"Приятел може да е само мъжът или жената до теб!"
Двадесет и четвърта история
20 Юли 2009
Реклама
Привет на всички. Аз се казвам Цв. и съм от Лудогорието. Искам да ви разкажа моята история. Дори да си с любимия човек, се сблъскваш винаги с предизвикателствата на живота. Ще разкажа историята си сбито, защото ще ни трябва цяла книга. Мислех, че всичко за мен върви на опаки. За 6 месеца изгубих двамата си дядовци и баба си. И реших да почна курс. Запознах се с мъжа си през 2001 г. на курс по готварство. Когато го видях, се влюбих. Той е човекът, когото съм искала. Нещо ме привлече. Започна курсът, всичко си вървеше нормално, докато един ден той реши да ме заприказва.
Така започна всичко. По стечение на обстоятелствата и други курсисти ме задяваха. За малко да се стигне до бой. Но аз казах: той ще е и така. Тръгнахме заедно. Запозна ме с майка си и брат си. Майката не ме хареса, защото съм била с 10 години по-млада от него: почти дете. Бях на 19 години. Няколко дни след нашето официално запознанство, го поканих на имен ден. Родителите ми бяха учудени, защото бях скромно момиче и изобщо с момчета не се събирах. Всичко мина супер. На 26 май го поканих на рождения си ден, ставах на 20 години. Прекарах най-страхотния рожден ден, обиколихме много места и кръчми с неговите приятели. Обичахме се, но не го показвахме, бяхме просто страхотни приятели.
Докато траеше курсът (3 месеца) се опознахме много по-добре. Реших, че ще бъда с този мъж. Курсът завърши, аз се привързах много към него и той ми съобщи, че отива да работи на морето като готвач. Това беше кошмар, удар под кръста. Майка ми купи мобилен телефон. Аз го дадох на него, за да мога да му звъня от домашния телефон. За един ден направих 120 лв сметка за телефон. Успях да се справя, докато свърши сезонът и се върна в града ни. Казах му, че не мога без него. И той реши да живея в неговия апартамент, без да знае никой. След една година криене и пречки, ми каза, че в живота му има друга жена, с която е от 12 години. Аз останах като гръмната.Но той ми каза, че ме обича и се мъчи да я остави, за да бъде с мен завинаги.
Предложи ми да се оженим. И да почнем на чисто. Аз нямах думи, но казах че съм готова на всичко, за да бъда с него. И така стана, разказахме си всичко. Отидохме при другата, събра си багажа и свърши се с нея, така си мислех аз. Но уви, тя започна да ме тормози. Наложи се да пуснем жалба да стои далече от нас. И решихме да съобщим новината на родителите си. Моите искаха да го оставя, но каквото и да реша, са с мен, защото виждаха, че аз съм болна по този мъж. Когато отидохме при техните, те казаха категорично, че не ме искат. Да ме забрави и това е. Аз не съм висшистка, нямам пари, малка съм и т.н. Ние въпреки всичко решихме да се оженим.
Родителите ми платиха разходите по сватбата.Дадоха собствените си халки. И ние отидохме на 19 юни да сключим граждански брак. Моите родители не дойдоха, бяха ми малко сърдити, че единственото им дете няма да го видят в най-хубавия момент в живота му. Неговите родители също не дойдоха. Оженихме се. Не бях с булчинска рокля, но бях с човека, когото обичам. Започнахме да се борим с живота. На следващата година вече си говорехме с неговите родители. Аз много исках да сключа и църковен брак и да бъда с булчинска рокля. Е, мечтата ми се сбъдна. След една година на същата дата сключихме брак.
Но родителите му още не ме искаха. Той каза, че аз съм човекът до него.От многото тревоги си разболях от анорексия. Заприличах на труп. Но мъжаът ми държи на мен. Не можех да работя нищо.А техните все искаха да работя. Наложи се цяла година да карам на бебешка храна, каши и пюрета, за да се науча да се храня. Приличах на движещ се скелет с кожа. Обиколихме болници София, Варна. Докато се оправя, мъжът ми ме гледаше като дете. Показа ми колко ме обича. Приятелите ни започнаха да завиждат на любовта ни. Моите родители бяха опора във всичко. Те приемаха мъжа ми като техен син. Забравихме какво беше в началото. Но за жалост техните не ни оставяха на мира. Искаха да ме остави, да се разведе, да си намери друга. И той реши да ги забрави. Каза им, че ако не искат жена му, той спира да ги вижда и да ходи при тях. От една година вече не се виждаме с тях. Борим се в този труден живот. Работи само мъжът ми. Родителите ми помагат колкото могат. Майка ми претърпя злополука. Аз чак сега се стабилизирах със здравето. Досега не съм дала нищо на мъжа си. Знам, че като му кажа за това писмо до вас, ще ми се ядоса. Но го правя заради него, защото искам да го заведа на почивка в друга държава.
Знайте едно: животът е коварен. Приятел може да е само мъжът до теб или жената до теб. Приятелките ми казват да издам книга за живота си с най-големи подробности. Желая успех на състезанието.
*Историите са публикувани със съкращения
Така започна всичко. По стечение на обстоятелствата и други курсисти ме задяваха. За малко да се стигне до бой. Но аз казах: той ще е и така. Тръгнахме заедно. Запозна ме с майка си и брат си. Майката не ме хареса, защото съм била с 10 години по-млада от него: почти дете. Бях на 19 години. Няколко дни след нашето официално запознанство, го поканих на имен ден. Родителите ми бяха учудени, защото бях скромно момиче и изобщо с момчета не се събирах. Всичко мина супер. На 26 май го поканих на рождения си ден, ставах на 20 години. Прекарах най-страхотния рожден ден, обиколихме много места и кръчми с неговите приятели. Обичахме се, но не го показвахме, бяхме просто страхотни приятели.
Докато траеше курсът (3 месеца) се опознахме много по-добре. Реших, че ще бъда с този мъж. Курсът завърши, аз се привързах много към него и той ми съобщи, че отива да работи на морето като готвач. Това беше кошмар, удар под кръста. Майка ми купи мобилен телефон. Аз го дадох на него, за да мога да му звъня от домашния телефон. За един ден направих 120 лв сметка за телефон. Успях да се справя, докато свърши сезонът и се върна в града ни. Казах му, че не мога без него. И той реши да живея в неговия апартамент, без да знае никой. След една година криене и пречки, ми каза, че в живота му има друга жена, с която е от 12 години. Аз останах като гръмната.Но той ми каза, че ме обича и се мъчи да я остави, за да бъде с мен завинаги.
Предложи ми да се оженим. И да почнем на чисто. Аз нямах думи, но казах че съм готова на всичко, за да бъда с него. И така стана, разказахме си всичко. Отидохме при другата, събра си багажа и свърши се с нея, така си мислех аз. Но уви, тя започна да ме тормози. Наложи се да пуснем жалба да стои далече от нас. И решихме да съобщим новината на родителите си. Моите искаха да го оставя, но каквото и да реша, са с мен, защото виждаха, че аз съм болна по този мъж. Когато отидохме при техните, те казаха категорично, че не ме искат. Да ме забрави и това е. Аз не съм висшистка, нямам пари, малка съм и т.н. Ние въпреки всичко решихме да се оженим.
Родителите ми платиха разходите по сватбата.Дадоха собствените си халки. И ние отидохме на 19 юни да сключим граждански брак. Моите родители не дойдоха, бяха ми малко сърдити, че единственото им дете няма да го видят в най-хубавия момент в живота му. Неговите родители също не дойдоха. Оженихме се. Не бях с булчинска рокля, но бях с човека, когото обичам. Започнахме да се борим с живота. На следващата година вече си говорехме с неговите родители. Аз много исках да сключа и църковен брак и да бъда с булчинска рокля. Е, мечтата ми се сбъдна. След една година на същата дата сключихме брак.
Но родителите му още не ме искаха. Той каза, че аз съм човекът до него.От многото тревоги си разболях от анорексия. Заприличах на труп. Но мъжаът ми държи на мен. Не можех да работя нищо.А техните все искаха да работя. Наложи се цяла година да карам на бебешка храна, каши и пюрета, за да се науча да се храня. Приличах на движещ се скелет с кожа. Обиколихме болници София, Варна. Докато се оправя, мъжът ми ме гледаше като дете. Показа ми колко ме обича. Приятелите ни започнаха да завиждат на любовта ни. Моите родители бяха опора във всичко. Те приемаха мъжа ми като техен син. Забравихме какво беше в началото. Но за жалост техните не ни оставяха на мира. Искаха да ме остави, да се разведе, да си намери друга. И той реши да ги забрави. Каза им, че ако не искат жена му, той спира да ги вижда и да ходи при тях. От една година вече не се виждаме с тях. Борим се в този труден живот. Работи само мъжът ми. Родителите ми помагат колкото могат. Майка ми претърпя злополука. Аз чак сега се стабилизирах със здравето. Досега не съм дала нищо на мъжа си. Знам, че като му кажа за това писмо до вас, ще ми се ядоса. Но го правя заради него, защото искам да го заведа на почивка в друга държава.
Знайте едно: животът е коварен. Приятел може да е само мъжът до теб или жената до теб. Приятелките ми казват да издам книга за живота си с най-големи подробности. Желая успех на състезанието.
*Историите са публикувани със съкращения
