, че тя го обича и нямал обяснение защо се държи така. И не спирал да се чуди:

С усмивка ме поглеждаш отдалече,
а щом те доближа, страниш от мен.
Но ако в теб по–дълго се загледам,
извръщаш лик като божур червен.
Но друга щом погледна дяволито,
пронизваш ме със поглед разгневен.
Не знам дали ме любиш или мразиш,
но аз, горкият, тръпна раздвоен!

Така минавали дните...Въпреки че М. бил неотлъчно до Н., той не можел да живее вечно така. Искал да бъде щастлив с жена, която го обича, уважава и цени. Знаел, че никога няма да може да я забрави, че тя ще остане неговата несбъдната любов, но в името на собственото си щастие М. решил да се отдалечи от нея завинаги...Да я забрави!!! Воден от искрените си чувства все пак дал последен шанс на своята любима – тя трябвало за кратко време да реши дали иска да бъде с него и да го обича навеки!!! Отново било есен...вятър и дъжд вилнеели навън...Ужас и студ сковавали сърцето му. Срокът, който М. дал на Н. да вземе решение, бил до падането на първия сняг. Това била последната му дума, той с мъка и безпокойство в сърцето си очаквал отговора на Н....и много се страхувал.

От дълго време в сърцето на момичето бушувал ураган от чувства. То не знаело какво се случва с него. Изведнъж осъзнало, че не спира да мисли за М. Трепетно очаквала всяко негово позвъняване, всяка тяхна среща..., но се страхувало. Н. си мислела, че тези чувства са породени от навика да бъдат заедно, от многото часове, прекарвани един до друг. Не можела вече да си представя живота си без М. Страхувала се, че ако му разкрие чувствата си, той ще я отхвърли, както тя постъпила с него преди. Страхувала се да не я нарани, защото знаела...усещала любовта в сърцето си. И си мислела:
***
Всеки ден правя открития.
Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката ти,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.
И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш все по – хубав.
Всеки ден те обичам повече –
защото ставаш все по – хубав,
защото те откривам отново.
***

Паднал първият сняг. Денят бил слънчев и предвещавал само хубави неща. Това бил и денят на съдбовната среща между Н. и М. Това бил денят, в който се решавало тяхното щастие. И двамата били много притеснени и не знаели как да започнат. Н. събрала сили и смелост и споделила:
***
Научи ме да живея, не просто да съществувам, а да бъда себе си.
Сега знам, че има любов, защото теб те е имало и още те има.
Щом ти някъде плачеш или се смееш,
щом ти някъде страдаш или се радваш,
аз зная, че си жив и аз ще живея и ще обичам.
Ти ме научи да вярвам в неизвестността, в надеждата, в копнежа,
да се стремя да бъда по – добра, по – щастлива и по – съвършена.
Не би могло да ми се случи нещо по–хубаво от това да се влюбя в теб,
защото любовта ми е стремеж, стремеж към всичко красиво.
Обичам те и искам да остана с теб завинаги!
***
М. не вярвал на ушите си. Бил толкова замаян и щастлив от това, което чул, че не можел да си намери място. Учуден отговорил:
***
Ти искаше да бъдеш волна и сама,
да нямаш родни връзки, свиден кът,
да скиташ с вятъра по цялата земя,
да не поглеждаш минатия път.  
Ти искаше от недостигнат връх
света да видиш долу – дребен, уморен, -
да вкусиш острия, пронизваш лъх
на най – далечното, неминато море.
Ти искаше животът ти да бъде сън,
родина – целия разтворен свят,
а влагаш всичко – свят, живот и сън –
в две топли устни,
в две очи с променлив цвят.
И аз те обичам!!!

Така след многото перипетии, през които минали М. и Н., съдбата ги събрала завинаги. Красивите думи и силните чувства помежду им били скрепени с целувка. Те се врекли във вярност, докато смъртта ги раздели. На пищно тържество по случай тяхната сватба те си обещали един на друг:
***
От днес нататък пътят ни един е.
До мен навсякъде ще бъдеш ти.
И като сън животът ще премине –
дано в съня ни пролет да цъфти.
Безсмъртието е лъжа горчива.
Ще те обичам като смъртен/на аз.
И в любовта ни слънце ще прелива.
Ще бъде земно всичко между нас.
Без крясъци и пози ще живеем.
Бъди добра/добър,
когато съм суров/а,
и никога пред нас не ще изтлее
светилникът на нашата любов!
***


М. и Н.а създали прекрасен дом, който скоро бил изпълнен с чист детски смях и много истински приятели.

И заживели щастливо...!!!

*Историите са публикувани със съкращения